Антон Киссе: как възпитателят по физкултура стана български барон в Бесарабия

593
22 Юли 2017, 15:44


Въпреки известната поговорка, на много украински политици им се удаваше безкрайно дълго да лъжат своя народ.

Един от тях, Антон Киссе вече двадесет години умело представящ се като добър, грижовен стопанин на Одеса и благодетел на българската диаспора в Украйна, получаваше регулярно своя депутатски мандат. И сега, такива политически кадри като Киссе и неговите съратници по партията «Наш край», се оказаха днес изключително търсени и подходящи на улица Банковой, където *постмайданната* власт сключва стратегически съюзи с представители на сваления режим(на президента Янукович, заб. на преводача).
 
От адидаските («адики») към звездите Възможността да разиграе националната карта и да удари крупен джакпот му дава неговия произход:
 
Антон Иванович Киссе действително е етнически българин. Роден на 10 октомври 1958 година в село Ровное Тарутински район на Одеска област. Кратката история на неговата малка родина, е следната: още в 1812 година от бягащи крепостни и руски старообрядци е било основано село Арса, а по-късно до него се появяват селата на преселници Арса Немецкая (по-късно Владимировка) и Арса Болгарская (село Ровное). В 1930 година Арса става Евгеновка, а след войната Владимировка и Ровное ги включват в състава на Евгеновския селсъвет. Ето защо в официалната биография на Антон Киссе е написано, че се е родил в Евгеновка, а не в Ровное.
 
След завършване на осми клас в Евгеновка, Антон Киссе довършва образованието си в средното училище на съседното село от градски тип Бородино, и до армията не за дълго е бил тракторист в совхоза. След срочната армейска служба постъпва в Одеския държавен педагогически университет на факултета по физическа култура, завършвайки го през 1983 година. За младия човек, чието главно достойнство е било званието КМС по свободна борба, образованието от Университета е бил единствения начин от селото да се окаже в големия град. Това и прави той, като през 1983 година се устройва на работа като педагог-организатор при ЖЕУ-74(жилищно-експлоатационно управление) на Иличьовския район на гр. Одеса.
 
Физически ръководител при ЖЕК? През съветско време това е било реалност, тъй като чрез ЖЕК- овете (от изпълкома) се осъществявали редица социални програми, в това число по привличане на деца и младежи (особено трудните) към спорта. Работата не е била прашна, сложна, давала е привилегия във вид на служебно жилище в града (минимум стая в квартира със съсед-чистач от градската служба за чистота), и са били необходими само някои заложби на организатор и лидер, които Антон Киссе е притежавал.
 
Но в него се открива още един талант – на кариерист, и вече след три години, през 1986-м, младия физръководител става председател на комитета по физкултура и спорт на Иличьовския райизпълком. Каква е помощта, която му оказва тогавашния първи секретар на Одеския обком на ЛКМСУ(Ленински Комунистически Младежки Съюз на Украйна) Сергей Гриневецкий, връстник и земляк на Киссе ( С. Г. е роден през 1957 в Тарутински район).
 
Новата работа е била истинска златна жила, като главното съкровище са били не щедрите бюджетни субсидии за развитие на спорта (в това число и от обкома на комсомола), които е разпределял Антон Киссе в района. В начало на 90-е тази длъжност му е дала достъп до най-ценния ресурс по него време – човешкия. Тогава по целия бивш Съветски Съюз са се обединявали в «бригади» две категории физически яки и отчаяни момчета: махленски джебчии и спортисти. Хора, познаващи Киссе по «дивите 90-е», са разказвали, че той е събрал внушителен «колектив» сред своите съкурсници (физръководители и треньори), спортисти от одеските секции и спортни школи, а така също е привлякъл земляци от Тарутински район.
 
Младите хора в адидаски и кожени куртки започват настойчиво да предлагат на одеските бизнесмени «охранни услуги», постоянно разширявайки територията на своя бизнес и избутвайки(измествайки) неиздържащата на конкуренцията углавна сбирщина.
 
