Макар да е софиянец по рождение, Досьо Досев бе свързан със Созопол и преди десетилетия си построи скромна рибарска къщичка с изглед към красивия залив на града. Когато активно играеше в театъра, той прекарваше летата на морето, а през последните десетина години заминаваше за Созопол още през ранна пролет и обичаше сладката раздумка с рибари и интелектуалци до късна есен.
Смъртта застигна актьора край любимото му Черно море. Той получил силни болки в стомаха, докато бил в лятната си къща и бил откаран по спешност в бургаската болница. За съжаление кръвоизливът бил масивен и медиците не можели да го овладеят. През последните две години на два пъти Досев прекара и много тежък ковид, макар че бе ваксиниран срещу коронавируса и това допълнително повлияло зле на здравето му и се обадили стари болежки, свързани със сърцето и с язвата, разказаха негови приятели пред „Уикенд”.
Въпреки че вече чувствал голяма слабост, бохемът с ярките като синьо море очи не се предавал и не губел нито чувството си за хумор и искал да прекарва повече време край морето. Актьорът живееше сякаш в света на Хемингуей и бе като герой от повестта на писателя „Старецът и морето“. И понеже почетният гражданин на Созопол и на София Досьо Досев толкова много обичаше морето пожела да бъде погребан в Созопол. А в неговите небесно сини очи сякаш се отразяваше безкрайното синьо море. Дори и вече на достолепна възраст актьорът не загуби младежката синя искра в очите си. „Доси си отиде щастлив. Дори в болницата не загуби духа си и чувството си за хумор”, казват близките му.
„Родната ни култура днес повече от всякога се нуждае от хора като него, съчетали в себе си рицарска доблест, младежки дух и проницателен творчески поглед за истински важните неща в живота. Човек и добър приятел, когото всички възприемат много отдавна като доайен, заради мъдростта, с която ни даряваше. Талант, за когото тепърва София и морето ще продължават да спорят, защото всеки желае да бъде в компанията на добрите и силните. За едно съм сигурен – че Досьо Досев е бил истински щастлив, защото нищо в живота на човека не е такъв мощен извор на щастие, както творчеството. Дълбок поклон!\", сподели министърът на културата проф. Велислав Минеков. Скулпторът и актьорът живееха в една кооперация в столичния квартал „Изток“ и бяха близки приятели.
„Близък приятел на Христо Фотев, работил в бургаския театър през най-романтичния му период, Досьо Досев от години беше избрал да живее при нас, край морето. Ще ни липсва този бохем, сладкодумец и изключително талантлив човек“, изказа съболезнования на близките и кметът на Бургас Димитър Николов. Кметът на Созопол Тихомир Янакиев също тъжи за загубата на големия актьор: „В негово лице всички губим един изключителен човек и голям талант, човек със силен дух и енергия, който винаги е бил част от културния живот на града. Той се радваше на огромна любов и уважение от своите колеги и приятели. Обичаше Созопол и Созопол го обича, а през 2010 г. местните официално показаха своето признание като го удостоиха със званието „Почетен гражданин“. Доси беше прекрасен човек, с голямо сърце, с уникално присъствие на сцената, на екрана и в живота. Сътворените от него десетки образи остават за поколенията в съкровищницата на българското театрално и киноизкуство. Неговата ярка личност и харизма ще останат завинаги в сърцата на всички, които го познаваха.“
Досьо Досев се шегуваше, че е роден в Деня на космонавтиката – 12 април и че в София живее на ул. „Юрий Гагарин“ номер 12. Завършва актьорско майсторство в Държавното висше театрално училище (бъдещият ВИТИЗ) през 1955 г. Разпределен е в Перник, където играе два сезона и заради впечатляващите му изпълнения е поканен в току-що създадения Сатиричен театър. Има невероятния шанс да е извикан в трупата на Бургаския театър, когато там твори знаменитата режисьорска четворка - Вили Цанков, Юлия Огнянова, Леон Даниел и Методи Андонов. Четиримата създават истински модерен театър, който няма нищо общо с изискванията на социалистическия реализъм.
Властта бързо усеща „двойното дъно“ на техните постановки и трупата е разформирована и разхвърляна из цялата страна. Така Досьо Досев попада в Младежкия театър. Там също възникват конфликти, размествания и уволнения и в средата на 60-те години Досев отива в създаващия се Театър „София“. Там преминава останала част от актьорската му кариера.
В киното Досьо Досев дебютира още като студент. През 1954 г. излиза „Песен за човека“. Това е филм №7 в социалистическата ни кинематография и първият на режисьора Борислав Шаралиев. Посветен е на Никола Вапцаров. Героят на Досьо Досев се казва Павел и е един от приятелите на Поета, които слушат първите му стихове и предричат, че той ще стане голям като Ботев. След 1961 г., когато е един от групата селяни, които преследват балона във филма на първата жена режисьор в българското кино Бинка Желязкова „Привързаният балон“ по новелата на Радичков, Досьо Досев се снима в над 50 филма. Той беше от големите актьори на малките роли – като Георги Русев и Надя Тодорова, без чието ярко присъствие всеки филм би загубил своя чар.
Актьорът бе почитател на хубавото домашно ракия, на домашната смокинова и гроздова ракия и на рибата, направена на скара с много любов. Негови близки приятели бяха созополските рибари, които винаги му даваха прясна риба. Досьо Досев не бе рибар или моряк, но умееше да приготвя вкусни рибни ястия – и рибена чорба, и риба на скара, и пушена или маринована риба. Може би и дълголетието му се дължи и на това, че хапваше предимно морски деликатеси и зеленчуци.
В Созопол той създаде много красиви приятелства, една от които бе това с големия художник Михалис Гарудис – роден в Гърция, но живял дълго време в Созопол и София. Майсторът на четката си отиде точно преди година. Сега Гарудис и Досев се събраха на небето, където сигурно ще си разказват весели истории и ще пият по чаша червено вино заедно.
