Бизнес дамата Ваня Червенкова в най-откровеното си интервю: Срещнах смъртта и повярвайте ми – не бива да се боим от нея
74641
Ваня Червенкова е жена борец – каквито и изпитания да й поднася животът, не се предава, а посреща смело трудностите и ги преодолява. Тя успя да победи дори смъртта, когато в края на юли 2003-та бе простреляна с 6 куршума, а намери начин да пребори и наднорменото си тегло – измисли уникална по своята ефективност диета, с която отслабна драстично.
Тези дни се свързахме с популярната бизнес дама, за да я попитаме какви спомени пази за покушението отпреди 17 години и как се чувства, след като преболедува Ковид-19. В ексклузивното си и супер откровено интервю за „Уикенд” тя за пръв път направи и коментар на раздялата си със своя последен приятел, чието име понастоящем дори не желае да споменава.
- Ваня, на 27 юли се навършиха 17 години от покушението срещу вас. Какво е чувството, което изпитвате всяка година на този ден?
- Страшна, смразяваща болка... Много болка, която от сутринта ме заставя да остана в ступор. Почти цяла нощ не спя… И още с отварянето на очите си сутринта гледам снимките от покушението. Понякога плача без сълзи и мълча. Всичко минава пред очите ми отново и отново. Благодаря на Господ за милосърдието и за дадения ми шанс. Благодаря му с всяка клетка от душата и сърцето си. Винаги съм сама и просто мълча! Сама! Мълча и си спомням с много болка... И така цели 17 години!
- Времето не позаличи ли преживения от вас кошмар?
- Времето никога не заличи ужасния спомен. Ние само си мислим, че то лекува. О, не, не лекува! Така и не успях да надживея този момент от моя живот, а и може би не трябва. Това беше моят урок, това беше най-силното ми изпитание, това беше вододелът, който ме направи друга. И аз харесвам тази си страна! Обикнах много тази Ваня! Нищо не съм забравила и никога няма да го забравя! Това са от онези силни и незабравими моменти, които човек отнася със себе си там горе...
- Имате ли все още белези по тялото си от 6-те куршума?
- Всеки белег по тялото ми стои и ми напомня за онзи ден. И този на бузата, който ми пречи да се усмихвам симетрично. И този зад ухото ми, който го деформира. И този в гърдите ми, заради който все още и може би никога няма да преодолея комплекса, когато се събличам. И тези в гърба ми, които ме оставиха завинаги с перманентните болки и фибрози. И тези в ръката ми, които я правят достатъчно грозна и не напълно подвижна. Всеки белег си е на мястото, няма да ги залича! Те са си мои и ще ги нося с увереността на достатъчно силна и смела жена, намерила сили да оцелее след всичко това. В документалния филм „Кодово име: Живот“ споделих, че убийците не само осакатиха душата ми, а още по-лошо - те осакатиха жената в мен... Само аз си зная защо!
- Ходила ли сте във Варна след опита за убийството ви там?
- Много години не успявах да отида във Варна. Да не говорим за мястото, където се извърши покушението. А исках! Толкова исках да прегърна Варна, градът, в който оставих най-милите и най-страшните си спомени. А мястото... то беше най-важно за мен. Исках да се върна, да го усетя, да го преодолея. Много пъти съм визуализирала момента, онези злокобни секунди, в които куршумите влизаха в тялото ми, кръвта, която пръскаше отвсякъде, учестеното дишане и после полудишане. Борбата ми да остана на краката си и да намеря с поглед дъщеря си... Очите, които потъваха в тъмното и светлото, размазаният силует на убиеца... Исках да се върна хиляди пъти на това място. Така и не успявах! Може би не беше до мен онзи мъж, който просто трябваше да ме хване за ръката и да ме отведе там, където трябваше да преодолея единствения страх, останал в мен. Не беше до мен и мъжът, който с любов да целува белезите по тялото ми, да ме накара да не се срамувам от тях... Върнах се едва когато трябваше да снимаме документалния филм. И камерите на Би Ти Ви, които правеха репортаж, и нашите оператори стояха около достатъчно изплашеното ми Аз. Никой от тях не знаеше, че само седмица преди това бях наела хора, които ме охраняваха в този момент, на това място, на колхозния пазар и бяха отстрани, без да се набиват на очи, без никой да разбере. Нямах нужда от тях, но така го усещах... Отидох за първи и последен път, а искам още и още! Все още не мога! Това е самата истина.
- Докъде стигна разследването на МВР за случилото се на 27 юли 2003 г.?
- Доникъде... А и какъв е смисълът? Всяка една от страните знае всичко - и поръчителите, и разследващите, и аз...
- Казвате, че знаете имената на поръчителите. Защо мълчите 17 години?
