\" Всеки ден си мисля за баща ми - Иван Славков. На него и на дядо ми Тодор Живков дължа всичко. И да, продължавам да работя по последния му съвет, преди да си отиде - да имам син.\" това каза любимецът на народа Тодор Славков за покойния си баща Иван, който ако беше жив, на 11-и май щеше да стане на 82 години.
\"Десетина дни преди да си отиде, татко ме извика в болницата. Не можеше да говори, защото беше интубиран, но на лист хартия с печатни букви ми написа: \"Прави син\". „Пазя си листчето и работя по въпроса“, казва с усмивка Малък Тошко, цитиран от „България Днес“.
Плейбойството, което е наследил от баща си, не смята, че някога ще надмине, но и той се изумил от приликата си с него едва когато се видял по телевизията. \"Не само визуално си приличаме, имаме и еднаква енергия\", казва Славков-младши. \"Още изпитвам мъка. Това е много странно, защото, колкото повече време минава, толкова по-силна мъка изпитвам и ми липсва. Но със сигурност е по-лесно да загубиш родител на тези години, отколкото, когато загубих майка си, когато бях на 10. Тогава просто не можех да осмисля какво е станало, не можех да приема, че е възможно нея да я няма. Чувал си за смъртта, но никога не си си представял, че ще се случи на теб или в твоето семейство. Смъртта и на двамата ми родители отвори огромна празнина в мен. Аз обядвах с баща ми ден преди да влезе в болницата. Беше в добро настроение. За всички нас беше изненада, като му поставиха диагнозата фиброза на белите дробове. Единият му бял дроб въобще не функционираше, другият работеше на 20%, а фиброзата се развиваше много бързо. Лекарите направиха всичко възможно и до края той запази духа си и нито за секунда не се предаде\", казва Тодор Славков.
Според Тодор Славков не само на него и на роднините му е мъчно за баща му, но на вдовицата Валя е най-трудно. \"При нея сигурно тази липса е още по-голяма, та те живееха по 24 часа заедно\", казва с тъга Тодор Славков, вече загърбил пиенето, купоните и шумните компании.
