Вилфрид Хуисман:Тъмната страна на световния фонд за дивата природа (WWF)

1373
23 Февруари 2018, 12:39


Природозащитна организация WWF е инструмент за „изпиране” на екологичните престъпления на корпорации, които унищожават последните оцелели дъждовни гори. Тя нанася повече вреди на природата, отколкото се грижи за нея. Това са само част от разкритията в новото издание на „Пандалийкс, тъмната страна на WWF“.

Авторът на бестселъра Вилфрид Хуисман е германски журналист, който се занимава с разследвания за радиостанции и пише книги. Постепенно става един от най-уважаваните и успешни автори на документално кино в Германия. През последните години той започва да пише и сценарии, сред които и за известната криминална поредица „Местопрестъпление”. Носител е на три престижни награди Грим, както и на множество международни отличия. Хуисман се заравя дълбоко в ранната история на най-влиятелната световна организация за запазване на природата World Wide Fund for Nature (WWF) и открива „няколко скелета в гардероба”: елитният таен клуб, известен като „1001” и частният военен клуб в Африка, който действа срещу големите бракониери и освободителните движения на чернокожите. В името на защитата на околната среда WWF участва в прогонването от родните им места на коренни жители по цял свят.

WWF – прославената световна марка, защитаваща природата, е инструмент за „изпиране” на екологичните престъпления на корпорации, които в момента унищожават последните оцелели дъждовни гори и естествени местообитания на Земята и взема пари от тях. Прославената „еко” организация следва бизнес модел, който всъщност нанася на природата повече щети, отколкото се грижи за нея. WWF не може да отрече фактите, събрани от уважавания журналист и кинодокументалист Хуисман по време на двугодишната му експедиция за проучване във всички ъгълчета на „зелената империя”. Хуисман предприема журналистическо пътуване и проявява находчивост, за да разкрие мрачните тайни зад задушевната и милозлива фасада на WWF.

В началото на Panda leaks Хуисман цитира журналиста от в. „Ню Йорк таймс” Реймънд Бонър, че „е по-лесно да проникнеш в ЦРУ, отколкото в WWF“. Създаден през 1961, WWF не израства от първоначално протестно движение. От самото начало той се домогва до членство в глобалния социален елит. Част от фонда е клубът „1001”, създаден през 1971 от тогавашния президент на WWF – холандския принц Бернхард, който е с германски произход. До смъртта си през 2004 на 93 години принцът остава №1 в организацията. Самоличността на останалите 1000 членове остава тайна, така е и до днес. Само няколко имена са били осветени през годините: Хенри Форд, барон фон Тисен, мюсюлманският милиардер и духовен водач принц Ага Хан, проф. Бернхард Гжимек, американският военен министър Робърт Макнамара, босът на „Фиат” Джани Аниели и множество членове на европейски кралски семейства: съюз на пари, кръвни връзки и политически елит.

Клубът „1001” плаща заплатите и издържа международния централен секретариат на фонда в Гланд, Швейцария, на Женевското езеро. Това позволява на международните лидери да действат, независимо от 90-те национални клонове на WWF по света. Годишният бал на WWF и други дискретни социални събития дават добра възможност за обсъждане на стратегическия фокус на най-голямата световна организация за опазване на природата. Клубът „1001” не е таен команден център на WWF, но със сигурност е отколешна мрежа със значително влияние в коридорите на световната корпоративна и вземаща политически решения власт. ъмната страна на Световния фонд за дивата природа (WWF) ъмната страна на Световния фонд за дивата природа (WWF) / БГНЕС През 80-те години WWF решава, че иска да е нещо повече от организация за опазване на природата, която се застъпва за големите и обичани от всички животни.

Поемайки нова екологична задача, организацията се заема да защитава природата от основните злини на нашето време. В реч по случай 20-тата годишнина на фонда, основателят Макс Никълсън характеризира конкретно врага: безмилостното и вредно технологично развитие; разточително разхищаване на световните достъпни енергийни ресурси и безсмислено размножаване подобно на полудели зайци. Тъжната истина е, че някой трябва да се заеме с тези три големи гадости и ако не сме ние, кой тогава?”. По времето, когато начело на фонда е британският принц Филип (1981-1996) организацията прераства в световна природозащитна структура, която редовно си сътрудничи със световните корпорации. Пандата, която е емблемата на WWF, се „продава” на това, което носи печалба, и скоро от тази връзка се ражда общ стратегически проект, наречен „зелена икономика”. Но за да се разбере WWF и неговата политическа роля, трябва да се дълбае до катакомбите на Британската империя и загубата на почти всички африкански колонии през 50-те и 60-те години.

Африка е родното място на WWF. Прологът към неговата история започва през 1940, когато Великобритания обявява Серенгети за първия национален парк в Източна Африка – район с площ колкото Северна Ирландия. Колониалните власти правят плана приемлив за Лондон благодарение на два аргумента: там няма значими минерални залежи, а теренът не е привлекателен за европейски заселници, защото не пада достатъчно дъжд и има прекалено много мухи цеце. Затова Серенгети може да се превърне в световна туристическа сензация. Единственият проблем са масаите – коренните племена, които от векове живеят със стадата си на територията на Серенгети. Британците решават да им гарантират правото да останат, защото не обработват земята и не ловуват защитени животни. Масаите са доволни, но тогава не си дават сметка как ще се отнасят с тях западните защитници на природата и белите рейнджъри в парка, които презират местните. Много туристи също се оплакват от гледката на „мръсните” масаи и варварския им начин на живот.

През 50-те години колониалните власти въвеждат нова политика и предлагат на масаите възможност за доброволно разселване. Но племенните вождове отхвърлят предложението. Защитниците на околната среда засилват натиска, което кара колониалната администрация на територията Танганайка да вземе Соломоновско решение: националният парк Серенгети ще бъде намален от 5000 на 1800 квадратни мили, а масаите ще трябва да го напуснат. Завихря се буря от протести в Европа и САЩ. Скоро бурята се превръща в торнадо за британските колониални власти, когато се намесва германският природозащитник Бернхард Гжимек. Той показва на света как радикална PR кампания може да доведе до политически обрат. Чрез мисията си в Серенгети известният директор на зоологическата градина във Франкфурт става идеологически образец за подражание за съвременната защита на природата и за WWF.





Коментари
Подреди по
 Добави коментар 
Име*
Съобщение*
Капча*
devil
преди месец
0
БРАВО! най накрая една статия която прочетох цялата, а не само заглавието както на всички останали които публикувате
Напиши отговор
 Добави коментар 
Име*
Съобщение*
Капча*
Boreto
преди месец
0
дори най-добрите каузи и организации се оказват мръсни и измамни
Напиши отговор
 Добави коментар 
Име*
Съобщение*
Капча*


HOTARENA.NET ВЪВ FACEBOOK
HOTARENA.NET ВЪВ GOOGLE+
Google+
© 2010 - 2018. HotArena | Всички права запазени