Миро Йончев: Сгрешиха името на бебето ми ( + Ексклузивни снимки )

Мирослав Йончев е таткото с най-добра физика в целия свят. Мистър Свят, който наскоро стана баща, се гордее с постигнатото в живота и не съжалява за нищо. В конкурса “Manhunt international” Миро бе признат от цял свят за модела с най-красиво тяло. Стана световен шампион по фитнес през 2003, както и вице-Мистър Вселена по фитнес. За бащинството, за щастието да имаш син, за проблемите и радостите разказа Миро Йончев в интервю за „Седмичен Труд”. Снимките са пред

https://hotarena.net/laifstail/miro-ionchev-sgreshiha-imeto-na-bebeto-mi-ekskluzivni-snimki HotArena.net
Миро Йончев: Сгрешиха името на бебето ми ( + Ексклузивни снимки )

Мирослав Йончев е таткото с най-добра физика в целия свят. Мистър Свят, който наскоро стана баща, се гордее с постигнатото в живота и не съжалява за нищо. В конкурса “Manhunt international” Миро бе признат от цял свят за модела с най-красиво тяло. Стана световен шампион по фитнес през 2003, както и вице-Мистър Вселена по фитнес. За бащинството, за щастието да имаш син, за проблемите и радостите разказа Миро Йончев в интервю за „Седмичен Труд”. Снимките са пред

