Алиша Павлова е попфолк и народна певица и музикален педагог. Родена е в Смолян през октомври 1993 г. Израства в Мадан, където от малка започва музикални занимания в градското читалище. На 13 г. е приета в Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка. През 2016 г. се дипломира като бакалавър по музикална педагогика. Защитава с отличие магистратура по образователен мениджмънт в Софийския университет. През 2018 г. кандидатства за магистър по педагогика за надарени деца, този път в ЮЗУ "Неофит Рилски". В края на 2019 г. е зачислена като докторант по теория на възпитанието и дидактика. През 2018 г. отваря собствена музикална школа, в която е учител.
- Алиша, вие сте популярно лице, как се решихте да участвате в предаването "Пееш или лъжеш"?
- В "Пееш или лъжеш" беше интересно, скоро не се бях предизвиквала в подобни формати. Стана ясно, че не приличам на попфолк певица според Орлин Горанов, но пък явно не приличах и на народна певица. Когато запях, изненадата и реакцията на публиката и другите участниците ме хвърли в небесата. Скоро не бях усещала това чувство на гордост и признание, последното беше в зала 1 на НДК, когато изпълних "Излел е Дельо хайдутин" на около 16-годишна възраст.
- Как се чувствате, завръщайки се след творческа пауза?
- Чувствам се прекрасно! Не съм спирала да пея, да участвам в различни концертни и клубни изяви. Прекарвам доста време в южната ни съседка и там доста промених музикалните си разбирания и представи как трябва да звучи и изглежда един музикален продукт. Творческата ми пауза всъщност се изразяваше в липсата на авторска музика, която да представям пред публиката. Но през това време открих новото си влечение, което се изразяваше в създаване на авторска музика, която впоследствие не изпълнявах аз.
- Вие се самопродуцирате. Трудно ли е за един изпълнител да се катери към професионалния връх, разчитайки единствено на себе си?
- Бях свикнала да имам хора за всичко, които да се занимават с различните видове дейности, аз само чаках да се случат нещата. Разбирате, че това е едно голямо гонене и напрягане, кой забравил, кой е болен, винаги нещо не беше наред. Както във всяка сфера, така и в музикалната има много компоненти, от които зависи крайният продукт, който в случая е изпълнителят. Сега за всичко това отговарям единствено аз, а повярвайте ми това е много работа. Хубавото е, че нещата се случват така, както аз искам и вече няма на кой да се сърдя.
- Разкажете за музикалната си школа, където работите с много талантливи деца.
- В Ashley Academy са най-изморителните, но и най-вдъхновяващи моменти. Там минаваме през всякакви емоции. Най-щастливите моменти са ни участието в конкурси. Тази година взехме пет награди на конкурса на Национално училище за фолклорни изкуства "Широка лъка". Награждаването на учениците ни от професионалистите от най-знаменитото музикално училище в България беше огромно щастие и признание за нас. Всъщност в школата не са само деца. Имаме и възрастни ученици, както и колеги, които поддържат и репетират новите си песни преди запис и репертоара си. Напоследък това е масова практика, често се случва колега да се обади и да запази час за репетиции, изработване на нова песен, разпяване преди участие, упражнения за рефлексия на гласа и други. Също така често присъствам на записите им в студио, където подпомагам процеса.
- Къде е допирната точка между педагогиката и попфолка?
- Не е нужно да има допирна точка, дори не я търся, кому е нужна? Личният ми съвет е да се слуша, преди да се сочи с пръст. Ето нещо интересно... Имам данни от анализ на реакции и отговори на хора в интернет пространството върху музикално произведение. Представете си пост във фейсбук, на който има споделена песен и текст към него, който подканва хората да дадат своето мнение. Данните от това изследване показват, че само 20% от зрителите са се запознали с продукта. Останалите 80% са реагирали и коментирали, без дори да са чули песента. Има ли нужда да обяснявам какъв тип са коментарите под поста? Затова апелирам към българската публика да се опитат да чуят, преди да решат. Няма значение какъв е жанрът, има значение каква е песента. Ние от Балканите няма да избягаме, те от нас също.
- Попфолкът у нас преживява върхове и спадове през десетилетията на съществуването си. Каква оценка давате за състоянието в момента на този жанр?
- Поп фолкът винаги е бил предпочитан в България и балканските страни, не помня да е имал спад. Вярвам, че скоро няма и да има. В годините минава различна мода през този жанр, която е доста повлияна от съседите ни Гърция, Сърбия и Турция, но пък това действа като някакъв обединител на народите и аз го подкрепям.
- Новата ви песен "Заклевам се" за кратко се превърна в хит. Каква е историята около нейното създаване?
- Мелодията й се зароди в главата ми по време на една безсънна нощ. В моя на пръв поглед прекрасен живот често ми се случват такива вечери. Реших, че е много спешно и животоспасяващо, преди да съм забравила мелодията, да събудя композитора Радомир Кишев, за да му я изпея в два часа след полунощ. Текстът се изля с лекота по мелодията на песента, разказвайки за любовни терзания - темата, която никога няма да омръзне. Още от хрумването на мелодията реших, че тази песен ще е за мен. Всъщност това е песента, която възроди моята изпълнителско-авторска дейност.
- Има ли личен момент, преживян от вас, който изпявате в песента?
- Ако има любов, има и личен момент. Ако обаче един личен момент бъде разказан, облечен в думи, той спира да бъде личен.
- Какви са най-големите ви мечти?
- Вярвам, че желанията не се казват на глас. Винаги съм си поставяла цели и съм се движила към тях с малки крачки. Големината на мечтите при всеки е различна. Персонално мога да кажа, че съм си сбъднала една голяма мечта според моите разбирания и доста малки.
- Каква година изпращате и какво си пожелавате за 2025 година?
- Тази година мина неусетно, дори съм смутена от препускащото време. Надявам се следващата да мине по-бавничко. Определено изпращам успешна година от работна гледна точка, но с тъжен спомен поради загуба на близък човек. През новата година "борбата" продължава: ще пеем, ще учим, ще правим музика и ще го живеем този живот. Пожелавам на себе си и на вашите читатели здраве, спокойствие и повече свободно време за близките хора.