На тази основа Антон Киссе и се издига, обаче подробности за неговият «сенчест бизнес» от него време не са известни – тъй като, както говорят, свидетели са останали малко. Но неговата близка връзка със Сергей Гриневецкий, който през 90-те години е заемал ръководни длъжности в областния съвет и областната държавна администрация на Одеса, била известна и явна за всички: Киссе се е смятал за един от най-приближените хора на Гриневецкий, следвайки го едва ли не по петите.
 

Антон Киссе

Нужните хора

Сергей Гриневецкий
Сергей Гриневецкий
 
В 1990 год. Антон Киссе за пръв път става депутат в градския съвет на Одеса. През 1994 год., когато
Гриневецкий преминава на работа в Областния съвет, Киссе веднага става заместник-председател на Иличьовския районен изпълнителен комитет, а след това и председател на Иличьовската районна администрация. Кариерата на бившия обикновен физически ръководител расте като на мая , и той решава да се снабди със съответстващото на ранга му «умно удостоверение».
 
За него това не било проблем, тъй като и Гриневецкий и Киссе са имали още един загадъчен приятел – Сергей Кивалов (подробно за него четете: Сергей Кивалов. Кръстника на корупцията и правосъдието), който неочаквано открива във физическия ръководител талант на юрист. През 1996-97 год. Кивалов е бил зам.ректор по учебната работа на Юридическия институт при Одеския Държавен Университет, и не задълго до неговото напускане като зам.ректор, Киссе получава в този институт диплом на «правовед».
 
А Кивалов става ректор в Одеската юридическа академия, в която след две години неговият приятел Киссе получава диплом по специалността «държавно управление». Какви интересни съвпадения!
 
Но на това превръщането на учителя по физкултура в «светило» на науката не завършва. В 2000 год. Антон Киссе отново се появява в стените на Одеския педагогически университет, преименуван в Южноукрайнски национален, и защитава кандидатска дисертация по педагогика. В очите на някои одесити, запознати с това, какво се е правило зад стените на университета, това е изглеждало като цинична насмешка — равносилно на връчването на премия за мир на Адолф Хитлер.
 
Имало е слухове: факултета по физкултура на педагогическия университет фактически станал един от щабовете на приятелите-спортисти на Киссе, за които се предполага, че там са вербували крепки юноши в «бригадите» и красиви девойки за «екскорт-услуги». Разбира се, че спортистите, даже «титушки»-название на провокатори по време на безредици през 2014 в Киев – това не са (урки), бандити някакви, те не организират («малины») сборища с водка във «Владимирския централ», тяхната дейност е изглеждала много по-цивилизовано. Затова Антон Киссе няма имидж на «углавен авторитет(мутра)», а на чист и порядъчен общественик и стопанин, който заедно със своите «помощници» активно участва в живота на Одеска област.
 
Освен това, тези «майстори на спорта» фактически са взели под свой контрол целия Южно-
украйнски педагогически университет – затова няма нищо удивително в това, че Антон Киссе е
станал в него кандидат на педагогическите науки, а след това и професор, а в 2007 год. и «доктор на
политическите науки»!
 
А още след една година е бил вече доцент при катедрата Държавата и
правото на Одеския национален морски университет. При това, както говорят, секрета на неговия
научен талант е много прост: книгите, дисертациите, даже лекциите и публичните изказвания на
Киссе, ги пишат и подготвят наети хора.
 
Всичките тези звания и титли се оказват на време появили се, тъй като кариерното издигане на
Антон Киссе продължавало. През 2003 год. го назначават заместник-губернатор на Одеска област –
като губернатор тогава е бил Сергей Гриневецкий. А в 2004 год. Киссе спечелва допълнителните
избори във Върховната Рада от 136-и избирателен окръг на Одеса. Тогава, пресата ги нарича идеални
на фона на скандалните избори в Мукачево, и при това тях лично ги е контролирал Сергей Кивалов –
по това време вече заемащ длъжността председател на ЦИК на Украйна.
 
