Предлагаме ви новите коментари на лорд Евгени Минчев за в. „Телеграф“ в седмичната му рубрика „ТелеГАФ“.
Гала, стегни се! Маги, отпусни се!
Пак Джанаварова, пак Гала- спектакъл, с който още не мога да свикна. Силуетът на Маги, която очевидно е участвала в На кафе, наподобява бъркалка, върху която са добавили потник и дънки. Де да имах такъв силует и аз, но все пак екранът изисква малко повече старание. Миловидното момиче позира като разжалвана гимнастичка, вместо да разтвори аурата си и така да постигне повече артистичност пред зведната си кака. Гала от своя страна демонстрира пълна модна умора в черно и бяло, откъдето може би Любо Киров е бил вдъхновен за наградите на радиото. Това при Гала прилича на песента Без радио не мога, тоест сутрешен тоалет на домакиня, която докато слуша радио, мие съдините и оплаква съдбините си. Толкова ли е изчерпан телевизионният гардероб, че две жени- едната с минало, другата с бъдеще, не могат да ускорят пулса ми. А студиото около тях? Като седалище на шведска фирма, на която още не са и пристигнали мебелите. Гала, стегни се. Маги, отпусни се.
Гери-Никол в моден несвяст
Какво виждам тук- паднала жена? Припаднала жена? Отпаднала жена? Самата Гери Никол лежи в моден несвяст, в какъвто ме оставя и мен. Злополучно съчетание на поза, цветове и фризура, довежда до нещо като картина на Шагал, върху която е продължил конкурс за детска рисунка. Косматото върху нея наподобява листна гъсеница, страхувам се да го гледам, камо ли да го опипам. Ботушите са естетически ритник в очите. Синкавата им арогантност боде, ведно с токчетата, които може би са я довели до тази неудобна поза. Не различавам кое са коси, кое мокет, кое е нарочно и кое случайно попаднало на главата и. Мисля, че тя просто трябва да започне отначало и да постави нещата на мястото им- например в камината.
Секси промисъл в тоалета на Хътчинс
Забележителен моден дует, в който се отразява сезонното салонно кокеттство. Вляво- достопочтенната Мая Хътчинс разкрива британски чар на присъстваща на Аскот аристократка. Да, липсва шапката, но тя може да е литнала от вятъра. Тук имаме много елегантна промисъл, прокрадваща се между бродерията и шифона и аз наричам тази промисъл сексапил. Бляскавите коси на Хътчинс разкриват емоции, подобни на онези, когато наблюдаваме отблизо Ниагарския водопад. Вдясно- бизнесдамата и благотворител Юлия Забунова, олицетворява лекотата, старанието, безбрежието и всичко онова, което щастието може да отрази чрез материи и кройка.
Филева се дави в море от старомодност
Госпожица Филева бърза да порастне, бърза да се превърне в дама или просто не може да попадне на правилния стилист. Защо и са, питам се, тези дълги поли, с цепка сякаш отбивка на магистрала, обувки като носа на баба Яга... Бюстието може да бъде определено като застинало макраме, с което са се чудили как да постъпят. И ето го, застанало гордо но и тъжно, като дъска в класна стая, без дори да има какво да се напише там. Поставям слаб две на Михаела, продължавайки да вярвам, че в добрината си допуска друг да определя какво да носи. Облеченото е толкова демоде, че не вярвам да иска да го облече и някоя участничка в конкурса Златният кестен. А това е конкурс, мисля, за стара градска песен. „О, спомняте ли си госпожо“ и „Гърди ми с рози накичи“ сами идват като усещане пред тази текстилна гледка. Критикувал съм Филева и за спортния и вид, значи трябва да потърси спасение някъде по средата, макар че по средата обикновено е най- силното течение. Ако говорим за море, но е валидно и в модата.
Умилителна наивност в ризката на Любо
Хубаво, че Любчо е наддал килограми, за да може да отнесе наградите си от БГ радио до вкъщи. Но дори някогашните ми симпатии към него не могат да осуетят недоволството ми от ризката, с която е. Предвид церемониалния характер на събитието, предвид известнотта му, певецът все пак трябва да стъпва внимателно в междуредията на халтураджийското облекло и това, когато вземаш награди. Положението тук е като торта Ден и нощ, сещате се- половината черно, половината бяло. Ден и нощ са косите половината черни, половината бели. Сигурен съм, че има още бяло в този кадър, но не ми се бърка толкова навътре. Умилителна наивност виждам там където се съединяват цветовете. От тези пръски хем ме напушва смях, хем си казвам- може пък да е взел изгодно ризата. Виждате ли как Любо държи уверено статуетката, сякаш държи... бутилка бира. Какво да ви кажа, честити му награди.