- А какво, да манифестирам ли с тези имена? Аз ги зная. Те знаят, че аз ги знам и аз зная, че те знаят, че аз ги знам. И какво от това? Това ще върне ли нещо? Това ще заличи ли спомените на двете страни? Децата ни пораснаха, ние станахме по-мъдри, всеки от нас ще си носи кръста до последно! А там горе, ще даваме отчет... в Съдния ден! Аз съм готова да застана смело пред най-великата сила и да отговарям!
- Все още ли държите на бюрото си и на стена в жилището си снимки на хората, причинили ви ужаса преди 17 години?
- Не, преди няколко години махнах тези снимки. Преодолях гнева си, както и смирението си и вече не им казвам „Добро утро!” и „Лека нощ!”. Те няма никога да ме забравят, както и аз тях, но вътрешно спазваме правилата. Може би и неписаните закони на онзи отгоре. Ние сме хора на честта, макар че не винаги постъпките ни са такива. Както казах, има неписани закони, които се спазват... от хора като нас.
- Какво чувство изпитвате към извършителите на деянието? Ако видите наемника, как ще постъпите?
- Тежък въпрос... По-горе дадох своя отговор по отношение на „тях“. Дълбоко в душата си завинаги им простих. Наемника няма да го видя, поне не и в този живот. Там горе се надявам да се срещнем. Надявам се да го прегърна, да го погледна в душата и да му задам натрупаните с години много въпроси – все болезнени, но много истински.
- През годините замисляла ли сте се колко са платили за живота ви?
- Да, мислила съм по този въпрос. Но отговорът не ме интересува. Моят живот, както и нечии човешки животи нямат цена, в смисъла, в който го разбира сърцето. Останалото е цифра, която не се вписва в математически алгоритми.
- След покушението ядете ли диня?
- Диня – да! Зелен боб дълги години – не! Тогава отивах към сестра ми, точно заради този мой любим зелен боб...
- Няколко грама олово промениха живота и съдбата ви.
- 10,2 грама олово направиха от мен тази, която познавате с всичките ми достойнства и недостатъци. Иначе бих била друга. Животът ми щеше да протече по съвсем различен начин и аз не бих била същата.
- Какво е смъртта за вас?
- Смъртта ли? Моята приятелка... Срещнах я тогава и тя ме прегърна, студена, властна и могъща, много силна и императивна. Усещах я близо до мен, усещах я в мен, величествена и въздесъща. Разбрахме се с нея и я обикнах точно толкова, колкото и живота. Ще се срещнем рано или късно, всички ще я срещнем! И повярвайте ми, не бива да се боим от нея! Това е дълга философска тема...
- Все още ли изпитвате вина към дъщеря си?
- Никога няма да преодолея тази вина. И никога няма да си простя за всичко, което причиних на това страхотно дете! Това е най-голямата горчивина, която изпитвам в себе си. Отнех толкова много на дъщеря ми и дори огромната ми обич като майка не би могла да компенсира греха ми към нея.
- Никол трудно ли превъзмогна случилото се с вас?
- Никол е боец, момиче с желязно и рицарско сърце! Тя е моето Аз и съм озадачена, че започва все повече и повече да заприличва на мен. Страшно се бори тя в годините заедно с мен. С болката, със страха, с ужаса, с обстоятелствата. Но когато я изгледах на монтажа на филма „Кодово име: Живот“, останах вцепенена. Моето русо ангелче... моята нежна Никол, изкара характер и там, зад кадър, тя заяви: „Аз не простих и никога не бих простила!“. Ще спра дотук. Тежко е за една майка, която остава такъв белег в душата на детето си. Ако дъщеря ми беше момче, щях да направя от нея най-великия мъж на света, но тя е моята нежна и със желязно сърчице Никол!
- Преди време казахте, че поръчителите на разстрела ви дължат 500 000 долара...
- И още го твърдя... Но тези пари отдавна са затворена страница. Не ги търся, дано са отишли за добри или поне за смислени дела!
- Какви са настоящите ви ангажименти? Ковид кризата как се отрази на бизнеса ви?
- Работя, както и всички фирми, в които съм собственик или акционер, в условията на карантина поради Ковид-19. Изключително трудно е за всички, но ние все пак се справяме.
- И вие се заразихте с вируса. Колко време ви трябваше, за да оздравеете?
- Все още се боря с последствията от вируса. При мен се получи изключително неприятна ситуация, тъй като 3 месеца вземах може би най-строгите мерки, за да се опазя от него. Аз съм човек с опериран бял дроб и се боях от респираторни проблеми. Почти всеки месец си правех PCR тестове в частна лаборатория. В момента, в който вече съм била носител, се получи объркване в тестовете. Разчетохме теста като отрицателен, но след дни бях уведомена от РЗИ, че съм положителен носител. В промеждутъка между тези дни се срещнах с достатъчно хора - и по работа, и в личен план, които впоследствие се оказа, че съм заразила. До този момент не мога да преодолея болката от това обстоятелство. Заразих достатъчно близки хора около мен, а те заразиха семействата си, децата си. Изпаднах в ужас, че съм им го причинила! Не се борих толкова със самия вирус, колкото изпаднах в изключителен стрес от това, какво съм причинила на хората, които обичам. Беше ми изключително тежко! Живеех със страшно чувство на вина.