<p> <span style="font-family: verdana, geneva, sans-serif"><span style="font-size: 14px"><em>Мирослав Йончев е таткото с най-добра физика в целия свят. Мистър Свят, който наскоро стана баща, се гордее с постигнатото в живота и не съжалява за нищо. В конкурса &ldquo;</em><em>M</em><em>anhunt international&rdquo; Миро бе признат от цял свят за модела с най-красиво тяло. Стана световен шампион по фитнес през 2003, както и вице-Мистър Вселена по фитнес.</em></span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana, geneva, sans-serif"><span style="font-size: 14px"><em>На 11 април Миро Йончев стана татко, но медийното пространство съвсем скоро научи щастливата новина, тъй като жена му Симона е суеверна и е искала да минат 40 дни от раждането. Оказва се, че е станала чиновническа грешка и при записване на бебето, са объркали името му. Вместо Стоян-Мирослав Йончев, детето се казва Стоян МирославОВ Йончев. За бащинството, за щастието да имаш син, за проблемите и радостите разказа Миро Йончев в интервю за &bdquo;Седмичен Труд&rdquo;. Снимките са предоставени специално за </em><em><strong>HotArena.net</strong>.</em></span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana, geneva, sans-serif"><span style="font-size: 14px"><strong>- </strong><strong>Миро, защо пази в тайна досега новината, че си станал баща?</strong></span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana, geneva, sans-serif"><span style="font-size: 14px">- Защото смятам, че най-хубавото нещо в живота на всеки един човек-раждането на собствената рожба, е лично, интимно преживяване и не е необходимо да се &bdquo;бие камбаната&rdquo; и преекспонира навсякъде.Още повече, че голяма част от хората вече са го преживявали и не намирам нищо необикновено и обществено сензационно в това. Според мен това е най-значимото нещо в личен план за всеки човек и семейство поотделно, а дали някое раждане се превръща в обществено значимо събитие само времето го показва. Разбира се, всеки родител поне мъничко се надява това да е така и с неговото дете. Не съм от хората, които са направили шумно събиране и са се напили безпаметно при раждането на своето дете, което в никакъв случай не ме прави по-малко щастлив.</span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana, geneva, sans-serif"><span style="font-size: 14px">С жена ми Симона предпочитаме да изпитваме насладата от радостните моменти в живота помежду си, само двамата, без много шумотевица и хора наоколо. Реших да направя това интервю,за да избегна и туширам създаващите се спекулации около моето дете и да го представя пред хората, а и пред журналистите, щом проявяват интерес, в пълния му блясък - точно такова, каквото е-чаровно,засмяно и спокойно. Прецених, че една публична личност е по-добре да представя нещата в пространството и обществото такива, каквито са, за да прекъсва по-голямата част от възможностите за свободни медийни есета по темите, които засягат пряко и влияят на най-близките му хора. А не съм го направил досега, защото жена ми искаше да минат поне 40 дни от раждането на сина ни и аз,разбира се,веднага се съгласих с нея.</span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana, geneva, sans-serif"><span style="font-size: 14px"><strong>- </strong><strong>Разкажи ни, кога разбра, че ще имаш дете и как реагира? </strong></span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana, geneva, sans-serif"><span style="font-size: 14px">- Бях се върнал, август месец от провинцията от някаква работа и с жена ми Симона отидохме да се разходим в хубавото топло време на Витоша.Там на една полянка тя ми каза и ме направи много щастлив, но и в този момент разбрах, че животът ми вече няма да е същият, разбира се &ndash; ще се промени към по-добро. Може би се почувствах и по-пораснал и малко остарял.</span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana, geneva, sans-serif"><span style="font-size: 14px"><strong>- Кога се роди малкият и ти присъства ли на раждането?</strong></span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana, geneva, sans-serif"><span style="font-size: 14px">Стоян се роди на 11 април следобяд към 14.20 ч. Не съм присъствал на самото раждане, нямаше как, но след около час вече бях в болницата и го гушках. Единственият по-сложен проблем се получи с 3-те му имена, тъй като със Симона решихме, че за по-кратко и звучно второто име ще бъде Мирослав (Стоян-Мирослав Йончев), но заради чиновническо недоглеждане и добавяне на окончанието &bdquo;ов&rdquo;, сега съм принуден да решавам елементарния въпрос по съдебен път. Нашата администрация, както винаги, вместо да изписва вежди, вади очи и разиграва данъкоплатците, които им осигуряват заплатите. Но така или иначе това няма никога да се промени.</span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana, geneva, sans-serif"><span style="font-size: 14px"><strong>- Как се чувстваш в ролята на татко?</strong></span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana, geneva, sans-serif"><span style="font-size: 14px">- Много комфортно, най-приятната роля дотук в живота ми. А на модната сцена съм влизал в стотици роли.</span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana, geneva, sans-serif"><span style="font-size: 14px"><strong>- Сменяш ли памперсите?</strong></span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana, geneva, sans-serif"><span style="font-size: 14px">- Да си призная честно - обещал съм на жена ми да казвам само истината, а тя е, че само асистирам като сестра в операционна при смените. Просто винаги съм си бил непохватен и човек не може да ми има доверие за трудни технически дейности, свързани с използването на ръцете!</span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana, geneva, sans-serif"><span style="font-size: 14px"><strong>- Успяваш ли да спиш вечер?</strong></span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana, geneva, sans-serif"><span style="font-size: 14px">За моя огромна радост, и лека завист на Симона, нервната ми система е безапелационна в това отношение и успявам да спя непробудно, въпреки че малкият спи почти всяка нощ между нас и се храни по два пъти нощем, без да считаме рева и коликите.</span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana, geneva, sans-serif"><span style="font-size: 14px"><strong>- Смяташ ли, че си добър баща?</strong></span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana, geneva, sans-serif"><span style="font-size: 14px">- Само времето може да го покаже, а децата ми - да го преценят един ден, когато са пораснали и станали самостоятелни хора, а аз съм се опитал да им дам и помогна с всичко по силите си - материално и морално. Разбира се, ще правя най-вероятно и грешки. Много е рано да се каже.</span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana, geneva, sans-serif"><span style="font-size: 14px"><strong>- Има ли нещо от твоя живот, което не искаш да се случи на сина ти?</strong></span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana, geneva, sans-serif"><span style="font-size: 14px">- Аз съм живял страшно интересно, вълнуващо и пълноценно, бил съм на много места, видял съм много неща. Тръгнал съм от кота 0 и съм покорил световния връх в не една, а в две много вълнуващи области, блян на много подрастващи деца - в спорта и в модата. Имам още от ученическите си години най-обичаната и прекрасна жена до себе си, а сега и прекрасно детенце, родителите, баба ми и дядо винаги са ме подкрепяли, така че пожелавам сходни приятни мигове в живота, не само на моя син, но и на всички деца устремили своя поглед напред. Разбира се, всички успехи и щастливи мигове са свързани с гигантска борба с трудностите по пътя и със самия теб, но това прави, за мен, животът още по-сладък. Аз няма за какво да се оплаквам и съжалявам.</span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana, geneva, sans-serif"><span style="font-size: 14px"><strong>- А на какво искаш да го научиш и възпиташ?</strong></span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana, geneva, sans-serif"><span style="font-size: 14px">- Че всичко в живота зависи само и изцяло от него самия. Животът е баланс между ум и знания; сила, мъжество и спортно майсторство; както и от смело сърце, къртовско трудолюбие, воля и силна целеустременост към мечтите, които никой не може да ти вземе. С много вяра винаги ще постигнеш всичко на света. Да не бъде кон с капаци, да отсява от хорските приказки, житейски истории и принципи с хладен разсъдък само положителните неща, които го развиват, а не тези, които го ограничават безсмислено. И никога да не си поставя бариери към целите и мечтите, които преследва, защото няма невъзможни, а само по-трудно постижими неща - въпрос на правилно съчетание на време, място и пълно моментно себераздаване. И най-вече да се наслаждава на всеки миг и малък успех в живота, защото той е безценен и отлита, без да се връща и идва следващ и така ще бъде и нещата ще се повтарят и след нас.</span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana, geneva, sans-serif"><span style="font-size: 14px"><strong>- В интернет се появиха твърдения, че не искаш да показваш детето си, от страх някой да не му посегне. Това така ли е?</strong></span></span></p> <p> &nbsp;</p> <p> &nbsp;</p> <p> <span style="font-family: verdana, geneva, sans-serif"><span style="font-size: 14px"><em>Отговора на този въпрос и цялото екскузивно интервю с Мирослав Йончев може да прочетете във вестник <strong>Седмичен Труд.</strong></em></span></span></p>

1 Коментара

Ник

преди 12 години

Добре се справяш татенце, Стоян е прекрасен :)

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.