Лорд Евгени Минчев: Пълен Титаник при Тита, сини очила и стар рефрен за Любо и още + снимки

Предлагаме ви новите коментари на лорд Евгени Минчев за в. „Телеграф“ в седмичната му рубрика „ТелеГАФ“.

Град Плевен и България вече имат своя частен клуб, по подобие на британските. Откриването му беше съчетано с юбилея на неговия притежател Десизо Монни. Директно от червения килим предаваме модни детайли от вечерта, които оформят естетическия облик на август.

Златка и Монни в два нюанса червено

Щастлив кадър, в който се помества пълната прелест на това събитие. В средата- изрядният домакин, облечен според дрес кода във вишнево и сребърно, в компанията на съпругата си Галя. Нейният сребърен избор бе допълнен от свежи символи на кралската власт със скъпоценни и полускъпоценни камъни. Благой Георгиев също бе пряк участник в модните възторзи на вечерта, облечен в сиво-сребрист костюм от новата колекция на Монни и вишнева риза. Приятелката му Златка опонира на старанието на останалите с червено. Тук е и Маги Джанаварова, която ще опиша отделно. Г- жа Елена Кристиано показа изключителен стил със сребриста рокля, в която отекваха фанфарите на висшата италианска мода.

Пълен Титаник при Тита

Тита откри частен клуб Десизо Монни в бяло и ресни. Там с бърза динамика се сменяха движения, разкриващи как всяка ресна може да ти счупи дисплея а всяко токче да види сметката на панела ти. Ботушите на Тита биха били актуални в деня преди откриването, когато се изви „бурята в сърцето ми”, по скоро- бурята в градчето и когато потънал във вода Плевен се нуждаеше от твърд ботуш. Косите на певицата представляваха истинска заготовка за изплитане на наметка за холна гарнитура  или поне изглеждаха на изсипан гевгир със спагети. Те се конкурираха с ресните и валяха от госпожицата в тон с поведението на времето тези дни.

Данчо се подхлъзна на модната стълбица

Сред много добре приетите гости на събитието бе радиолегендата Данчо Стълбицата. Всички се наслаждаваха на прическата му, която имаше общо с известния навремето образ Чичко Тревичко, само че в русо. Йордан Георгиев се поклони на Плевен и на построеното в чест на града от името на рожденика и събра присъстващите на дансинга с песните от своята колекция. Данчо имаше два варианта в душната вечер- да остане със сакото си или да бъде по риза. Напълно уверен в решението си, той направи първата част по сако а втората- по риза. Така се разбра, че стълбиците както  в модата и в музиката се изкачват нагоре но и слизат надолу. Сакото можеше спокойно да си остане в дома на Данчо а ризата да бъде с дълъг ръкав.

Маги се изджанавари с облеклото си

Миловидната Маги Джанаварова изглежда не си беше дала зор по отношение на своето облекло. Лично аз си помислих,  „това нежно създание, сигурно е от персонала, защо не е в униформа, като останалите сервиращи…” После гласът и върна нещата на мястото си с красив репертоар, заслужаващ внимание. Дрехата, избрана от Джанаварова отдалече приличаше на взета току що от простора, където плевенските ветрове са изцедили от нея всякаква модност и форма. Леко разкопчана около пъпа, дрехата искаше да покаже части от корема на певицата а долната част се държеше като пижама и се свличаше на слабо време. С това крехко телце, мисля че на Маги и трябват поне още 100 кила, за да бъде убедителна и забележителна на сцената.

Сини очила и стар рефрен за Любо

Макар да се очаква, че „симпатията ще е взаимна”, бих се отрекъл от тази парадигма в чест на личното ми мнение. Намирам очилата на Любомир Стойков за напълно излишни в компанията на това скучно сако, с което ако добави една готварска шапка, модният специалист може да прилича на гурме такъв. Очилата, потънали в синьо безвремие, не подхождат и на старомодната кърпичка, каквато днес не би носил дори Веско Маринов. Тя е стар рефрен от банкетите на властта преди 1989 година.  Черната риза, в съчетание с бялото сако пък ме връща във времето на ресторантските оркестри, като винаги основният певец беше с черно сако и доматена на цвят риза а оркестрантите в бяло и черно.  Каква закачлива поза ни предлага г-н Любо- няма да е зле Денди или Драго Чая да си я репетират пред огледалото…