Д-р Емилова фалира! (Пациентите й избягаха при други диетолози, вижте защо)

Д-р Людмила Емилова е пред фалит, научи HotArena.net.

Известната на всички диетоложка загуби голяма част от пациентите си и вече никой не я търси за съвет как да отслабне.

Последните месеци бяха изключително тежки за гладолечителката. През март тя загуби съпруга си Димитър Янов. Мъжът й внезапно си отиде заради белодробна емболия. Скоро след това обаче д-р Емилова захвърли траура и обиколи няколко телевизии, за да обясни, че смъртта на съпруга й нямала нищо общо с лечебните й методи, просто страдал от наследствено заболяване – разширени вени. Още тогава вдовицата отнесе много критики, че ако била толкова добър специалист, мъжът й нямало да умре толкова рано, и то от нещо лечимо. Именно затова Емилова побърза да се оправдае, че не тя е виновна за преждевременната кончина на Янов. Доверието на пациентите й обаче рязко спадна и тя загуби много от клиентите си. Макар и да отрича да има проблеми, докторката неведнъж се е оплаквала, че почти няма работа и все си го обяснява с кризата.

Лечението чрез глад и преди това не се нравеше на хората и доста от редовните й посетители се пренасочиха към други специалисти. „Беше ме сложила две седмици да карам на чай с мед и от време на време плодов сок и ядки, но малко, забрани ми и да закусвам, не можах да издържа повече от седмица“, оплаква се нейна бивша пациентка. „Аз съм с гастрит и ефектът върху стомаха бе много лош, после ходих няколко месеца по лекари, докато се успокоят нещата“, допълва жената.

Много специалисти не одобряват гладолечението и съветват пациентите си, ако го прилагат, да не е за повече от 2-3 дена. „Половината й клиенти са с анемия, а тя твърди, че диетата й била много полезна и лекувала всичко“, роптаят лекари от цялата страна. Самата Емилова пък настоява, че можем да живеем само на сокове, билкови чайове, ядки и плодове. Противно на всички докторски препоръки, тя отрича необходимостта от закуска. Методите й обаче не се признават от редица изтъкнати специалисти, а много лекари твърдят, че дори биха могли да бъдат опасни за здравето, особено при хронично болни и подрастващи.