30 години не успяха да разкрият кой уби Васил Илиев

Основателят на борческата групировка ВИС ликвидиран в мерцедеса си, докато отива да вечеря със Слави Трифонов


Цели 30 години след първото знаково убийство на мафиотски бос в България – това на основателят на борческата групировка ВИС Васил Илиев, поръчителите и изпълнителите на зрелищната екзекуция остават неизвестни.
Тъжният юбилей от смъртта на Васил Илиев, застрелян като куче в мерцедеса си на 25 април 1995 г., докато е едва на 30-годишна възраст, беше отбелязан през отминалия уикенд на гробищата в Кюстендил. На помена, организиран от сестра му Мариана и майка му Венка, са присъствали не повече от десетина човека, научи „Уикенд“. Преди три десетилетия, когато Васил Илиев беше погребан с пищна траурна церемония, да го изпратят в последния му земен път се стекоха близо 15 000 човека, сред които знакови личности от политиката, шоубизнеса и спорта. Слави Трифонов плаче на живо по телевизията и наричайки Васил Илиев „смело и сърцато момче” го сравнява с Васил Левски...

Разследването на убийството на Васил Илиев е прекратено преди повече от 20 години, а времето е заличило даже оскъдните и косвени улики. Твърде вероятно е екзекуторите и поръчителите на убийството на първия застрахователен бос в България също да не са между живите. Едно обаче е сигурно – 30 години след смъртта на Васил Илиев, той си остана митична фигура, а легендите за неговото гангстерско царуване се разказват и до ден днешен.
Животът на Васил Илиев приключва в 21,15 часа вечерта на 25 април 1995 г. в разнебитената, тясна и неосветена улица „Никола Каменов” в софийския квартал „Гоце Делчев”. Там босът на борческата застрахователна компания ВИС е издебнат от наемни убийци, докато отива към ресторанта си „Мираж”

за късна вечеря със Слави Трифонов,

който в онези години е сред най-близките му приятели. Преди това Васил Илиев е на среща с партиен функционер от БСП в парк хотел „Москва”. Според някои това е Александър Маринов, с когото мафиотския бос е разговарял да даде пари за партията-столетница, а в замяна на това да поеме нови контрабандни канали, които в онези години се държат от конкурентната групировка СИК.
В последния ден от живота си босът на борците е щастлив – в България най-после е пристигнал поръчковия му „Мерцедес“ 600 SL – кабрио в сребрист цвят, регистриран същия ден в КАТ, след като е внесен от близкия му приятел Фатик от Германия. Васил Илиев очаква мерцедеса си близо 3 месеца, след като си го поръчва за подарък по случай своя 30-и юбилеен рожден ден, празнуван на 22 януари 1995 г.. Успява да измине има -няма 30 километра с уникалното за времето си возило, преди да издъхне в колата, покосен с дъжд от куршуми.
Стрелците са поне двама. Наемниците

откриват стрелба със заглушител

от 2-3 метра, възползвайки се от разбития път, заради който Васил Илиев се движи с около 20 км/ч., следван от тримата си бодигардове, возещи се в червен „Сеат Толедо”. Охранителите не успяват да видят нищо и дори не отвръщат на огъня, макар да са въоръжени. Те само констатират смъртта на боса си.
„Чу се шум като от пукащи се балони. Мерцедесът беше целия обвит в пушеци, заби калника си в дясно на уличката, в металната ограда на строяща се кооперация. И предното, и дясното и лявото стъкло бяха станали на сол от куршумите. Васил

умря върху волана, с килната глава настрани.

Нямаше никакъв пулс, когато опитахме да го извадим, вече беше мъртъв...”, пише в показанията си един от тримата охранители на борческия шеф. При полицейския оглед на местопрестъплението ще стане известно, че срещу Васил Илиев са изстреляни 17 куршума, като 3 от тях го уцелват. Два от куршумите са в главата му, трети пронизва рамото му и спира в гръбначния стълб.
Убийството на Васил Илиев буквално разтърсва България. Екзекуцията му предизвиква извънредно закрито заседание на правителството за спешни мерки срещу престъпността. Експерти вещаят избухването на свирепа гангстерска война, правят се мрачни прогнози за предстоящи кървави бани. В София гъмжи от полицаи, изкарани на улиците за респект, а десетки представители на борческия застрахователен елит се покриват за дълго. Някои се укриват в Гърция, други се насочват към Унгария и Сърбия. Слави Трифонов държи прочувствена реч по телевизията, в която през сълзи обявява, че България е изгубила един от най-достойните си синове, визирайки убийството на Васил Илиев.
Погребението на основателят на ВИС се състои на 27 април 1995 г. в Кюстендил, като мутренското светило е погребано с многолюдно траурно шествие. Километричната колона от мъже в черно с тъмни очила и остригани вратове се точи с часове по централната кюстендилска улица „Цар Освободител”. Казват, че