Антон Киссе победил с резултат от 30%, изпреварвайки безпартийния само-кандидатирал се Владимир Роднин (23%), явявайки се протеже на Одеския градски глава, кмета Руслан Боделан, и на кандидата от «Наша Украйна» Михаил Бродский (14%) (подробно за него вижте в статията МИХАИЛ БРОДСКИЙ —
ПРОФЕСИОНАЛЕН ИЗМАМНИК - «КИДАЛА»).
 
Като депутат в парламента, Киссе влиза в центристката фракция-партия «Възраждане», чийто
председател бил министъра на транспорта Георгий Кирпа.  И скоро забелязват Киссе често да
посещава Кирпа: тяхната обща тема е била отпускане на бюджетни средства за одеските гари и
градския транспорт на Одеса. Но къде и в кой джоб са попаднали отпуснатите средства, остава
неизвестно – Кирпа «се застрелял», а съдебните дела за милиарди присвоявания и разхищавания
срещу «Укрзализныци»-Украйнски железопътни линии, остават незавършени.
 
През юни 2004 год. Киссе преминава във фракцията СДПУ (о), и именно през това время започва активно да посещава Администрацията на президента, която е ръководил тогава Председателя на СДПУ(о) Виктор
Медведчук (подробно за него четете в статията  Виктор Медведчук. Кумът на Путин на защита интересите на РФ в Украйна). Но вече в първите дни на Майдана (първият Майдан в Украйна през 2004 год.) излиза от нея, връщайки се във «Възраждане» — която оглавява след смъртта на Кирпа.
 
Там той благополучно прекарва остатъка от своя депутатски срок (включително «чистката» в Одеса през 2005 год.). През 2006 год. той пропуска парламентарните избори: начело на Одеска област и на гр. Одеса застават губернатор Василий Цушко и кмета Едуард Гурвиц, които са помагали на други хора по мажоритарни окръзи. Сергей Гриневецкий намира за себе си място в Блока на Литвин, бивш председател на Върховната рада. (подробно за него четете в статията за Владимир Литвин: нужен ли е на Украйна професионален юда?), а С.Кивалов след скандалните президентски избори през 2004 год. става отново ректор на Одеската юридическа академия, така че на Киссе му остава само възможността да бъде избран за депутат в областния съвет на Одеса.
 

Главният българин в Украйна

Още в средата на 90-е години, когато Антон Киссе тъкмо става заместник-председател на
Иличьовския районен изпълнителен комитет, при него, като към издигнал се във висшата среда
етнически българин, идва на посещение Фьодор Петрович Каражеков — първият президент на
Асоциацията на българските национално-културни дружества и организации в Украйна. Тогава
Каражеков не само поканва Киссе да влезе в Асоциацията като българин, но и да и помогне, имайки
предвид поста му на зам.пред. на изпълкома, за намиране на помещение за Българския културен
център.
 
Киссе отначало приема предложението прохладно, не виждайки никакъв практически смисъл. Но
когато Каражеков получава поддръжката на президента на Украйна Леонид Кучма (лично дал
разпореждане да се определи за културен център стара сграда по ул. Вицедмирала Жукова в самия
център на Одеса), Киссе прави чести посещения в България на срещи с тамошните депутати и
министри, и да получава финансова помощ за поддръжка на българската диаспора в Украйна, тогава,
както се казва на Киссе очите заблестяват.
 
Той не само встъпил в Асоциацията, но и привлякъл в нея много свои хора. Използвайки своя админ. ресурс, връзки, финанси и хора, Киссе бързо заработва имидж на активен деятел сред българската диаспора, и по същество прибрал към себе си основната част от организационната работа на Асоциацията. Оставало само една пречка.
 
И ето, през 1998 година, непосредствено преди парламентарните избори, арестуват Фьодор
Каражеков по обвинение в икономически престъпления. По-късно Киссе ще разказва, как той е
добивал освобождението и оправданието на Каражеков, но не могъл да преодолее някакви «могъщи
сили» (които той така и не назовава).
 
Съществува и друга информация: за това, че веднага след ареста на Каражеков хората на Киссе започват да обикалят българските села в Одеска област и да агитират за преизбиране на нов президент на Асоциацията. Накрая така и става: след дълги «увещания» на привържениците на Каражеков от «титушките» на Киссе, избори се провеждат и президент на  Асоциацията на българските национално-културни дружества и организации в Украйна става Антон Киссе.
 