- Предполагате ли от кого сте се заразила? Колко време бяхте в изолация? Какви бяха симптомите ви?
- Знам точно кога се заразих, както и хората, които бяха с мен в онази нощ. От кого точно, не бих могла да кажа, а и това няма никакво значение. Никой не би го направил умишлено! В изолация бях задължителните 14 дни, които ми наложиха от РЗИ, но със симптомите се боря и до ден днешен. В момента, в който вече съм била носител на този изкуствено създаден и модифициран щам и за което аз още не съм знаела, разбира се, нищо не усещах – това се случи в един петък. В събота нямах все още никакви симптоми. В неделя имах планирано изкачване на тежък планински маршрут - връх Мальовица, и тъй като бях в изключително добра физическа форма, се учудих защо последните 500 метра ми се сториха тежко преодолими, при все че понякога ползвам инхалаторни кортикостероиди заради оперирания бял дроб. Вдишвах и издишвах трудно. Изпитвах непреодолима умора, необичайна за мен. Задъхвах се и започвах да кашлям, но го отдадох на бързото преодоляване на денивелацията. Едва по-късно осъзнах, че приемането на този стимулатор допълнително е усложнило положението ми.
- Температура имахте ли?
- На другия ден бях с близки приятели в манастир, за да отпразнуваме Петровден. Там вече бях вдигнала температура и ми стана изключително зле, но го отдадох на умората от изкачването на Мальовица и тъй като изключително много се потях, а горе духаше вятър, мислех, че съм се простудила. Следващите няколко дни тренирах и влизах в сауна всяка вечер, с което още повече съм утежнила ситуацията. В деня, в който се обадиха от РЗИ, разбрах каква е истинската причина за моето състояние. Аз съм човек, който трудно се сугестира, човек, който е преодолял доста медицински интервенции, но усещането за ето това „нещо“ в мен ме накара да се чувствам особено. За първи път в живота ми се борех с жив организъм в себе си! Толкова жив, че го усещаш как иска да те повали и как се борите взаимно! Вечерите дишах тежко. Слава Богу, при мен болестта премина без температура в следващите дни, но болките в мускулите и особено тези в гърба, бяха изключително силни. Още на 4-ия ден изгубих обоняние или т.нар. аносмия. Напълно загубих усещането си и за вкус (агеузия). Това беше най-неприятното нещо, което съм изпитвала през последните години. Аз съм човек с много силен нюх и отсъствието на такъв ме изнервяше допълнително. От всичко, което слагах в устата си, усещах единствено консистенцията - дали е течна или твърда храна. Не усещах миризми и поради тази причина се къпех на почти всеки час, тъй като се потях неестествено много. Всичко това беше много странно за мен. Един от симптомите беше това, че много спях.
- Колко много?
- Изпитвах толкова силна умора, че почти през цялото денонощие спях. Което е неестествено за мен, тъй като спя много малко от години. Допълнително се борех и с вината, че съм заразила обичани от мен хора. И това ме поваляше духом. Не се притеснявах толкова за себе си, колкото за хората, които неволно заразих. Бях под непрекъснатото наблюдение на един от най-близките ми приятели проф. Огнян Георгиев, а всеки ден симптомите ми следеше и д-р Лозанов. Благодаря им от цялото си сърце за непрекъснатите грижи! Признателност и към моите приятели, които бяха до мен, макар и само чрез видео и телефонни разговори, както и на една специална група. А не на последно място благодаря и на един близък до сърцето ми човек, който ми даваше кураж през цялото време и направи преодоляването на вируса по-поносимо и леко.
- В момента как сте със здравето?
- Започнах да влизам в стария си режим на тренировки, въпреки че след Ковид-19 специалистите са категорични, че физическите натоварвания не трябва да са големи, тъй като организмът е изключително изтощен. Все още не мога да възвърна напълно обоняние и усещане за някои видове храни, както и чувствам организма си все още изтощен. Освен контролните тестове, съм направила и такива за антитела, както и скенер на бял дроб. Всичко е наред и се надявам, че ще върна съвсем скоро старата си форма.
- Близките ви и дъщеря ви Никол добре ли са?
- За моя голяма радост успях да опазя Никол, но не бих могла да кажа същото за другите ми близки, голяма част от които успях да заразя. Всички вече сме с отрицателни тестове, но и всички се борим с последствията от вируса.
- Приятелят ви как е??
