Наталия Гуркова 2 години се съвземала след убийството на съпруга си, вече е готова за нова любов

Повече от десетилетие животът на миската минава между ЮАР, Черна гора и България. Тя се радва на щастие и хармония със съпруга си Джордже Михалевич и двете им деца – Джорджия и Кристиян, докато през септември 2018 г. няколко куршума в сърцето на сърбина не слагат край на идилията им. След смъртта му Наталия се връща окончателно в България, където вече 5 години сама отглежда двете си деца. Наскоро красавицата пусна своя марка за женска мода, кръстена „Куин” и насочена към т.нар. съвременни кралици, търсещи дрехи съчетаващи удобството с аристократизъм.

- Г-жо Гуркова, съвсем наскоро пуснахте собствена марка дрехи за дами. Честито! Бихте ли разказала какво ви вдъхнови за брaнда?

- Отдавна обмислях да създам своя марка за дрехи. В проекта вложих много любов, енергия, старание. Ревюто мина повече от успешно и дрехите ми се харесаха от публиката. Повечето неща се изкупиха за отрицателно време и сега правим нови модели. Имам класически стил на обличане и правя рокли, които аз самата бих носила. Това са тоалети както за ежедневието, така и за специални поводи. Постарала съм се да обърна внимание на всеки един детайл. Мисля, че всяка жена може да открие подходящата визия на облекло за себе си от моята колекция. Моделите ми се различни като стилове, кройка. Предлагам рокли за бизнес вечери, за светски партита. Материите също са различни. Стартирах с над 50 рокли и пълна гама плажно облекло – туники, чанти, плажни кърпи – всичко за морето. Обмислям да пусна и мъжка марка, но това ще бъде на по-следващ етап. Сега правя мода за т.нар. съвременни кралици, правя рокли, които могат да облекат повече от веднъж. За това и бренда ми се казва „Куин” - като кралица на красотата. Според мен всяка жена трябва да изглежда аристократично, стилно и удобно в дрехата си.

- Скъпи ли са тоалетите ви?

- Не бих казала. Мисля, че са достъпни. Роклите ми като ценови клас се движат между 200 и 300 лева, съобразени са с българския стандарт. За това високо качество са направо евтини – подобни тоалети на конкуретни марки са от 500 лева нагоре. Като възрастова категория биха могли да се носят от жени на възраст между 20 и 50 години.

- Как се справяте като майка на две деца, която внезапно бе принудена от съдбата да ги отглежда сама? Трудно ли ви е, има ли кой да ви помага?

- Пет години съм в ролята на вдовица и на единствен родител, което е изключително трудна и отговорна задача. Не бих казала, че ми е лесно или че на някой му е лесно в живота. Непрекъснато имам ангажименти ту с едното, ту с другото дете. Слава на Бог, до мен е майка ми. Тя ми помага в отглеждането на децата още с раждането им. Дори живя 3 години в ЮАР, защото дъщеря ни Джорджия родих там. Не й беше много приятно да се откъсне от дома си, но дойде с нас и ни подкрепи. На нейната помощ мога да разчитам денонощно. Двете се занимаваме с възпитанието и образованието на децата. Привързани са към нея.

- Как растат децата ви, от какво се интересуват?

- Синът ни стана на 10 години, учи усилено английски език, ходи на курсове по програмиране, тренира футбол, преди това се занимаваше с кунг-фу. Дъщеря ми е много артистична. Минахме през уроци за пиано, за пеене. Участва в конкурси за красота. Когато беше на 6, бе избрана за Малка Мис България. През 2019-а спечели в Бразилия конкурс за красота и таланти. Възхити журито, изпълнявайки песен на Адел. Има интереси към готвенето, но се занимава и с хореография. Обича да рисува, картините й са повече от добри. Само на 14 е, но вече е лице на определени брандове. Но децата са си деца и с времето променят интересите си. Аз се старя да следвам техните мечти, да не ги ограничавам в нищо, да ги подкрепям.

- Приятелите на съпруга ви Джордже подкрепят ли ви след смъртта му?

- Да, има такива, с които общувам редовно по телефона. Обаждат се, за да напомнят, че не е забравен от тях. Морално ни подкрепят.

- А родителите на съпруга ви?

- Неговите родителите вече не са живи. Починаха без време. Майка му просто не можа да понесе случилото се... Жената се поболя и си отиде...

- Имате ли някакво хоби освен мода, дефилета под светлините на прожекторите?

