Актьорът Антон Радичев: Възстановявам се вече! (Спрял цигарите и алкохола)

„Възстановяването ми върви добре, чувствам се отпочинал. Дано се върна на сцената. Но все пак има време.“ Това казва актьорът Антон Радичев, който тези дни ще отпътува от Созопол за столицата. Легендата на Народния театър бе на морето с жена си Еми и приятели.

„Живея още по-здравословно и отпреди. Вече отказах и цигарите, а и не пия. Надявам се в най-скоро време да се кача на сцената. Откриха ми полиневропатия и постепенно се оправям, не е лесно, но мога да кажа, че всички ми помагат - и вкъщи, и колегите не ме оставят, обаждат ми се. Прехвърлих представлението, в което участвам, за есента и много ми се иска пак да участвам в него“, казва големият актьор.

За първи път, откакто през 1974 година влиза в трупата на Народния театър, Антон Радичев отсъства цял сезон от сцената. Последната му среща с публиката беше на 30 декември миналата година в спектакъла „Колко е важно да бъдеш сериозен (Години по-късно)“ под режисурата на Бойко Илиев. След това здравето го принуди да направи нещо, което никога не е умеел - да спре, пише "България Днес".

За човек, който цял живот е измервал времето си с репетиции, представления и аплодисменти, месеците далеч от сцената се оказват най-трудната роля. Не липсват нито желанието, нито силите на духа, а единствено търпението, което възстановяването с тежко изкълчен глезен изисква. Днес обаче в гласа му отново се усеща оптимизъм. След месеци лечение, кинезитерапии, възстановяване, наблюдение от доктори той вече е добре и вярва, че през есента отново ще застане под прожекторите.

„Вече се пазя, претърпях и тежка операция заради дискова херния и сега живея доста по-спокойно и не влизам с безразсъдни плувания или дълги часове под слънцето. Възрастта вече изисква своето. Всяко нещо с времето си“, разказва актьорът. След хирургичната намеса сам признаваше, че сякаш е получил втори живот. Днес към всичко това се прибавят ежедневните гимнастики и търпението, което се оказва най-трудното изпитание за човек, свикнал непрекъснато да работи. Въпреки всичко той категорично отказва да говори за себе си като за болен човек. „Не съм болен, чувствам се все по-добре и по-добре с всеки изминал ден, ми е любимата сентенция“, казва той.

Преди четири години именно в Созопол почивката на актьора приключва още в първия ден с тежко изкълчен глезен. „Подхлъзнах се още първия ден. Лекарят ми препоръча 35 дни пълен покой, но аз всеки ден влизах в морето и плувах по час.“

Днес вече се усмихва на тази история. Когато не мисли за театъра, Антон Радичев неизменно следи футбола.

„Гледам мачове много, ето сега и „Левски“, аз съм си левскарче от малък“, радва се на успехите на синия отбор актьорът.

Но разговорът много бързо отново се връща към театъра. Защото всичко в живота на Радичев неизменно води натам. От 1974 година до днес Народният театър е мястото, където работи. Той е неговият втори дом. „От 50 години съм на сцената на Народния театър. Дадох на театъра много роли и обогатих репертоара му. Също и той даде много на мен. Аз не мога без Народния дори и една секунда в живота си. Това е все едно да спреш да дишаш.“ В кариера, продължила повече от пет десетилетия, Радичев никога не е измервал успеха с броя на главните роли или с размера на хонорарите. „Актьорите сме такива хора, които не се замислят толкова за парите, колкото за това, като излязат на сцената, да отдадат себе си“, казва той.