Изпълнителката преподава на ученици от 6-и и 7-и клас в пловдивско училище, но химията между учител и ученик не се получава по начина, по който трябва да бъде.
В началото децата са респектирани от факта, че тяхната учителка е популярна певица, но скоро и това не може да ги спре да не слушат.
„На тази възраст децата са трудни за управление“, закачливо споделя Юнона и добавя: „Все още ми липсват търпение и необходимите нерви, за да се отдам на тази професия, но може би някой ден след 15 години, когато спра да ходя по участия, и това ще стане“, пише Телеграф.
От позицията на годините е научила, че е човек, който непрекъснато се променя, това, което винаги остава, е любовта й към музиката. „Музиката не е преставала да бъде мое ежедневие. Каквото и друго да правя, винаги е била любимото ми занимание и начин, по който се забавлявам, разтоварвам и премахвам напрежение. Музиката е страст и енергия за живот. Тя е всичко за мен“, емоционално разказва Юнона. Хубавицата пее, откакто се помни. Израснала е в семейство на музиканти. Баба й, макар и на 84 г., и до днес пее към читалището в Кюстендил. Само на 15 г. започва да пее по заведенията.
„През 1997 г. загубих баща си и тогава започнах да работя въпреки нежеланието на майка ми. Исках да помогна и на майка ми, и на себе си. Обичах много да пея и можех да го правя, като се събирахме някъде, по-възрастните винаги ме караха да им пея“, спомня си Юнона.
За да разшири мирогледа си и професионалния си път, се записва да учи. Опитва се да кривне от пътя й на музикант и започва обучение по „Международно право“ в Благоевград.
„Тази материя се оказа доста сериозна. Изискваше пълна отдаденост, която към онзи момент не беше по силите ми, за да я съчетавам с постоянните ми участия в различни градове и с отглеждането на дъщеря ми Глория. По същото време бях приета и в Пловдивския университет, профил пеене и музикална педагогика и така след една пълна година в Благоевград в опити да се превърна в специалист по международни отношения, се върнах отново в Пловдив“.
Певицата има дъщеря, която вече е голямо и разумно момиче, с което тя се гордее. Най-важните уроци, които е успяла да предаде на дъщеря си, са по толерантност и честност. „Стараех се да й покажа, че в живота трябва да постъпва така, както иска на нея да й се случи, но всичко в рамките на честността и добрата съвест, защото аз живея по този начин. Каквото и да съм начертала и поискала в живота си, съм го получила и съм безкрайно благодарна на съдбата. Тя е едно доста мъдро дете още от малка. Такава като ли се роди. Още от бебе беше тиха и уравновесена“.
Юнона разкрива още, че има човек до себе си, на когото всеки ден казва по няколко пъти, че го обича. Той я намерил, без да го търси и е същият като нея, с такъв мироглед и разбирания за живота.