- Обичам да рисувам, но като ме споходи музата или някаква емоция, без значение дали е позитивна или негативна.  Приятно ми е да се разхождам в гората, защото релаксирам и медитирам сред дърветата. Но голямата ми страст е модата. Смятам, че човек трябва да прави това, което не му тежи, за да му върви в живота и да се чувства щастлив.

- Как започва денят ви в София?

- Със силно ароматно кафе за сутрешно събуждане, дежурните ангажименти към децата. Правя им закуска, отиват на училище, връщат се, проверявам написани домашни, кой какво е учил. Докато са на училище, аз се занимавам с моите си задачи. От началото на годината започнах да работя върху роклите си и ги представих чак на 27 септември на „София фешън уик” в хотел  „Маринела”. Денят ми минава с децата и с бизнес ангажиментите ми. Честно казано, доста интензивен е делника ми, но така ми е интересно.

- В ЮАР беше ли по-различно?

- О, да, определено. Приликата е само в сутрешното кафе. Живеехме в огромна къща, наоколо всичко светеше от чистота. Съседите ни също имаха красиви къщи и просторни дворове. Накъдето и да се обърнеш, беше подредено, чисто и уютно, а климата е страхотен. Условията за живот там са много уредени. Имахме няколко жени, които не мога да нарека прислужнички, а икономки. Те се грижеха за къщата ни, асистираха ми при пазаруване. В ЮАР винаги е имало място, където мога да паркирам колата си, когато излизам от дома си. Не се е налагало да търся такова. Хората са далеч по-спокойни от тези в България. Никой не се блъска, не крещи. Много хубаво беше. Нищо не ни липсваше. Имахме всичко, най-вече любов. Много граждани в ЮАР живееха като нас – много добре. Пиех си сутрешното кафе и хуквах по бизнес.

- Какъв бизнес развивахте там?

- Имах страхотен магазин за бижута, един от най-хубавите. Продавах изделия от сребро, злато и диаманти. Правех и бижута по поръчка. И тогава се занимавах с естетика и красота. Бижутата са другата ми страст.

- Поддържате ли бизнеса с диаманти сега?

- Не, затворих магазина. Бизнес не може да се поддържа дистанционна. Не можеш да го делегираш на други хора, трябва лично да го ръководиш. А и няаше как да го продължа в България, тук стандарта на живот е друг, малцина са тези, които купуват много скъпи бижута. Така прецених.

- Кой е най-хубавият ви спомен от съвместния живот с Джордже Михалевич?

- Ние имахме 15-годишен брак, спомените ни са най-различни. Имали сме редица хубави моменти. Обичахме да пътуваме и направихме няколко околосветски пътешествия. Били сме къде ли не по земното кълбо и винаги заедно. Радвахме се на живота и го живеехме пълноценно с най-доброто от най-доброто. Никога не е имало напрежение между нас, разбирахме се само с поглед. Двете ни деца са плод на нашата любов, ние много се обичахме. Да са ни живи и здрави! Те ме правят щастлива с днешна дата.

- Бихте ли споделила как съпругът спечели сърцето ви преди години? Все пак, вие сте красива жена, Мис България, носителка на много титли. Предполагам, че е имало и редица други обожатели!

- Бях на почивка на остров Мавриций. След това отидох в Йоханесбург да видя една приятелка. Имаше голямо парти вечерта. Там се запознах с Джордже. Помня, че не ми се прибираше много, защото в България беше една студена зима. Той изобщо не знаеше коя съм. Това много ме радваше, защото си мисля, че човек ако харесва някого, трябва да е заради самия него, а не заради другите работи около него. Нашето беше любов от пръв поглед. Чар, доброта и харизма - това излъчваше Джордже. Беше джентълмен, подарявал ми е интересни и скъпи вещи. Но всяка от тях ми носи определен спомен днес. Като я видя, се сещам, къде сме били, какво се е случило. Околосветските обиколки са най-най-най-  приятното нещо, миговете на споделеност, на време, което сме отделили за себе си.

- Вероятно много ви липсват тези моменти...

- Да, разбира се, че ми липсват. Но човек не бива да живее в миналото. Трябва да мечтае, да реализира мечтите си, да живее тук и сега...

- Да, така ни съветват и психолозите. В най-критичния за вас момент как успяхте да се съберете, да намерите сили и да продължите напред? Търсихте ли помощ от психолог, от книги с подходяща философска тематика?

