Фолкпевица номер 1 у нас Галена: Ще съм по-умерена в „Гласът на България“

Коя е тя

Галена е родена на 21 май 1985 г. в Смядово. Четири години изучава народно пеене в музикалното училище в Шумен, а две години по-късно продължава образованието си в Димитровград. През 2009 г. ражда първото си дете - Стефан, а през 2017 г. втория си син – Александър, от мъжа си Галин. Галена е част от журито в \"Гласът на България\", което ще видим през септември по Би Ти Ви. Тя е фолкпевица номер едно за всички времена.

- Галена, с какви чувства пристъпвате към новия сезон на \"Гласът на България\"?

- Едновременно се вълнувам и съм спокойна. Знам какво да очаквам, чувствам се по-комфортно на треньорския стол, приятно ми е, че отново сме в същия състав - Дара, Любо Киров и Иван Лечев. За мен е чест и удоволствие, че имам възможността да бъда част от първите стъпки на бъдещи звезди, да помогна с каквото мога и да ги накарам да повярват в себе си и мечтата си да заблестят ярко на голямата сцена на \"Гласът на България\".

- Какво е определящото, за да \"обърнете стола си\" и да изберете гласа, който ви впечатлява - емоцията или талантът на пеещия? Има ли случаи, в които съжалявате, че не сте се обърнали?

- Много са факторите и по-интересното е, че нещото, което ме кара да натисна бутона и да се обърна, е различно всеки път. Факт е, че участниците, които достигат до кастингите на тъмно, са безспорно талантливи, владеещи гласовете си. Но това, което обръща столове, е умението им да създадат онази магия на сцената, при която в един момент се сливат в едно глас, емоция, песен, изпълнение, присъствие. Аз търся глас, който умее да разказва истории чрез музиката, защото това е белегът на истинския артист. Много хора са талантливи, умеят да изпяват тоновете перфектно, но това невинаги е най-важно. Необходимо е да можеш да развълнуваш публиката с изпълнението си, да предизвикаш у тях нещо, което дори не са подозирали, че могат да изпитат. И това се усеща безпогрешно по време на кастингите. Ако трябва да бъда честна, тази година бях по-умерена в натискането на бутона заради правилата на предаването, според които броят на участниците в отборите трябва да бъде сведен до 12. По време на финалната селекция миналата година се наложи да се разделя със седем души, а повярвайте ми този момент никак не е приятен нито за мен, нито за тях. Затова този път се обръщах само когато бях убедена, че участникът може да стигне до финала.

- Казвате, че сценичната треска не ви напуска, без значение от колко години пеете. Имате ли си ритуали преди излизане пред хората?

- Ритуали не бих казала. Старая се да имам 5 минути след като съм напълно готова, в които да поема въздух, да се концентрирам и да изляза пред публиката. Вярвам, че сценичната треска не напуска истинските артисти, независимо дали сега прохождат, или са големи имена. Тя е доказателство, че именно сцената е твоето призвание. Разбира се, с годините се проявява във все по-умерени нива, но това вълнение, което изпитвам, преди да се появя пред публиката, произтича от факта, че обожавам музиката, обожавам да бъда на сцена, обожавам контакта с моите почитатели. Не мога да си представя, че някога ще изчезне, това би означавало, че съм се наситила и съм станала равнодушна към нещото, което ми доставя най-голямо удоволствие, невъзможно е просто.

- Направихте успешни дуети с почти всички известни колеги и колежки.

- Винаги е приятно да се съберем с колеги в общи проекти, но аз съм привърженик на тезата, че дует не се прави просто така, за да съществува някаква обща песен в музикалното пространство. Съгласявам се на покани за дует или аз самата отправям такава само когато има идея, има смисъл, има синхрон и общо виждане за това как трябва да се реализира песента. Имам си любими дуетни половинки и обичам да повтарям, хаха. Смея да твърдя, че някои от моите дуетни песни са едни от най-красивите попфолк песни и ще останат във времето именно защото са плод на добра концепция и добра реализация. Колкото до мечтания дуетен партньор, предстои да разберете кой е той.