- Наскоро достатъчно близък до душата ми мъж ми даде дефиниция за любовта. Тя е разстояние от точно 100 крачки между двама влюбени. И е взаимна само тогава, когато и двамата направят по 50 крачки един към друг. Ще го кажа така: много мои крачки... аз направих. Малкото му и минималистични негови дори няма да останат в историята. Изключително малко са мъжките авторитети, оставили следа в моя живот! Гореспоменатият не е един от тях! Мога да кажа още, защото знам, че ми задавате този въпрос провокативно. Можех и да не отговарям, но искам да се спре веднъж завинаги със спекулациите относно моя личен живот - да поставя точка. Затова и сега за първи път, точно 1 година след нашата раздяла, чувате за нея от мен, от първо лице единствено число. Ревностно се постарах да опазя дълго време това обстоятелство. Не искам да давам никакви дефиниции, защото се боя, че ще обидя себе си. Даже много време отделихме на този въпрос… Въпреки всичко пожелавам на него (бившия й вече приятел – б. р.) и семейството му да са живи и здрави! Това им е достатъчно... от мен! Останалото - от Господ!
- На море или планина ще почивате това лято?
- Моите планове са интересни за това лято. От години се мъча да попадна в една специална експедиция на мои руски приятели, които изкачват най-високия връх на планината Алтай – Белуха (4506 м.). Това са хора изключително интересни, които вървят по стъпките на Рьорих и Мулдашев, които влизат в пещерите на сомати, за които пръв написа проф. Ернст Рифгатович Мулдашев. Няколко години подред ми отказват да ме вземат със себе си, тъй като някои от местата, които посещават са достатъчно опасни, а и нямах физическата подготовка. Това е и причината от няколко месеца да тренирам много упорито под вещото ръководство и напътствия на най-добрите инструктори и специалисти. За съжаление все още чакам да отворят руското посолство, тъй като в края на февруари тази година визата ми изтече. Полетите между нашите две страни не са възстановени все още, макар че вече от няколко дни мога да летя и през други държави, но без виза това няма как да се случи. Моля се на Господ единствено да не ме лиши от тази възможност. Това е едно от най-важните неща, които съм си поставила като цел и първоначалната точка за един дълъг и интересен път, по който съм тръгнала. Няма да спирам подготовката си и смятам, че този режим ще се превърне в мой начин на живот. Догодина ми предстои атакуването на по-високи върхове и посещението на твърде интересни и близки до философията ми места. Колкото до почивките – мога да си ги позволя по всяко едно време.
- Кое освен спорта ви помага да изглеждате толкова добре?
- За никого не е тайна, че спазвам поне два пъти в годината моята диета, която е най-ефикасна за сваляне на килограми. Не съм спирала да приемам и таблетките „Bevared”, които създадох, защото в тях има само натурални компоненти, някои от които са изключително полезни за здравето и редуцирането на теглото. Повече от година вече съм тотален веган, което помага за вътрешната ми енергия, както и за кожата ми. Също така от година спазвам безусловно и безкомпромисно всички лунни фази, защото съм привърженичка на автофагията и мисля, че тя наистина е ключ към един по-дълъг живот. Целият процес спомага за прочистването на организма на клетъчно ниво и смятам, че този биохак, който прави с организма ми, е една от основните причини да изглеждам толкова млада и енергична. Никога не съм крила, че в края на миналата година се подложих на хирургическа интервенция...
- Кое наложи хирургичната интервенция?
- Рязката загуба на килограми за кратко време - това наложи да се подложа на подобен вид „ъпдейт“ при един от най-добрите пластични хирурзи и в една от най-престижните клиники в Турция. Направих интервенция на лицето си, но спортът е онова, което ми дава най-много - кара ме да се чувствам жива, силна и с изключително висок тонус. През последните месеци освен че тренирам, правя непрекъснато планински преходи, усвоявам техники за спускане по единично въже (рапел), тъй като това ще ми е силно необходимо за изкачването на Алтай и спускането в пещерите. Стрелям много - минимум 2 пъти в седмицата, и смятам да остана в тази си форма и този режим.
- В момента страната се тресе от протести. Вие някога изразявала ли сте недоволството си на митинги?
- Ще ви отговоря по следния начин: Въпреки, че съм привърженичка на теорията „Глас народен, глас Божи“, смятам, че живеем в исторически времена, в които това няма никакво значение. Световната политическа олигархия е завзела планетата ни и нито един процес, още по-малко в нашата малка държава, не зависи от нас! Не съм участвала в нито един протест, макар да исках и все още да ми се иска екзалтирано да изкрещя срещу цялата система от много години насам. Зная, че няма да можем да променим нищо, който и с какъвто патос да ми говори за това. Като цяло следя новините от големи държави, които играят огромно значение на световната политическа сцена.
////
преди 3 години
Мутра в пола...
Коментирай