- Не съм ходила по психолози. Вярата в Бог ми даде изключително голяма сила. Винаги съм знаела, че тя дава сили да преодолеем всякакви трудности. Опората дойде от семейството ми и приятелите. Нямаше как да се предам. Не съм го и мислила. Моят път беше и е само напред в името на децата. Черната вест дойде светкавично, абсолютно непредвидена. Не беше лесно и за децата ни. Събрах се, преподредих нещата и започнах живота от начало, все едно влизаш в друг филм, в напълно нов сериал. Чрез изпитанията човек израства. Случиха се определени събития в живота ми и вярата след всяко едно се засилваше. Възпитавам и децата си във вяра в Бог. За мен е важно един ден да стана човеци с главно „Ч”, да са добри, внимателни, грижовни, да имат хубаво образование. Така съм научена от своите родители. Те винаги са ми казвали, че трябва да бъда добра с хората, да вярвам в себе си, да имам мечти и да ги следвам. Много съм им благодарна, защото винаги са ме подкрепяли, каквото и да съм решила да правя. Дори и да не са били напълно съгласни с мен, не са ме укорявали, не са ме ограничавали.

- Доверявала ли сте се някога на астролози, врачки и баячки за важните неща от живота?

- Преди много години се бях консултирала с покойния Иван Станчев, който остава ненадминат. Той ми направи много подробен хороскоп и ми написа, че ще живея в чужбина, че съпругът ми ще е чужденец, че ще имаме две деца и че някакъв много голям инцидент ще се случи. Изобщо не обърнах внимание на думите му – звучаха красиво, любопитно, но дотолкова. Хороскопът го бях забравила. Открих го, след като се прибрах в България и започнах да чистя. Тогава го намерих в един шкаф. Четях и не можех да повярвам! Всичко се беше сбъднало вече...

Сега не се интересувам от астрологични консултации, нито от екстрасенси, защото думите им могат да повлияят за определен избор. Каквото има да се случи, ще се случи. Смъртта на съпруга ми беше много силен трус от съдбата. Но всеки човек минава през такива моменти. Силата на човек се измерва с това как преминава през чернилката. Не е важно колко пъти е падал, а колко бързо е ставал след това. На мен ми трябваха около 2 години, за да се съвзема от „труса” през 2018 г. Да, трудно беше, но оцелях и сега гледам напред – и заради себе си, и заради покойния ми съпруг, и заради прекрасните ни деца с Джордже.

- Каква беше детската ви мечта?

- Да бъда певица, но установих, че нямам никакъв талант. (Смее се – б.а.) Исках да бъда като Лили Иванова и да пея „Детелини, детелини”. Обаче гласа ми беше доста слаб, посредствен. Но сега виждам, че има доста млади певици, които нямат особен талант, но въпреки това смело пеят. Това е друга тема. Аз не бих си позволила да се занимавам с нещо, което не е за мен и трудно ми се отдава. Но пък браво за самочувствието на тези, които нямат проблем с това!

- Как се насочихте към конкурсите за красота?

- Още като ученичка го реших. На 17 години изкарах 6-месечен курс към една модна агенция, особено популярна тогава. През 1998 г. спечелих конкурса „Мис България”, на който се явих сякаш на шега. Имах динамичен живот. Модата се развиваше с бесни темпове, интереса на публиката бе огромен. Всеки ден правех снимки – за брандове, списания, вестници, правех благотворителност. Социално бях доста активна. Тогава в модата имаше изключително много работа, сега няма. Модните събития в момента са само две - „София фешън уик” и „Златната игла” на проф. Стойков, а тогава бяха по 5 на месец. С изкараните пари си купувах дрехи, защото обичам да се обличам. Новата дреха дава ново настроение. Никога не съм знаела колко чифта обувки имам, якета или рокли. По едно време имах огромни гардероби в няколко къщи. Все си мислех, че нещо ми липсва и купувах още и още дрехи. Никога не са излишни, нали така?! (смее се – б.а.)

- Мечтаете ли и мечтите ви включват ли ново семейство?

- Не знам как да отговоря... Вече не си позволявам да правя дългосрочни планове. Искам да наложа бранда си като успешен проект, който да радва жените. Дай Боже, да изляза и в чужбина – има интерес в Гърция, Турция, Кипър и Дубай. В личен план искам да помагам на децата си като родител. Ако се появи правилният мъж, бих му казала: „Добре дошъл”. Не зная как ще реагирам, не планувам и нищо, защото всичко зависи от съдбата, не от мен. Когато човек няма очаквания, няма и разочарования. Уча се от грешките си. В очакване съм на добри моменти, с позитивна настройка съм към всичко.