Алекс посрещна рождения си ден определено в период на подем. Водещата на предаването „Животът по действителен случай” по Би Ти Ви играе пред пълни зали, радва се на успешни премиери в театъра, както и на положителните отзиви от тази на филма „Изкуството да падаш” на режисьора Орлин Милчев. Лентата, в която Алекс играе разтърсваща роля, бе отличена със „Златна роза”. Голямо вълнение и радост за актрисата бе и първата роля на дъщеря й – 11-годишната София Ласкин в киното. Тя играе блестящо във филма „Игра на доверие”.
„Работата ме спасява”, признава дъщерята на Пепа Николова и Йосиф Сърчаджиев. Така няма време да потъва в мислите си. Напоследък тя действително много работи и не спира да пътува със спектакъла си „На живо”. Той й донесе много публичност и скъси още повече дистанцията й със зрителите. Повечето се припознават в болката, за която споделя, в изпитанията и опитите да се пребори с всичко това. В моноспектакъла, за който взе награда „Аскеер” миналата година, Алекс прави покъртителна изповед за загубите в живота си – тази на майка си актрисата Пепа Николова и на мъжа си Иван Ласкин, говори за баща си – Йосиф Сърчаджиев, с когото винаги са имали сложни отношения, за борбата да се изправи, да отгледа дъщеря си.
„Смятам, че понякога човек до края на живота си не може да намери отговор на въпроса: „Защо?”. А и този въпрос само ти пречи”, казвала е Алекс по отношение на загубите. Всичко се случва, защото трябва. Защо? Няма голямо значение, понеже нямаш силата да го промениш. Не си единствен, отбелязвала е още актрисата, на много хора им се случват ужасни неща. „Може би някъде на друго място ще разбереш защо”, изтъквала е тя.
Актрисата, известна и с ролите си във филма „Шивачки” и сериала „Откраднат живот” по Нова тв, загуби майка си Пепа Николова, когато бе едва на 23 години. Болката й преляла в силен гняв. В мъката си Алекс си казала, че сигурно няма Господ. Не можела да приеме, че ако има, ще й отнеме единствения близък човек в живота й. Дори скъсала синджирчето с кръстче, което дотогава носела. После гневът преминал. В този период до Алекс неотлъчно бил Иван Ласкин, който винаги е бил сред близките до нея и майка й. Той й помогнал да се съвземе. Не след дълго приятелството им прераства в любов, която продължи 13 години.
Иван Ласкин си отиде на 6 януари, 2019 г. едва на 48 години, след дълга битка за живота си, като последно бе държан в изкуствена кома във Военномедицинска академия заради чернодробна недостатъчност. Загубата бе опустошителна за Алекс, но не можеше да си позволи да се затвори вкъщи с емоциите си. „Трябва по някакъв начин да приема това, което ми се случва, и да продължа напред, защото имам дете, кеото трябва да отгледам. То има само мен, няма друг”, споделяла е тя. Тогава неотлъчно до нея са приятелите й.
Времето не отнема от болката й. Сърчаджиева не пропуска годишнина от загубата на майка си и мъжа си, за да напомни за тях и силната връзка, която са имали. Не забравя и рождените им дни. „Много ме боли! Ужасяваща е липсата ти! Безкрайно много те обичам, мило мое момче. Честит Рожден Ден, Иване! Днес у дома ще е тихо, но се надявам, че там, някъде горе ще се чува твоя смях”, пише Александра в социалната мрежа на 10 март, когато е роден Иван Ласкин.
Голяма опора и щастие е дъщеря й, която засега се е ориентирала към актьорството. Алекс смята, че 11-годишната София сама трябва да реши как да продължи пътя си, дали ще свързан с професията на семейството й или пък с друго призвание. Ако избере актьорството, тя е наясно, че борбите на София ще са големи, защото ще трябва да се доказва и да защитава фамилията, която носи.
„Мамо, гордея се с теб”, казала й София, когато миналата година Алекс взе наградата „Аскеер”. Самата актриса обаче не смее да се определя като успяла, въпреки преживяното в живота и постигнатото в професията. Благодарна е за любовта, която получава от публиката. И желае да се раздава още. Иска да пътува с любимите си хора, да се смее повече, да се трогва до сълзи. „На 40 още ми се живее, правят ми се лудости и не усещам годините”, казва тя.
„Пътят ми до тук беше прекрасен, макар и белязан от ужасяващи загуби! Но в живота ми за тези 40 години получих огромна любов! Загубата на Пепа беляза двайсетте ми години, загубата на Иван беляза трийсетте ми години, но ги имах и те бяха до мен! До мен с огромната си любов и топлина! И винаги ще останат в мен и в очите на София! Сега имам невероятните си приятели и всички вас! Вие ми давате вяра и надежда, че има смисъл човек да продължи! И аз ще продължа! С усмивка на лицето си и огромна обич в душата и сърцето си! Вярвам, че ще бъде хубаво! Пожелавам си слънцето да гали лицето ми, а вятъра да разрошва косите ми! Нека бъдем здрави, щастливи и смирени! Нека се смеем и пълним очите си с красота!”, сподели Алекс на празника си в социалните мрежи.
