Двойката била забелязана още в самолета от България и на всички пътници правело впечатление, че влюбените се държат доста свободно. Жената била видимо по-млада от певеца, но това не пречело на емоционалната им комуникация и уж дискретните им целувки.
Орхан имал много приятели в Германия. Редовно получавал покани за участия и душа не му давала да откаже шанс да попее и развесели нашите гастербейтери. Вероятно покрай Гергьовден е решил да съчетае полезното с приятното, като изкара някое евро и същевременно се разходи из местните забележителности.
Според запознати с битието на изпълнителя на „Хиляди сърца”, бившата му половинка Шанай знаела за новото му завоевание, но не смятала да пилее излишна енергия в ревност и безсмислени скандали. Тя кротко приела факта, че довчерашният й съпруг има право на личен живот и може да прави каквото си иска. Двамата поддържали отношения най-вече заради дъщеря си – певицата Сузанита, която продължавала да бъде вироглава и да прави куп щуротии.
Въпреки всичко Шанай се опитала да спаси брака си, но Мурад бил непреклонен и 100% убеден, че иска да се разделят. Според него връзката им била напълно изчерпана. Истинската причина обаче била друга. Сърцето му вече било заето от Камелия, която се представяла за негова сериозна почитателка, притежателка на всичките му албуми и знаеща наизуст неговите хитове. Музикантът не искал да лъже две жени и предпочел да се раздели със законната в полза на любовницата, която се стараела да угажда на всичките му прищевки и мъжки капризи.
Орхан Мурад твърдял, че се нуждае от спокойствие. Искал да има до себе си човек, който не го натоварва с излишни проблеми, нито да му брои парите, които изкарва от концерти и участия. Приятелите му също знаели за новата жена, притежателка на сърцето му и нямали против тя да краси редовно мъжката им компания, когато се събирали на по чашка-две.
От месеци Камелия ходела почти на всички участия на възлюбения си и била доста щастлива от връзката. Тя се надявала, че нещата със звездата от близкото минало може да прераснат в брак.
