След като в YouTube изтече видео, в което главен герой е българският певец Светльо Христов, интернет таблоидът за горещи новини HotArena.net се свърза с него. Припомняме ви, че голяма част от нашите медии писаха, че изпълнителят е станал просяк зад Океана, тъй като пее на улицата.
Здравей, Светльо. Разбрахме, че си в Сан Франциско. Защо избра Щатите?
Спечелих Зелена карта, но вече ги спират. Ще видим как ще ни се отрази кризата в САЩ.
Мислиш ли един ден да се върнеш в България?
Е, обикалям си аз... Миналата година бях в България за няколко месеца през зимата. Всъщност първо се върнах в Полша, защото там правихме записи с една музикална компания. От там пътувах за България.
Какво стана с проекта с поляците?
Песента, която записахме, започна да се върти в някои радиостанции. Дори имаше шансове да почне и в две от най-големите радиостанции там, защото шефката беше харесала парчето. Но явно след това са решили, че не е сезонно.
Може ли парчето да се намери някъде в нета?
Да, имаше го качено в YouTube. По едно време го махнаха, но после пак го качиха. Казва се „Bring me back”.
А усети ли културен шок, след като се върна в България? Обикновено хората усещат стрес, след като посетят чужда страна, но при нас е точно обратното - шокираме се, след като се върнем от чужбина и се сблъскаме с всичко българско.
Да, имаше нещо такова. И усещанията са различни. Дори махмурлукът и умората... Абе, всичко е по-различно в България.
Българите май сме по-намусени в сравнение с американците?
Не само (смее се). В България има невежество. Като чуя някой да казва колко са тъпи американците, и...
В САЩ излизам да пея в събота, защото тогава има много хора. Един ден чувам познати звуци. Първият път ги подминах, но после се връщам и слушам „Йовано, Йованке“. Свиреше американска група с виолончело, кларинет, акордеон и нещо подобно на китара. Викам им: „Вие свирите българска музика“ и те: „Да“. После свириха „Македонско девойче“ и „Ако умра ил загина“, а аз пях. Накрая свириха „Ганкино хоро“, но неравноделно. Хванах се за главата! Хората бързо се насъбраха около нас, защото тази музика им е интересна. Тогава си казах: „Как искаме да ни уважават, като ние не уважаме другите?! И дори не си знаем фолклора.“
Как минава един твой ден в Сан Франциско?
Спя до късно, после излизам да пия натурален сок. Взимам си един галон грейпфрут или портокал и се наливам, защото пък пийвам и сутринта само току-що изцедените сокове ми помагат. После отивам да пея. Не пея всеки ден, но сега е добре да се пее, защото има много туристи.
С пеене успяваш ли да изкараш толкова пари, колкото са ти нужни, за да живееш прилично зад Океана?
Колко да са нужни... Ние живеем няколко души в апартаментче и така плащам по-малко наем. Бил съм и бездомен, всичко съм опитал (смее се). Около един месец живях в приют, след като се върнах от Лос Анджелис, понеже квартирата беше пълна, а друга не можах да си намеря. В приюта беше като в казармата, защото ни събуждаха в 6 часа сутринта. После се върнах в старата си квартира, след като се освободи.
А защо пееш на улицата? Тръгнаха слухове, че по този начин си правиш PR. Как ще го коментираш?
Ха-ха-ха. Какъв PR? Аз дори не знам как изтече това видео в нета. Някакъв „дръпнат“ ме снима, като преди това ми плати. После ме поканиха на интервю в едно радио, платиха ми, ходихме на вечеря. Американска работа! Нека хората в България си мислят, че прося...Тук има специална алея за улични артисти, музиканти, фокусници, мимове, това си им е работата, но българина не е свикнал с това и го нарича просия.
Това, което правя аз, за българите е просия, а за американците е „Street performance”.
Много пъти съм разговарял с просяците и съм им казвал да правят нещо - ако трябва на един крак да стоят, но да вършат нещо, за да искат пари от хората.
Аз освен с пеене на улицата, изкарвам пари и на купони. Скоро например една рускиня ме покани на парти, изпях им 5 парчета и ми дадоха над 100 долара.
Обиден ли си още на Слави Трифонов?
Хм, какво да съм му обиден? Всичко е минало. Аз имам постижения. Слави и да си скъса гъза, не може да ме стигне! Самодоказал съм се пред себе си. Минах 2 пъти 3-те кръга на X-factor тук. На стадиона, в който пях в Лос Анджелис, имаше 20 000 души. На конкурса се явяват над 100 000 души, тъй като организаторите ходят в 7 града из САЩ.
Когато пях на първи кръг, стадионът беше пълен. На трети кръг останахме само 100 души. След това отидохме при продуцентите на предаването, които ни казаха, че трябва да изгледат видеата и да изберат най-добрите. Накрая не ми се обадиха, но подозирам, че е било заради някакъв шовинизъм. Ще се явя пак, но този път ще имам стратегия.
За какво мечтаеш?
Мечтая за интелигентни фенове, които ме гледат в препълнена зала. Да е голяма като тази, в която правихме прослушванията на X-factor. Дали ще е закрита, или открита, няма никакво значение.