Жената, обичана от Камен Воденичаров, отдавна е парижанка

Голямата любов на Камен Воденичаров Елина Кешишева се завърна в София, за да подготви своя изложба и да види премиерата на мюзикъла „Здравей, как си, приятелю?” по музика на Стефан Диомов в Музикалния театър. Режисьор на постановката е Камен, който за първи път се захваща с тази отговорна работа. Кешишева се появи и като гост в „120 минути”, но не обели нито дума за него.

Ограничи се да си спомни как като студентка по журналистика работела във вестник „Ку-ку” и призна пред Светльо Иванов, че образованието, макар и недовършено, й помага и сега. Красавицата, която бе успешна манекенка, напуска България още миналия век, след като получава покана да снима в Париж. Преди това участва в студентските стачки и протести, пише Минаха години.

„Не исках да отида. В същото време една жена - моден агент, беше показала мои снимки на агенция и ме бяха харесали. Трябваше да ми изпратят билет, за да замина. И днес, утре да ми изпратят, няма и няма. Тогава Камен ми купи билета и каза: тръгвай. Той не само символично, но и на практика ми промени пътя. Нищо не е искал в замяна. Този жест до ден-днешен високо ценя“, връща се в спомените се Кешишева, която и до днес е една от най-близките хора на Камен Во.

Като модел се изявява само година и слиза от подиума, за да снима. Запалва се покрай бившия си съпруг Давид Белмер, който е професионален фотограф. Днес двамата са разделени, но навеки свързани от 21-годишната си дъщеря, а нашенката се утвърждава в професията. Наследницата й не поема по нейните стъпки, а става музикантка и майка й е в очакване на първия й албум, фотографията, като повечето творчески неща, е чудесно нещо. Имам талант, но много хора имат талант. След това има много неща, които влизат в играта. И тези неща вече решават дали ще сме добри в това, което правим, защото чистият талант е чудесен за едно платно, от една голяма магистрала, след това трябва желание, упоритост и много други неща. И много, много работа”, обяснява Кешишева. И до ден днешен конкуренцията не я интересува или притеснява, а Париж се е превърнал в неин дом.

„Аз съм малко като кон с капаци, конкуренцията никога не ме е интересувала. А и никога не съм се чувствала като сама българка в Париж. Тук винаги съм усещала, че съм на мястото си, че принадлежа и на града, и на средата. Много рядко съм срещала ксенофобия или неприятни реакции на хората около себе си.”

Като млада обикаля три години из Азия, живее в Австралия, но вече четвърт век обитава френската столица. Иначе е родена в Бургас, а летата си прекарва в Черноморец. Заради Елина, която трябвало да стигне до Бургас, влюбеният Камен решава да тръгне на път през цяла България и в разгара на протестите срещу Жан Виденов двамата потеглят на 10 януари 1997 г. и са спрени от демонстранти, преградили изходите от София. По онова време Воденичаров е един най-разпознаваемите шоумени и без проблеми преминава, както и на останалите барикади - Пловдив, Петолъчката при Сливен, докато стигне до родния на гаджето му Бургас. Ето какво си спомня за сблъсъка с популярността той: „Благодарение на „Ку-ку” усетих и разбрах какво е да си известен. Докато бях скрит зад куклата и водех гласа и главата й, всичко бе спокойно. (Първоначално студентското предаване няма водещ, а пред камерата се появява само куклата, изработена от колегата на Камен от ВИТИЗ Ангел Манов. Ангел раздвижва ръцете й, а Камен - главата и й дава гласа си.) До момента, в който започнахме да правим шантавите „Ку-Ку новини”. Когато започнах да водя тази рубрика и да заставам на екрана с лицето си, след няколко седмици търкаляне на тази рубрика, при многомилионна аудитория, която имаше предаването, в един момент се събудих известен. Усещането е умопомрачително. В началото страшно много радва, адски много те възбужда, качва те на седмото небе, а след това като че ли краката ти са привързани към бетонни блокчета, които те дърпат и те теглят надолу. Това усещане за популярност и известност е незабравимо”, обяснява актьорът, който продължава да води предаване в телевизията на Слави Трифонов.

За разлика от Елина той избира да живее в България. „Благодарен съм на съдбата и на колегите си за това, че имам хубава работа и заради нея хората навсякъде ни приемат с любов и усмивки, за смелостта да се боря и да експериментирам, за песните, филмите, театралните пиеси. Но покрай турнетата в Европа и САЩ виждам, че много хора не са имали късмет като мен и тези, които се справяме в България, въпреки трудностите. Защото не всички са имали възможност да работят това, за което са учили с желание“, казва Воденичаров. Той не забравя времето на студентските протести и е категоричен, че оттогава досега берем плодовете от дейността на хитри, непочтени и алчни хора.

„От турнетата видях как българите там искат някой да ги чуе. Искат да изразят обичта си към България, готовността си да помогнат.“