Световноизвестният цигулар Веселин Пантелеев-Ешкенази се ожени повторно дни преди да навърши 51 години. Музикантът, който е концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам, и дамата на сърцето му Станислава Стоева живеят заедно от 14 години, но едва сега решили да скрепят връзката си и юридически. До този брак на Веско се стигна след голяма лична трагедия.
Преди 17 години първата му съпруга Ангелина Атанасова загубила битката с рак на гърдата. Веско останал сам с двамата им сина – 11-годишният Виктор и 9-годишният Артур. Виртуозът на цигулката трудно преживял смъртта на Ангелина, но не се затворил в себе си, а отгледал сам синовете си Виктор и Артур. През първата година след смрътта й, отказал всички по-далечни турнета, за да е близо до децата си. След това започнал да пътува в чужбина, а цигуларят разчитал и на помощта на детегледачки. Когато станал на 13 години, Виктор започнал да готви и да се грижи за по-малкото си братче, а съседите им ги наглеждали.
След загубата на Ангелина Веско се посветил на благотворителни акции за превенция на коварната болест. В памет на покойната си жена цигуларят записа песента „Вечеряй, Радо“ заедно с „Ку-ку бенд”. Когато Веско разбира, че Ангелина е болна от рак, започва да снима с любителска видеокамера последните мигове от живота й, които намират място във видеото към песента.
„В първият момент, когато останах сам, си помислих, че няма да се справя. Най-малките неща ми се струваха страшно сложни. Аз не знаех как се пуска пералня, наистина в началото е някакъв пълен кошмар. Трудностите много ни сближиха. С децата бяхме като братя. Външно много приличат на майка си”, спомня си за трудностите музикантът. Заради децата си той се научил да готви.
Овдовелият Веско не вярвал, че някога ще срещне друга любов след загубата на първата си съпруга. „Когато заключиш дълбоко в себе си това, което се е случило, когато си готов, тогава можеш да срещнеш друг човек и отново да обичаш. Разбира се, без да забравяш това, което се е случило с теб и с човека, с когото си бил”, споделя цигуларят.
Съдбата срещнала Веско със Станислава преди 14 години. Запознали се покрай работата. Тя също е музикант, свири на виола и общи ангажименти ги събрали на една сцена. В няколко концерта Станислава била в оркестъра, а Веско бил солист. Любовта между двамата пламнала по време на концерт. Ешкенази получил от своя почитателка огромен букет и го подарил на Станислава. Въпреки въпреки че често музицират в различни точки на света, музикалното семейство компенсира с пътувания до красиви места. „Аз съм по-спокойна, докато той е по-експанзивен. Идеално се допълваме”, споделя Станислава.
Веско я запознал с двете си деца още в началото на връзката им. Заминали заедно на море, а Виктор и Артур я приели като приятел. Днес синовете на Веско били много близки с нея и често й споделяли лични неща. 28-годишният Виктор и 27-годишният Артур се раждат в Холандия. Те обаче не поемат по пътя на родителите си, а решават да учат микробиология и химия. Виктор се занимава с развитие на софтуер за медицински нужди. От малък свири на електрическа китара, имал дори група. 27-годишният Артур е запален по химията, но също като брат си има влечение към музиката. Композира мелодии за филми и игри.
Самият Веско произлиза от стара музикантска фамилия. Дядо му е самоук музикант тромпетист. Баба му Виолета продава шевната си машина, за да купи първата цигулка на чичото на Веско - Хари Ешкенази, бащата на Максим Ешкенази. На 11-годишна възраст е концертмайстор на Детско-юношеската филхармония на проф. Влади Симеонов, завършва Националното музикално училище „Любомир Пипков\" и на 17 вече е студент в консерваторията. Твърди, че детство не му е липсвало, но през целите си юношески години е бил концентриран в свиренето. По тази причина сега има да си наваксва с много неща, писа Уикенд.
В Музикалната академия негови преподаватели по цигулка са проф. Петър Христосков и Ангелина Атанасова, която впоследствие става негова съпруга. Тя му преподава и в училището, и в консерваторията е в нейният класЕдин от хората, предопределили блестящата музикална кариера на Веско Ешкенази, е проф. Ифра Нийман. Британецът открива таланта на младия цигулар на Варненския музикален фестивал и успява да убеди тогавашния комитет по култура да го пуснат на специализация в чужбина. Благодарение на него Веско Ешкенази завършва двегодишен майсторски клас в лондонския Гилдхол Скул и през 1992 г. получава диплома за соло изпълнител. Макар и да живее в Холандия, Веско Ешкенази непрекъснато участва в артистични и обществени проекти у нас.