И първото, което прави заемайки този пост — започва да отдава под наем «излишните» помещения в Българския културен център. Обаче историята за превръщането на одеския физически ръководител в «български барон» тук не завършва. През 2000 година в Одеса се завръща Фьодор Каражеков, оправдан и освободен – и веднага отива при Антон Киссе да поиска обратно своето място на президент на Асоциацията.
 
Между тях се е състоял неприятен разговор, при който Киссе изобразил разкаяние, «мен дявола ме съблазни», и уговаря Каражеков да проведат нови избори за президент на Асоциацията, и той, последният ще бъде единствената кандидатура, за която всички ще гласуват. Като главен аргумент защо да се гласува, Киссе изтъква, че просто предаването на пълномощията или отмяната на резултатите от предните избори ще постави под съмнение легитимността на решенията и подписите на договори, сметки и други важни документи.
 
Каражеков, припомняйки своя опит като подследствен, именно по обвинения в незаконни финансови операции, приема този аргумент. А по-нататък се случва нещо съвсем непонятно: когато Каражеков тръгва да обикаля областта, готовейки се за избори, в един прекрасен ден той… пропада. Без вест, и както казват, безследно, с една дума под земята пропада.
 
Милицията така и не го намира, а в народа ходят две версии за неговото изчезване. Първата
утвърждава, че са го «закопали» хората на Киссе, втората — че Каражеков е избягал, спасявайки се
от нов арест. Впрочем, говори се, че втората версия разпускал сам Киссе.
 
Интересно, че когато през 2011-2012 години одеската преса разкопава тази, вече позабравена
история, вестник «Обозрение-плюс» (бивш обществен вестник «Болгарское обозрение», основан от
Каражеков през 90-е години, а след това приватизиран от Киссе) застава на защита на своя
собственик с материали в духа на изпълкомовски «лозунги от» 90-е години. «Не позволяваме да се
очерня доброто име!», «Възмущава ни калта, която се излива на Асоциацията на българите в
Украйна и лично на нейния президент», «Антон Иванович Киссе има висок авторитет», «Това е
предизборна поръчка!».
 
Каквото и да е станало, но след изчезването на Каражеков, Антон Киссе става пожизнен президент
на Асоциацията на българските национално-културни дружества и организации в Украйна. И едно от
първите му придобивки (през 2001 г.) става българска лична карта на постоянно пребиваващ,
фактически даваща му второ гражданство, българско. През 2001 година, в този документ е бил
указан адреса на неговата регистрация в София – улица Юрий Гагарин 47.
 
Както съобщава пресата, по странно съвпадение на този адрес се намира квартирата на служителите на българските спецслужби. И вече през времето (2011-2012 г.) хората на Антон Киссе разгръщат сред българите в Одеска област агитация за получаване на второ, българско гражданство – тоест фактически полагали
основите на още един сепаратистки регион.
 
Българските документи на Антон Киссе му дават възможност да замине за България, където се заема
не със създаване и развитие на културни връзки, а със собствен бизнес. В 2009 год. в пресата се
появява запис от отворения регистър за недвижима собственост на Агенцията по вписванията в
България (Киссе, видимо, не е бил в течение за публичността на такава информация), от която става
известно, че Киссе е собственик на шест квартири за гости в българския планински зимен курорт с
обща площ от 350 квадратни метра, оценени за 3,5 милиона евро.
 
Имало е информация, че Антон Киссе, който официално е живял на една заплата и скромните хонорари от «професорска дейност», е осъществил тази сделка в обход на условието на Националната банка за износ на валутни средства от Украйна. И, вероятно е използвал за това финансовите схеми на Асоциацията българите в Украйна. Освен това, било е установено, че гражданката на България Добринка Янкова, която е продала на
Антон Киссе тази собственост, е един от двамата учредители в ООД «Перла-тур», която в България е
развивала многостранна дейност: от търговия и товарни превози до строителство.
 
