На 31 януари любимият на цяла България проф. Юлиан Вучков щеше да навърши 87 години, от които 67 отдадени на остра социална критика, безпощадни политически анализи и коментари от всякакво естество в националните телевизии и печат. По този повод репортер на „Уикенд” издири негов близък, който от първо лице разказва лакърдии с водещият на култовото предаване „Времена и нрави”.
Културтрегерът Ганчо Александров връща лентата на спомените си още през 70-те години на миналия век. Макар и млад, Юлиан обичал да критикува каквото се мерне пред очите му.
Забележки правил дори на звезди като Апостол Карамитев, Ружа Делчева и Гинка Станчева. Не му се сърдели. Най-много се захласвал по Лили Иванова, за която дори предсказал, че ще бъде вечно на сцената. Въпреки това, от време на време, и тя отнасяла по някоя хаплива дума.
„Нашите срещи бяха по кафета и заведения. Той умееше да разказва вицове много колоритно. Самата му физиономия излъчваше радост от живота, та като му слушаш смешките, няма как да не се зарадваш. Обичаше израза: „На всяка манджа мерудия”, но твърдеше, че той не бил мерудията, а онази подправка, която прави манджата по-вкусна.
Баща ми беше самодеец в местния театър и организираше пролетни празници. Искаше да поканим професора в журито. Но Юлиан ми отказа с думите: „Няма да дойда, защото аз съм много критичен и сигурно ще кажа остри неща, пък самодейците са особено чувствителни”. Знаеше, че няма да удържи урагана от емоции, които нахлуват в душата му. Беше прям, казваше всичко, без да му пука дали някой ще се обиди.
Мен също ме попиля на няколко пъти. Живеех с една известна софиянка. За да не я излагам, тя ме заведе на шивач - все пак съм селско момче от Павликени, да ми направят хубави дрешки. И какво става?! Засичаме се с Юлиан в Операта. Аз съм изтупан в черен костюм и една риза, каквато нямаше по магазините, защото всичко беше еднакво – конфекция, нямаш никакъв избор. Цяла София ходеше при Йонка Шивачката, ако иска да е различен. Вучков видя, че съм накипрен и ме извика настрани. Каза ми: „Този костюм не те прави по-интересен. Хората те зяпат, защото по магазините няма такава стока. По-добре си вземи обикновена бяла риза, вместо тази с финтифлюшки”. Не му се обидих, беше прав. Имаше едно чувство за финес и душата му не позволяваше да нарани друга душа. Запозна ни тогавашната ми приятелка Милка Недкова, работеше в БНР. Бяхме в кафе „Варшава”, което отдавна не съществува. Юлиан ме питаше за известните родове в Павликени, за съдбата им след 9 септември. Лиана Антонова беше омъжена за сина на д-р Лутевски, богат род, с голяма болница, но след идването на червените тези хора сякаш се изпариха. Синът я беше срещнал в някакъв бар в Русее, пеела сунг.
Обичаше и домашния сладкиш на майка ми, хубавата храна, подредената трапеза. Падаше си по някакви наредени блатове с крем по средата. Татко беше ловец и в нашата къща дивеч и храна не е липсвало. Обичаше зайци и винаги му давахме и за София. Обичаше да гостува, да бъде в сърдечни компании и да бъде душата на компанията”, разказва Ганчо, който артистичния свят на Българя знае като Ганди.
Дългогодишният ръководител на отдел „Култура” към община Павликени обяснява, че професорът не обичал да говори много за личния си живот. Таял чувствата си, но сякаш леко бил влюбен в Лили Иванова, макар че и куп други знаменитости от женски пол били удостоени с вниманието на колоритния интелектуалец.
Най-много от всичко обичал работата си. Всеки написан сценарии, прочитал и редактирал по няколко пъти. Мислите си оцветявал в различни флумастери. Този свой навик запазил до последните си земни дни, когато също пишел. Обяснявал на Александров, че често преосмисля написаното и се налагало да поправя нещо, защото му идвали и нови хрумки. Вярвал, че човешкият мозък е винаги в полет.
Ганди е щастлив, че приживе проф. Вучков го запознал с един от кумирите му Стефан Воронов. Били на представление, а после седнали да се черпят. Юлиан не пропуснал възможността да даде съвет на актьора с кого да работи и с кого да избягва да има професионални срещи.
След време пътищата им се разделили. Ганчо Александров се прибрал завинаги в Павликени, а професорът завъртял телевизионни предавания в София. Чували се често по телефона, Юлиан имал навика да му се обажда поне веднъж в месеца. Обсъждали различни теми от културата и политиката и толкоз.
„Но по Лили Иванова как беше прехласнат... Все ме караше да наблюдавам ръцете й, когато пее. В тях имало страхотен финес. Обясняваше ми, че при нея художествената гимнастика се припокрива със сценичното поведение. Не знаех, че е била гимнастичка, той ми го каза. Обърна ми внимание да забележа как се изпъва цялата и вдига високо ръце – същинска спортистка. Смяташе, че е по-добра от Рита Павоне, макар че Лили проби с нейните песни у нас. Тя направи песента й „Сърце”. Гледахме клипа заедно и Юлиан Вучков все ме караше да обърна внимание как свива ръката си и предава с нея туптенето на сърцето.
Лили му казвала, че любовта съществува само в песните й. Не съм чул да са имали афера, но беше повече от прехласнат по нея. Двамата имаха обща черта – не обичаха да споделят личния си живот с никого.
Юлиан се отпусна да говори на стари години, след като срещна Дианка. Обичаше тишината и градивната компания. На млади години пиеше водка. Бутилката „Столичная” струваше 1,75 лева. Казваше ми: „Колко му е да обърнем две бутилки водка, но ще станем като парцали. По-добре да пием по една-две чашки, колкото за блясък в очите. Иначе хем, ще се напием, хем няма да помним какво сме говорили. На по-късен етап от живота си въобще спря пиенето. Не знам каква беше причината, но след като навърши 50 години, изведнъж спря да пие. Нито капка алкохол – и така до смъртта си! Не близваше, дори бонбони „Пияни вишни” избягваше”, спомня си още Ганди. Вучков бил заклет враг и на цигарите. Споделял му, че не може да бъде с жена, която пуши – просто дима го побърквал.
Според него професорът имал и известни пророчески данни. Той предвидил и перестройката, и нейният крах. Не очаквал, че след промените и демокрацията нещата щели да се променят, защото виждал, че някои се назначават за милионери, а народът се гласи да бъде изхвърлен зад борда, както и стана. Обедняването на хората и маргинализирането на интелигенцията – учители, лекари, преподаватели, музиканти, преводачи и писатели много го терзаело.
„Още в първите години на демокрацията той усети какво ще се случи. Хич не беше ентусиазиран. Казваше, че половината в СДС са ченгета и доносници. Той мразеше агентите на ДС, много си е патил от тях в годините на соца. И изведнъж в първите редици на сините митинги видя хора, които са го клепали. А вече в последните си години беше направо сломен. „Не виждаш ли, бе, навсякъде корупция! Ограбиха чудесната ни държава, но и народа ни е виновен, че ги търпи”, казвал професора.
