Жени Калканджиева: Тачо е голямата ми любов, не можем един без друг + още куп признания

Името на Жени Калканджиева нашумява през 1996 г. Носителката на титлата „Мис България”, стига до шесто място в света на най-красивите девойки, събрани от цялата планета. Оттогава красавицата е еталон за елегантност, стил и финес. Често забърквана в скандали, Жени преминава през медийните клюки и оставя зад гърба си злонамерените слова, сякаш за да докаже, че нищо не може да я отклони от целта й в живота.
Калканджиева е безупречна майка, всеотдайна съпруга и преусряваща бизнес дама, управител и собственик на модна агенция „Визаж”. На 20 февруари Жени отбеляза поредния рожден ден, доказвайки, че 40 са новото 20. Ето какво казва красавицата в интервю за Уикенд.

- Какво си пожелахте навръх рождения ден?

- Здраве за цялото ми семейство е това, което си пожелавам винаги. Жорко да расте умен и добър. На себе си пожелавам повече спокойствие и повече пътувания. В работен план си пожелавам успешна реализация на всичките ми проекти, както и да успея да съчетая бизнес ангажиментите със спокойствие и време за себе си.

- Каква бе изминалата година за вас в личен и служебен план?

- За мен и агенция „Визаж” изминалата година беше наистина успешна. Стартирахме инициатива за обучение на млади хора в сферата на здравето, спорта и красотата. Създадох НПО „Жени Калканджиева”, което работи успешно с младите хора в малките и големите градове. С моя екип провеждаме поредици от обучения за здравословен начин на живот, активен спорт, стил и красота. В личен план мога само да съм благодарна, че детето ми се развива добре в училище, щастлива съм, че имам семейно спокойствие, щастие, хармония и баланс.

- С какво се занимавате в момента?

- В момента сме в усилена подготовка за новия моден сезон. Имаме няколко нови лица, които изпращаме в чужбина, за да работят с големи световни агенции. През миналата година ги открихме и обучихме в България. Сега те са конкурентноспособни на световния моден пазар и със самочувствие могат да работят в чужбина. Вече започна подготовката за пролетните ревюта, предстои натоварен период от ангажименти за лицата на агенцията. В честването на 25 години от създаването на модна къща „Романтика” участваха модели на „Визаж”, които представиха шедьоврите на София Борисова. Отделно от това подготвям нова платформа, която разработихме с моя екип за градовете в цялата страна на тема абитуриентски балове. Всички бъдещи абитуриентки, които имат нужда от персонални съвети, могат да се свържат с нас, за да им помогнем да изживеят наистина незабравим бал.

- Имате ли незабравим рожден ден, за който бихте желала да ни разкажете?

- Всеки от празниците за рождения ми ден е различен. Миналата година бях извън България. Тази година семейно, с мъжа ми, ще заведем детето в Амстердам и ще празнуваме там. По-късно в София ще направя голямо женско парти в стил „40 е новото 20”. Вдъхновение за това решение е моя близка приятелка. За 43-ия си рожден ден съм поканила 43 дами и избрах за тях българското вино „Betterhalf”, защото ние, жените, сме по-добрата половина на човечеството. На партито в клуб „Кенди” ще има много пролетни цветя, каквито обожавам, доста и достатъчно изискани хапки. За приятелките и гостите си съм приготвила много изненади. Ще празнуваме в клуба, където по традиция се случват най-готините женски партита. Много ще е щуро.

- Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли какво да ви купят или очаквате приятелите да ви изненадат сами?

- Винаги очаквам изненади, защото много ги обичам, въпреки че в живота съм практична. Предпочитам приятелките ми да ме изненадат. Те ме познават много добре и с нетърпение очаквам изненадите им.

- Кои са хората до вас, на които държите най-много?

- Това са синът ми, мъжът ми, брат ми, роднините. Държа много на целия екип на агенция „Визаж”. Държа си на приятелите и обичам хората, с които съм заобиколена.

- Кой е най-хубавият и най-лошият момент в живота ви?

- Най-хубавия момент в живота ми е, когато се роди Жорко, а най-лошият, когато почина майка ми.

- Вярвате ли в любовта или сте от хората, които смятат, че тя е истинска само в художествената литература?

- Вярвам в любовта, естествено. Тя ни прави истински хора. Вярвам в любовта, защото тя осмисля живота ни. Ако няма любов, ние се превръщаме в роботи.

- Предопределена ли е съдбата на всеки един от нас? Вие самата усещала ли сте намесата й?

- За мен нещата от живота са симбиоза между решенията ни и личния избор. Постоянно взимаме решения и в крайна сметка нашия избор ни води по пътя. Смятам че това, което ни се случва, е нашия избор. Нашите решения обуславят съдбата ни. Човек непрекъснато взема решения и все се надява, че са правилни. С времето свикнах името ми да бъде намесвано в различни истории и клюки. Хубавото е, че се научих да излизам от всякакви неприятни ситуации. Научих, че е безсмислено да се ядосвам, макар че понякога просто няма как. Случва ми се да имам усещането, че притежавам нестихваща енергия. Езикът ми на моменти е твърде остър, но добре, че чувството ми за хумор е силно, та компенсирам нещата в отношенията. За мен, на този етап от живота, е важно да балансирам между бизнес ангажиментите, които са много, грижите за малкия Жорко и мъжа на живота ми Тачо.

- Той ли е голямата ви любов?

- Да, категорично. Връзката ни мина през трудности, които, за жалост, станаха достояние на цяла България, но и двамата не можем един без друг.

- Притеснявате ли се от старостта, от това, че човек се променя с годините?

- Не се притеснявам от старостта, защото парарлелно с остаряването, растат нашите деца. Какво по-хубаво от това да ги видим стойностни, реализирани и отговорни. Искам да видя как Жорко израства, как става голям човек, да наблюдавам любовните му вълнения, да видя как ще създаде семейство и ще ме направи баба. Това е, което ме кара да се чувствам удовлетворена от живота. Освен това, защо да се боя от старостта, нали всичките ми приятелки остаряват заедно с мен?! Важното е да остаряваме весело, с настроение. Със сигурност и като бабичка ще съм готина и дива.

- Как виждате себе си след 10 години?

- Виждам се отново работеща със син тийнейджър. Може би тогава отново ще имам любовни трепети, само че този път, свързани с детето ми. Виждам се променена, по-спокойна, не толкова взискателна и по-мъдра. Днес искам всичко, което правя да се случва бързо, след 10 години се виждам много по-търпелива.
- Мечтаете ли?

- О, мечтая разбира се, ако човек не мечтае – що за човек е. Мечтая и за малки, и за големи неща. Повече си мечтая за това какъв човек искам да израсне моето дете. Мечтая за семейните отношения, които ще има синът ми в бъдеще. Мечтая си за още няколко нови проекта, които все още не са узрели. Мечтая много и в професионален, и в личен план.