Втория учредител в тази фирма е Генадий Киссе – големия син на президента на Асоциацията на българите в Украйна. Скандалност на тази история придава факта, че по това време Генадий Киссе е работел като
помощник-прокурор в Суворовския район на град Одеса, а законът забранява на работниците от
прокуратурата да се занимават с бизнес.
 

 Непотъващия

И това не е единствения скандал, отнасящ до Генадий Киссе – който също като баща си, получава
диплом на «правовед» в Одеския юридически университет, когато ректор там е бил Кивалов. На 1
декември 2012 година, вече работещ в прокуратурата на гр. Броваров (Киевска област), Киссе-
младши, изрядно пийнал на корпоративна вечеринка, жестоко избива своята съжителница Елена
Колесниченко. Девойката е била хоспитализирана с многочислени травми, а главно, с пребити
бъбреци.
 
Финала на тази история остава неизвестен, тъй като ведомството на Виктор Пшонка
(ген.прокурор на Украйна, подробно за него четете в статията Виктор Пшонка: въздигане и
падение на прокурорския Цезар) не е предавало на правосъдието своите «проявили се» сътрудници.
А и бащата на «героя», Антон Киссе, отново станал народен депутат (влизайки във фракцията-
Партия на Регионите) включил за спасението на сина всичките свои връзки.
 
По-късно се появява информация, че за своята предизборна компания в 2012 година Антон Киссе е
изразходвал повече от 3 милиона евро от петмилионния грант, отпуснат от България за поддръжка на
българската диаспора в Украйна. При това формално Киссе не е нарушил закона: той е обикалял
българските села в своя избирателен окръг №142 (Арциз) и щедро е раздавал хуманитарна помощ,
отделял е средства за ремонти и помощи за малоимотните – както е трябвало да бъде използван този
грант.
 
Всичко това е правил от свое име, за да гласуват жителите от района за «благодетеля».
Впрочем, не всички свои земляци е могъл да купи с еднократните помощи: репутацията на Антон
Киссе пада след изкупуването на предприятия в Тарутински и други райони на Одеска област
(совхоз «Бородинский», Тарутинско РТП), които след това ги разорявали и закривали. Говори се, че
Антон Киссе просто влагал пари в недвижимост, изкупувайки земя за своята бъдеща латифундия или
за препродаване.
 
Освен това, през 2011-2012 год. Киссе тясно се сближава с одеския бизнесмен Иван Аврамов, когото
Киссе направил почетен консул на България в Донецка и Луганска области (и по такъв начин И.
Аврамов получава български дипломатически паспорт). Същия този Аврамов, когото наричали
«контролиращ» от небезизвестния Юрий Иванющенко (Юра Енакиевски), чиито интереси се
разпростирали върху редица важни обекти в Одеса. В частност, по слухове, Киссе му обещал
помощта си за да получи Одеския пристанищен силоз.
 
В декларациите за 2013 година депутат Антон Киссе е посочил твърде скромни доходи: само 256
хиляди гривни, в това число материална помощ (35 хиляди) и субсидия за наема на наетата квартира,
която той получил като депутат на Върховната Рада. Но пък с декларираните недвижими имущества
Киссе веднага влиза в числото на най-богатите политици в страната: той владее шест апартамента
обща площ повече от хиляда квадратни метра (плюс два апартамента на съпругата му),
селскостопанска земя 580 дка, катер и автомобил «Порше Кайена», а така също 23 милиона гривни,
внесени в уставните капитали на разни предприятия. Но, както говорят знаещите хора, това е била
само малка част от неговото истинско състояние.
 
*Евромайдан* Антон Киссе преживява в състояние на хаотическо блуждаене. От самото начало на
събитията в Киев приканвал властта да бъде по-твърда. А на 19 февруари 2014 година под стените на
Одеската областна държавна администрация става побоище между местния Майдан и Антимайдан, в
което участвали «титушките» на Антон Киссе. По-късно по този инцидент е било възбудено углавно
производство, разследването са водели повече от 50 работници на прокуратурата и МВД(МВР),
обаче Киссе излязъл сух от водата. По същия начин той успява да избегне обвиненията, че е
използвал своите «титушки» в провокацията на 2 май 2014 година, довели до трагедията в Дома на
Профсъюзите.
 
