Предлагаме ви новите коментари на лорд Евгени Минчев за в. „Телеграф“ в седмичната му рубрика „ТелеГАФ“
Чай и стендалщини по Драго
С цялата си мощ, почти е заел сцената господин Драганов. Сигурно в прилив на пълна загуба на модно обоняние, той се е поставил в това подобие на карнавален чувал, от който се подава той в пълния си блясък.
Гаджето ми на развален български спомена, че думата „пълен“ е истински уместна в случая. Странната кройка е разпределена в червено и черно, сигурно има годишнина от Стендал.
Или Чая така е преврял, че преценката му се е изпарила. Виждам ли клинче под това естетическо изящество, което заслужава истинска Златна скилидка? Закален на сцената интелектуалец като Драго би трябвало да се наблюдава и самоконтролира, да кажем - в случая с облеклото си. Тази туника не бих препоръчал дори на Стефка Берова, която много по-добре подбира сценичния си гардероб. Въпреки някои прилики...
Стефан Илчев като модна богомолка
Подобно на богомолка, Стефан Илчев се е облякъл в зелено. Отровно зелено, с което иска да подчертае и аз не знам какво. Дано, ако потърся целувка с него, да не бъда изяден... Бялото подчертава стресиращия цвят и приблизително напомня знамето на поробена африканска държава.
Политическата коректност изисква да се спомене, че изпълнителят не спира да изпробва различни варианти на модерност, някои от които му се получават. Мога да приведа много примери от неговото детство. Дънките са напълно неуместни тук, но кой съм аз да се разпореждам в гардероба на господина.
Къдравите косички обаче обединяват всичко това в една хихикаща наивност и обясняват много неща. Не се сещам бил ли е къдрав Стефчо преди, къде точно и кога, но това не е темата на този коментар. Харесва ми, че подобно на госпожата, която талантливо имитира, Илчев не спира да се появява, твори и изненадва.
Ивана и Стояна - черно-бял калабалък
Толкова много шарения в три цвята. Златистото от балоните мъждука в черно-бяло - сивкавата дисхармония, облечена от Ивана и нейната придворна. Стояна ми изглежда по-синхронизирана с обстановката, макар цветовете и шарките по нея да са нанесени като с камшик.
Кое е първото тук - бузукито или блузката, блузката или бузукито... Шарките ми се струват еднакви и ако това е търсен ефект - много жалко за търсенето. Ако е случайност, нека се доверим на случайността. Стояна пращи в ботуши, за които мислех, че са забранени в някои славянски територии. Допада ми обаче този ентусиазъм. Ивана е като български влак, винаги може да е по-добре, винаги да е по-навреме, в случая в модното си разписание. За да бъда ясен - малко са ми неясни тези прорези в плата, все едно са изпуснали автоматично макетно ножче в шивашкото ателие. Това обстоятелство обяснява и прическата. Призовавам двойка бездомни гарги веднага да се нанесат там. Ивана, обичам те.
Марина Папуниду - тихата елегантност
Сдържана в своята елегантност, бизнесдамата от Гърция Марина Папуниду грее по младежки. Тя е сред отличените в престижния конкурс „Бизнесдама на годината 2023“ за своя хотел „Премиер“, а гардеробът й познава много стилни и поучителни дрехи.
Днес Папуниду изпраща дългото лято с тази наглед семпла дреха, по която личат печатите на дискретността и вътрешното спокойствие. Тук няма цветово напрежение, няма съревнование с уличните багри, нито съпротивление с каквото и да било. Има пълна отдаденост на момента и естетическия потенциал. Папуниду може да бъде наречена кралицата на тихата елегантност, а днешният избор потвърждава това.
Беновска - слаб естетически експеримент
Ех, тази Беновска. Силна в своето журналистическо творчество, малко по-слабичка в естетическите си експерименти.
Седя си в Лондон и наблюдавам аристократичното множество, което макар да прави доста модни проклетии, все се съобразява с възраст, телесност, тенденции. Съжалявам, ако въпросната снимка на Илиана е отпреди 10 ноември, тогава такава беше пазарната реалност.
Но ако това е избирано в последните месеци, бих се заинтересувал дали то не е било доставка от или за бедстваща страна. Цялото разположение ми изглежда като зададена тема на осемгодишни, които да облекат „какичката“. Ако е така - всичко е простено, ако не... Ко праИм сЯ, Беновска?