- Постоянно участвате в благотворителни инициативи, но не говорите за тях. Какво ви дават те?

- Чувството да помагаш на ближния е несравнимо с нищо друго. Правя го винаги когато мога. Бих призовала всички да бъдат добри и да помагат според възможностите си. И не става дума само за финансова помощ. Има много начини да зарадваш хората в нужда, дори само с внимание и малък жест. Повярвайте ми, това, което ще получите в замяна, ще ви накара да го правите отново и отново. Правенето на добро трябва да бъде мисия на всеки човек на тази земя. Радостта в очите, чистата искрена благодарност - това ми сгрява душата.

- Как изкарахте коронапандемията? По-добри или по-лоши направи тя хората?

- Изненадахте ме с този въпрос, защото сякаш толкова свикнахме да живеем с коронавируса, че вече почти не ни прави впечатление, че още сме в пандемия. За съжаление все още има смъртни случаи, макар и доста по-малко, затова трябва да продължаваме да правим всичко възможно да предпазим себе си и хората около нас. Ако ме питате за началото на пандемията, когато всички си бяхме вкъщи и целият ни живот беше на пауза - тогава помня, че имаше страх от неизвестното, надявах се и аз като всички по-бързо да свърши този ужас, радвах се, че аз и любимите ми хора сме живи и здрави. Опитвах се да гледам от положителната страна, бях доволна, че мога да прекарвам повече време с децата си, да си почина от забързаното ежедневие. Не е тайна, че два пъти се заразих с вируса. Благодарна съм, че нямаше усложнения и организмът ми се справи сравнително лесно. Не знам дали хората са станали по-добри, иска ми се да вярвам, че е така. Бяхме свидетели на много жестове в социалните мрежи и това ни даваше така нужната надежда, че доброто съществува и в такива моменти надделява. Смятам, че хората започнаха да ценят живота повече, да оценяват времето, което имат с близките си. Но, от друга страна, последните три години в световен мащаб се случиха всякакви катаклизми, което показва, че дори тази пандемия, която отне толкова много хора, не успя да ни отвори изцяло очите за това колко крехък и важен всъщност е човешкият живот.

- Ако се върнете назад с 10 години, всичко ли бихте направили по същия начин, за нещо съжалявате ли?

- Не съжалявам за нищо, всичко, което ми се е случило не само през последните 10 години, но от самото начало на моята кариера, ме е превърнало в човека, който съм днес. Изградило е този характер у мен, който всеки ден ме кара да се стремя да бъда по-добра версия на себе си и да работя по-усърдно, за да постигам целите, които си поставям. Като цяло смятам, че да съжаляваш за минали неща, които така или иначе няма как да промениш, е загуба на ценно време и енергия, които могат да се оползотворят по по-смислен начин. Аз се гордея с пътя, който съм изминала, и с всичко, което съм постигнала досега. Много хора се срамуват от началните си стъпки, песни, проекти, продукти. Аз съм доволна, че всеки път надграждам себе си, успявам да съм различна, изкачвам се на ново стъпало по стълбата към собствения си връх. Харесва ми, че има градация и това се вижда.

- Какви са плановете ви за следващата година?

- Почти винаги участвам в създаването на текстовете за моите песни под някаква форма - идея, тема, думи, фрази. Отдавна исках да изпея песен за първата недоизживяна любов, онази, която дори времето не е способно да заличи. Когато чух музиката на \"А+Г=ВНЛ\", бях убедена, че това е песента, в която ще се случи. Освен това веднага си представих гласа на Азис в тази песен и просто знаех, че ще се получи шедьовър с неговото участие. Това имах предвид за дуетите - понякога просто е писано. Следващата година предстоят няколко интересни песни, по които в момента работя. През 2024 ще празнувам 20 години на професионалната сцена и с екипа ми вече обсъждаме идеи как да отбележим тази годишнина.