Секрета за недосегаемост на Киссе е бил прост: да се дистанцира от скандала и да се договори с
нужните хора. На 4 юли 2014 година става знаменателно събитие: парламентарната фракция Партия
на Регионите напускат още три депутата, които са били неразлъчната одеска троица: Кивалов,
Гриневецкий и Киссе. Те се разбягват в различни посоки: Гриневецкий се сближава със Сергей
Тигипко (подробно за него четете в статията  Сергей Тигипко: комсомолски олигарх замита
следите), считан за най-перспективен «немайданен» политик,  Кивалов създава собствена Морска
партия, а Киссе възродил група («Видродження») *Възраждане*, в която влизат депутати, близки с
Игор Коломойски – най-влиятелният украински олигарх през лятото на 2014 година.
 
Но у Антон Киссе отдавна (от 2011 година), е била и своя лична партия: той е създавал «Наш край» с
цел да получава собствено мнозинство в Одеския градски и областен съвети, но когато се е
кандидатирал за депутат във Върховната Рада изоставил този проект. Неочаквано «Наш край» се
оказва необходим през лятото на 2015 година, когато от останките на разбитата Партия на Регионите
(ПР) са лепили нов проект за местните избори през октомври 2015 година.  И вероятно, това е тази
част от бившата ПР, която успяла да се договори с новата власт.
 
Подробностите около новия политически проект скоро шокирали украинците. Подпредседатели на
реанимираната партия «Наш край» станали Антон Киссе, Александър Фелдман, Юрий Гранатуров и
Сергей Калцев — хора с доволно скандални репутации. Но зад тях са стояли хора, които са били
пряко свързани с корупцията и криминала. В Одеса възсъздават «Наш край», на Киссе му помага
Иван Аврамов, при това в другите области на Украйна начело на местните организации на партията
също стояли хора, свързани с Юрий Иванющенко и със Сергей Левочкин (подробно за него четете
в статията Левочкин: «Серый Кардинал» и его сестра).
 
Някои от тях (като  Сергей Шахов от Луганска област) направо са купували избирателите чрез раздаване на «финансова помощ на малоимотните» (по 100 и 200 гривни), на което по удивителен начин прокуратурата е затваряла очи. Отново тръгнал да обикаля българските села в Одеска област с «подаръци» и Антон Киссе, който, като резултат на тази си благотворителна дейност бил избран в 142 мажоритарен окръг.
 
През времето на своята бурна предизборна дейност, в 2012 и 2014-2015 г.г. Антон Киссе практически
развалил Асоциацията на българите в Украйна: тя се превръща в негов финансов и политически
офис, загубвайки връзка с българската диаспора на страната. Практически, Асоциацията на Киссе
признават само в Одеса и в родния район на Киссе, българските общини в Лвов и в Черновци за нея
не желаят и да чуват.
 
Но затова Киссе, както по-рано го признават в Киев, и по време на не отдавното
посещение на президента Порошенко в България го е съпровождал именно Антон Киссе, в
качеството си на президент на Асоциацията.
 
Но Киссе и Порошенко сега ги сближава не само българската тема. Във Върховната Рада сега се
създава нова депутатска група «Наш край», която ще оглави Антон Киссе, и в която ще влязат
депутати от групите («Видродження»)-Възраждане и «Воля на народа», прехвърляйки се от
загубилия Коломойски към монополизиращия властта Порошенко. Ходят даже слухове, че не е
изключена възможността за съвместно участие на БПП(Партията на Петро Порошенко) и «Наш
край» на предсрочните парламентарни избори, като все по често за тази възможност и необходимост
говорят в задавящата се от корупция и кризис Украйна.
 
Сергей Варис, за SKELET-info
Превод: Васил Василев, преводач от агенция за Преводи *МИТРА-Д*



Коментари
Подреди по
 Добави коментар 
Име*
Съобщение*
Капча*


HOTARENA.NET ВЪВ FACEBOOK
HOTARENA.NET ВЪВ GOOGLE+
Google+
© 2010 - 2017. HotArena | Всички права запазени