На 17 септември Народният театър откри сезона по традиция с тържествен водосвет. Но този път доайенът Антон Радичев, който не пропускаше купона, липсваше. Актьорът-легенда не дойде поради влошеното си здравословно състояние.
„Не съм добре никак! Имам тежка невропатия и пазя леглото вкъщи. Не, не е свързано с диабет, но е много зле положението. Не знам кога ще се върна в театъра, макар че ми липсва сцената. Бях прехвърлил за есента представлението, в което участвам, но ето, че тя дойде, а аз не се възстановявам. Липсват ми и колегите, и публиката, животът ми се е променил много. Вече не пия алкохол нито грам, не пуша“, разказа през свито гърло всенародният любимец. Лекарите му забранили всички земни удоволствия. Крепи го това, че близките му са около него, и най-вече грижите на неговата дългогодишна спътница Ема. Не го забравят и приятелите от театъра, звънят по телефона, интересуват се как е, помагат.
На 6 юли това лято любимият на поколения актьор навърши 79 години, но не можа да заведе многобройните си приятели на почерпка в „Бар шишарка“ над Княжево. Възрастта си казва своето, пък и всичко с времето си. Вече се пази, следва предписанията да се щади, да не стои на слънце и си пие хапчетата. Неотдавна претърпя и операция от дискова херния и продължителна рехабилитация, пише "Минаха години".
Преди четири години почивката му в Созопол приключи още в първия ден с лошо изкълчен глезен след подхлъзване. Вече не му се ходи да лови риба без Велко Кънев.
За първи път, откакто през 1974 г. влиза в трупата на Народния театър, Антон Радичев отсъства за цял сезон от сцената. На 30 декември миналата година беше последната му среща с публиката в спектакъла „Колко е важно да бъдеш сериозен (без извинение)“ под режисурата на Бойко Илиев. След което здравословното му състояние го накара да направи това, което никога не си е позволявал – да спре. За човек, който цял живот е отмервал времето си в репетиции и аплодисменти, животът далече от сцената е голямо изпитание. То е все едно да спреш да дишаш.
„Изминаха над 50 години, откакто съм в Народния театър. Той е вторият ми дом, по-голямата ми част от живота мина в него. Обогатих репертоара му. Много съм му дал, но и той на мен. Сигурно имам късмет. Но той е подплатен с можене, за да ме вземат направо от ВИТИЗ, да изиграя 60 роли но на сцената, да заснема 36 филма в българското кино. То е комплексно – това, което съм направил, моята искреност в живота, приятелството, което ценя най-много от всичко. Режисьорите разбраха, че около мен има нещо, което заразява публиката. А те знаят, че това ще бъде плюс за техния филм или пиеса. Така че всичко в този живот съм постигнал сам, с много труд и желание“, спомня си роденият през 1947 г. в някогашната Тула махала актьор.
„Майка ми беше кроячка във фабрика „Пролетарий“ на Овча купел. Баща ми, царски офицер, след 1944 г. беше станал инспектор в Булгарплод. Получи удар и аз го гледах преди да умре. Тогава се научих да пера и да готвя. А сега мен ме гледат. Лежа, гледам спорт по телевизията и това е!“
