Колоритният писател Любомир Милчев, популярен като Денди, е изпратил жалба до СЕМ срещу Слави Трифонов. Бившият брадър и светски коментатор се е консултирал със столични адвокати и обмисля да подаде съдебен иск срещу „Шоуто на Слави”. Причината за гнева на Денди срещу Дългия е дългогодишното му пародиране във вечерното шоу по Би Ти Ви. Според ексцентрика, пародийният образ на Денди-Пенди, които често се появява в актьорската вечер на предаването, е вулгарен, сексистки и дискриминативен.
„Признавам, не съм сред почитателите на този формат и не го гледам, но мои приятели с възмущение ми обърнаха внимание на пародийния телевизионен образ Денди-Пенди. Както може да се предположи, Пенди е като контракция на „пендел”, „педал”, „педераст”. Намерих видяното за извънредно безвкусно и отбелязах, че вероятно интересът е кампаниен, а в стила на подобни пасквилни предавания е да бъдат недобронамерени и акутно вулгарни. Оказа се, че съм бил недалновиден – пародиите продължават и до днес със смайваща честота. С известно чувство за хумор, човек би си казал, че са почти ненужни медийните ми изяви, тъй като ефирното време на пародирането на така изконструираната ми персона далеч ги надхвърля. Може също така да се отбележи, че от пародиите на популярния ми и така изкривен образ шоуто определено печели. Но чувството ми за хумор се изпари, когато бях неприятно изненадан да установя, че на улицата зад мен се подвиква тази, да я наречем, опозорителна парола, при това със заплашителен оттенък, намекващ разправа с мен, заради онова, в което според представите им ме е превърнало шоуто на Слави Трифонов. Няма съмнение, че истинските почитатели на това шоу бездруго не блестят с голяма култура и усет, обожават някой да бъде омаскарен, а също и да бъдат манипулирани и тъкмо така са благодатна почва за насаждане на омраза към различното, към по-сложното, към традиционалното, въобще към онова, което не се вписва в мерзкия модел на чалга-клишетата, най-вече чрез инсинуиране на перверзна сексуалност. Във всички тези клипове собствено се инсинуира хомосексуалност и тя се предоставя на несложни опозорителни сюжети за „педераси”, „меки китки”, „свалки”, „незадоволеност” и, простете, клозетен хумор, за да изглежда по-приемлива и морализирана непоносимостта към образования човек, към културното присъствие като такова и към възможното влияние, което може да упражни”, жалва се в сигнала си до СЕМ писателят.
„Признавам, не съм сред почитателите на този формат и не го гледам, но мои приятели с възмущение ми обърнаха внимание на пародийния телевизионен образ Денди-Пенди. Както може да се предположи, Пенди е като контракция на „пендел”, „педал”, „педераст”. Намерих видяното за извънредно безвкусно и отбелязах, че вероятно интересът е кампаниен, а в стила на подобни пасквилни предавания е да бъдат недобронамерени и акутно вулгарни. Оказа се, че съм бил недалновиден – пародиите продължават и до днес със смайваща честота. С известно чувство за хумор, човек би си казал, че са почти ненужни медийните ми изяви, тъй като ефирното време на пародирането на така изконструираната ми персона далеч ги надхвърля. Може също така да се отбележи, че от пародиите на популярния ми и така изкривен образ шоуто определено печели. Но чувството ми за хумор се изпари, когато бях неприятно изненадан да установя, че на улицата зад мен се подвиква тази, да я наречем, опозорителна парола, при това със заплашителен оттенък, намекващ разправа с мен, заради онова, в което според представите им ме е превърнало шоуто на Слави Трифонов. Няма съмнение, че истинските почитатели на това шоу бездруго не блестят с голяма култура и усет, обожават някой да бъде омаскарен, а също и да бъдат манипулирани и тъкмо така са благодатна почва за насаждане на омраза към различното, към по-сложното, към традиционалното, въобще към онова, което не се вписва в мерзкия модел на чалга-клишетата, най-вече чрез инсинуиране на перверзна сексуалност. Във всички тези клипове собствено се инсинуира хомосексуалност и тя се предоставя на несложни опозорителни сюжети за „педераси”, „меки китки”, „свалки”, „незадоволеност” и, простете, клозетен хумор, за да изглежда по-приемлива и морализирана непоносимостта към образования човек, към културното присъствие като такова и към възможното влияние, което може да упражни”, жалва се в сигнала си до СЕМ писателят.