15 000 души изпращат Васко Бореца

в последния му земен път. Церемонията в центъра на Кюстендил е разрешена лично от кмета, а почти целия град е по тротоарите, за да наблюдава мълчаливо многолюдното шествие. Над 500 коли от София, натъпкани със „застрахователни агенти”, идват в Кюстендил. Тялото на покойника е докарано с черен „Додж”, ескортиран от две лимузини. Ковчегът носят най-близките съратници на Васил Илиев, а сред тях са Косьо Самоковеца и Димитър Димитров – Маймуняка. Години по-късно и двамата също умират в поръчкови покушения.
На погребението н Васил Илиев присъстват десетки спортисти, сред тях изобилстват героите от САЩ’94 Христо Стоичков, Любо Пенев, Йордан Лечков, Трифон Иванов, Борислав Михайлов, Илиян Киряков, Божидар Искренов и други. Шоузвезди също не липсват, както и мастити конкурентни босове. На погребението венци поднасят всички шефове на конкурентната групировка СИК, предвождани от братята Красимир и Николай Маринови – Маргините. Единствен

отсъстващ е Младен Михалев – Маджо,

който по това време е в софийска болница.
Няколко дни след мафиотското убийство на Васил Илиев, ученик от близкото 73-то училище в София открива едно от двете оръжия, ползвани при екзекуцията. Картечен пистолет „Заги”, хърватско производство, без идентификационен номер, е захвърлен край дърво в района. Това навежда криминалистите към мисълта, че наемните убийци са от Сърбия, или Хърватска.
И до днес версията, че Васил Илиев е ликвидиран от сръбски наемници, е приемана за меродавна и в ъндърграунда, и сред топ криминалистите от МВР. Доказателства не са открити, но според постъпилата оперативна информация седмици след екзекуцията, поръчката минава през сикаджията Милчо Бонев – Бай Миле.
В този период Бай Миле ръководи контрабандата на горива от България към ембаргова Сърбия с влакови композиции. Васил Илиев също навлиза ударно в този бизнес. Твърди се, че висаджии похищават цяла влакова композиция с горива на Бай Миле и завземат граничния контролно- пропусквателен пункт „Калотина”, през който не могат да минават

контрабандни петролни „кервани” на СИК.

Според оперативните сигнали, постъпили в МВР още през 1995 г., партньор на Бай Миле в този бизнес е сръбския мафиот Сретан Йосич. Заради това съществува версия, че през Йоца Амстердама минава мократа поръчка, изпълнена от сърби, или хървати. В този период ВИС и СИК воюват и по линията на „силовото” застраховане, двете групировки повсеместно принуждават прохождащите бизнесмени в България да им плащат за своята сигурност. Версията, че убийството на Васил Илиев е с печат СИК е толкова разпространена в първите месеци от разследването, че се налага Красимир Маринов – Големия Маргин да даде интервю в централен ежедневник, в което да я опровергае.
„С Васил бяхме приятели още от 1979 г., знаем се от спорта и казармата. Въпреки, че в последните години бяхме конкуренти, винаги сме поддържали приятелски отношения. Няма да позволя двете групировки СИК и ВИС да бъдат насъсквани една срещу друга”, оправдава се Големия Маргин в интервю пред влиятелния по онова време в. „Стандарт”.
Висаджиите също търсят напразно кой е отговорен за убийството на боса. Мето Илиенски и Чавдар Писарски обявяват 50 000 долара награда за информация в ъндърграунда – огромна за времето си сума, достатъчна за покупката на апартамент в центъра на София. Стимулирани са и разследващите полицаи, но усилията да бъдат открити убийците не дават какъвто и да било резултат. Приближени до Васил Илиев даже

отиват при Ванга със списъци с имена

на заподозрени, а делегацията е водена от покойния банкер Емил Кюлев и от по-малкия брат на Васил – Жоро Илиев. Петричката пророчица обаче отказва да разкрие каквото и да е, както и да се ангажира с посочването на виновници. Вместо това дава следния съвет: „Кръв с мъст не се отмива!“ Секунди преди висаджиите да си тръгнат от дома на Ванга, петричката пророчица хваща за ръката Жоро Илиев и му казва: „Брат ти не се опази от приятели... Сега внимавай ти! И на теб ти крият шапката“.
Няколко дни след покушението на Васил Илиев, в групировката ВИС решават, че по-малкия брат Георги ще бъде новия шеф. До този момент Жоро Илиев има славата на непоправим скандалджия и гуляйджия, наскоро излязъл от затвора в Бобов дол. Разправят, че тогава афинитет да поемат лидерската роля в групировката проявяват двама човека – Поли Пантев, който все още не е преминал към СИК, както и Константин Димитров – Косьо Самоковеца. Решаващата дума обаче имат Мето Илиенски, Николай Цветин, Чавдар Писарски, Митко Маймуняка и Красимир Каменов – Къро, които короноват Жоро Илиев за новия бос на ВИС. „Братът трябва да поеме нещата! Такава би било волята на Васко?”, отсича Николай Цветин, който е приятел от деца с борците.

Противно на тогавашните очаквания, по-малкия брат не само съумява да възроди ВИС, но даже и да надмине славата на батко си Васил. Георги Илиев царува като най-влиятелния подземен бос в България точно 10 години – през лятото на 2005 г. той също е застрелян от наемен убиец, докато празнува победа на футболния си клуб „Локомотив“ (Пловдив) в „Буда бар“ в Слънчев бряг. Въпреки че предварително е предупреден, че му се готви покушение, той не увеличава охраната си.