Ивайло Везенков не може да се ожени от работа

Ивайло Везенков не може да се ожени от работа, шушукат телевизионерите. Новият водещ на новините в Би Ти Ви за отрицателно време стана любимец на зрителите, благодарение на обаянието и професионализма си. Оказва се обаче, че шеметната кариера сериозно вреди на личния му живот. Той не само че няма момиче до себе си, но и няма кога да намери такова, защото непрекъснато работи. Трудно му остава време, за да разходи своето куче, камо ли за да търси жена.

Животът, който Ивайло Везенков води напоследък, може да се опише много кратко с една дума: работа. Телевизионерът цели 11 години се труди зад кадър в Би Ти Ви. Това лято обаче той успя да стане водещ и на сутрешните, и на обедните, и на централните новини само в рамките на месец – от началото на юни до началото на юли. Това се случи, след като предшественикът му в Сутрешния блок на Би Ти Ви – Денислав Борисов, реши да напусне. Ивайло бе избран да го наследи като новинар. Заради летните отпуски обаче се наложи да се търси и нова двойка водещи на централната емисия новини. Везенков и колежката му от „Тази сутрин” Виктория Готева се оказаха идеални и за тази длъжност.
Докато обаче тича от задача към задача, новият водещ се чуди как ще успее да си легне с кокошките, за да може да стане в 4 часа сутринта и да стигне навреме в нюзрума. 37-годишният мъж вече е постигнал в кариерата си почти всичко, което може да се постигне в България. Но в личен план нещата меко казано куцат. Той няма семейство, няма приятелка, за деца дори не мисли и единствено същество, което щъка в дома му, е неговото куче. Животинката обаче по цял ден седи затворена в очакване стопанина й да се прибере, за да я изведе на разходка.

Водещият взима кучето преди малко повече от две години – в началото на пандемията, когато в страната ни бе обявено извънредно положение и в паркове и градинки пускаха само ако имаш куче за разхождане. Журналистът решава да осъществи детската си мечта – да има домашен любимец. Кучето 0обаче го изненадва – оказва се неочаквано голям ангажимент. Животното си иска своето – независимо колко изморен е стопанинът му, дали е горещо, студено, ветровито или вали, той трябва да го изведе навън. Това отнема много време на водещия, но в същото време било отдушник от напрежението, натрупано в работата.

Другото, с което Везенков разпуска, е спортът. Физическото натоварване във фитнеса неутрализира психичното, натрупано в нюзрума. Това е причина по фигурата му да няма никакви излишни килограми, смятат негови колеги. Освен за спорт той се старае да намира време и за приятелите си. Сред тях нямало много журналисти. Водещият предпочита извън работа да общува с хора, които нямат нищо общо с професията му. По този начин той избягва опасността да разговаря за работа в свободното си време, след като го е правил и със своите колеги. Това, също като спортът, му помагало да се разтовари. Третата изпитана хватка за релакс била от време на време съзнателно да спира да следи новините. Това му давало възможност да се отпусне, за да натрупа нови сили за работа.

Всъщност новините били детска мечта на Ивайло. Той не помни някога да е искал да работи нещо друго освен като журналист. Запалил се, когато бил 12-годишен, през Виденовата зима – 1996-1997-а. Тогава в семейството му гледатмного новини и актуални предавания и на момчето му става интересно. Роден и израснал в малкото градче Бобошево – между Дупница и Благоевград, Ивайло започва да ходи в местното читалище, където се включва във всевъзможни самодейни инициативи. Там има радиоточка, в която бъдещият водещ записва първите си емисии. По-късно започва работа в местно радио в Дупница. Понеже няма никакви връзки, отива в редакцията, обяснява, че много иска да работи там, и го взимат.

Вместо обаче да учи журналистика, решава да се запише в специалност „Българска филология” в Софийския университет. Каква е причината за този избор? Езикът е основният инструмент на журналиста, трябва да го познаваш добре, обяснява Везенков.

В София той продължава с работата в радиостанции и малки телевизии. Казва, че един от големите учители в живота му е покойната вече Нери Терзиева, която е негов шеф в несъществуващата вече телевизия BiT. В нея Везенков е и репортер, и водещ, но голямата Би Ти Ви го привлича по-силно. Попада в нея през 2011 г., благодарение на стажантските програми на доскорошния шеф на новините Венелин Петков. След време Ивайло печели стипендия за специализация в американски университет, каквато е печелил и Петков преди него. Той заминава за Аризона, по-късно работи в CNN – поредното, което се случва и на Венелин преди години. Везенков специализира и в друг голям тв канал в САЩ, но през 2017-а се завръща в България и продължава изявите си на родната професионална сцена. Той си идва с огромен набор не само от знания, но и от контакти, натрупани зад океана. В САЩ се запознава с журналисти от цял свят, с които поддържа връзка до днес. Те често му помагат в работата, както и той – на тях.

Темите, към които Ивайло изпитна най-голям интерес, са социалните и политическите, особено международната политика. Обича не просто да описва новини, а да показва реалните човешки истории, които стоят зад тези новини. Дори като водещ държи да продължава и с репортерската си работа. „Тя е основата на всичко”, убеден е Везенков. Той обяснява, че истинската журналистика се прави не на бюрото, а сред хората, на терен. Този професионализъм обаче заема цялото му свободно време. В малкото време, в което не е на работа, водещият се чуди как да огрее и при семейството си, и сред приятелите, и с кучето, и във фитнеса. На всичкото отгоре държи на здравословното хранене, така че се опитва да намира време и за готвене. Когато един ден намери жена, тя вероятно ще бъде много доволна, защото дългите години ергенски живот и старанието да се храни здравословно са научили водещия на доста хватки в кухнята. Той признава, че не е спец по гурметата, а залага на по-обикновени манджи, но ги владее достатъчно, за да може да замества до печката своята бъдеща половинка.

Каква трябва да е тя? На първо място – интелигентна. Ивайло държи да има общи теми за разговор с жената до себе си. Той смята, че е важно двамата да гледат, ако не в обща посока, то поне с сходни направления. Другото много важно изискване е да бъде изслушван и разбиран в своята връзка. Не се сеща да спомене характеристики във външния вид на жената, с която му се иска да свърже живота си, но като всеки мъж, най-вероятно и той държи на красотата. Близките му вероятно биха добавили, че за бъдещата дама на сърцето му е важно да не е ревнива и да е търпелива. Само такава жена няма да се дразни, че мъжът й вечно е на работа. Везенков не държи жената до него да е журналистка. Ако е негова колежка, той би пренасял работата във връзката си – нещо, за което е категоричен, че не бива да се прави.