Предлагаме ви новите коментари на лорд Евгени Минчев за в. „Телеграф“ в седмичната му рубрика „ТелеГАФ“.
В косите на Данчето бързат делфините
И Данчето Христова изпраща лятото по своя очарователен начин-с паница супа /възможно ли е да е ашуре/, заела една четвърт от фигурата и. Като съзерцавам обеците, допускам, че може би паницата е сейф за дневното им съхранение и ако партито, на което звездата е поканена има задължаващ дрес код, то Христова може веднага да реагира с друг сет обеци, а както виждате ръцете и са покрити с гривни и пръстени, част от които може да са на същия хал в гледжосаната купа. Господи, колко съм глупав/а/, както биха казали в Ало, ало, та аз чак сега забелязах роклята, скрита зад огромната съдина. Върху свещено бяло изпъкват цветове и фигури, приличащи на чернова от общ проект между Хуан Миро, Пикасо и Шагал. Защо презрамките са така скучни, не би ли могло всяка от тях да е в различни цветове, но защо да влизам в дребнави предположения и препоръки… От огромна бяла чанта се подава огромна червена жилетка…Или пък е съоръжение за лов на пеперуди… А през косите на Данчето, сякаш бързат делфините, заедно бързат нататък. Лунният път не е кратък, не е кратък.
Един фризьор ли прави Лулчева и Колева?
Ето така се изпраща седмицата и лятото- с една широка усмивка и дрехи като тапети. Стефания Колева трепти от багри и шарки, обединили в едно знамената на всяка нежна култура по света. Розовото изпъква на фона на бялото лице а червилото така се е нагодило към блузата, че като хамелеон, нищо чудно да вземе някои кметски избори. Прическите на двете актриси са почти по калъп, вероятно си поделят един фризьор, който пък поделя времето за грижите по едната глава с двете. Силвия Лулчева изглежда е заимствала червилото на колежката си, или поне пазаруват в един и същи мол. От малкото, което се вижда при актрисата, тук властва сребристото, прозрачното и призрачното. Есента дава нови възможности на двете дами да облекат по един бежев шлифер и да крачат свободно през октомври. По една шапка ще ги спаси от утежнението на русото, което според слънцестоенето изглежда жълто, а при запотени очила- никакво.
Три нюанса черно при Тина Търнър!
За разлика от някои български знаменитости на същата възраст, Тина Търнър умее да запази сценично и човешко достойнство. Вижда се, че не се изисква ламе, коприна, тафта и брокат, за да изглежда една звезда забележителна. Тина е постигнала това по системата тон сюр тон /тон върху тон/, където един и същ цвят според материята и нюанса играе различна роля в облеченото. Кожената шапка дава определен отблясък заради косъма, който грее под прожекторите и създава чувство за разкош, който се поема от добре скроеното сако. Майсторското висше шивачество прави инак отличната фигура на певицата още по-изваяна а черната риза добавя още елегантност в облеченото. Разбира се, усмивката е онзи девет каратов диамант, по блясъка на който разпознаваме Търнър, дори да е на … седмото небе.
Любен Дилов-син в балтона на Швейк
Той ни е един- Любен Дилов- син. Но модното положение при този любимец днес е направо нетърпимо. Не стига, че някъде изчезна синята му брада ами и шапки започна да носи, Скорпионът му със Скорпион! Как намирате този обемист балтон или шлифер, само Швейк какъвто би могъл да носи . Аз лично не го намирам, даже не го търся. Цветът е такъв един особен, като забравен ЗИЛ на общински паркинг. Нещо като горчица, смесена с хумус и после с добавено пюре от мушмули. Шапката, с подобен цвят но с различна консистенция, образува ореол върху интелектуалната глава и придава на Дилов една отвеяност, която мога да оприлича с оставена на вятъра салфетка от коледно парти. Дънките, дънките! Те са като вкочанен водопад, отдаден на поражението си. Чорапите- меланж от плодова салата, откачено довършват започнатото по-горе, в което намерих много смях, фантастика и все едно прочетох наведнъж Братя Стругацки и Величка Настрадинова.
Слаба модна искра при Искрата
Помните ли етикета на скромния социалистически одеколон Магнит? На него, жена със забрадка и свенливи очи пръскаше аромат на чистичко и подреденичко. Точно на този етикет ми напомня визията на Искрата, както винаги- търсещ „извора на Белоногата” в черното. Панталонът прави военни внушения, горе около кръста сякаш бойно снаряжение скърца в бойна готовност. Метални халки се кокорят току около ципа на рапъра и смъкват военните внушения към откровено сексуални. Не се наемам да кажа дали метро-сексуални или от друга хранителна верига. Черна блуза придава обем на господина, за да ни отведе чак горе, горе, на черешата не, ами на косата, където е забрадката от моите спомени. Истински магнит за старомодни, истински магнит за модни инфлуенсъри, които мигар биха харесали облеченото. Но не и аз, не и аз. Искрата на Искрата не можа да ме запали така, както би ми се искало.