Емил Будинов остава в историята на риалитито „Игри на волята“ на Нова тв като най-възрастният участник, стъпвал на арената, но в борбата отдавна е записал името си със златни букви и като състезател, и като треньор. Спортистът, който участва в предаването малко преди 60-ия си юбилей, не забравя, че е слагал изолация на жилищни блокове и е работел охрана в дискотека, но не се е отказал от пехливанския спорт. А паралелно с жена му Ани са отгледали двете си дъщери и са се борили да имат собствено жилище.
„Днес мечтая за къщичка, в която с баба Ани да си караме старините“, сподели Емо след „Игрите“. И да са заобиколени от двете си дъщери и от внуци. „От него къщата, от мен цветята“, допълва баба Ани.
Бате Емо може всичко сам да си направи по мечтаната къща. Стига да има време. Той и жена му са горди, че са се справили със собствени усилия и в превръщането на апартамента, в който днес живеят, в свой дом. За това жилище мечтаели като млади. „Когато децата бяха малки, винаги сме живеели в две стайчки най-много“, връща се назад бате Емо. Когато голямата му дъщеря се родила, живеели в общежитие на спортната академия. А когато малката била все още бебе, семейството било в общежитие на „Герена“ – част от клубната база на „Левски“.
Спортистът се включи в надпреварата на „Игри на волята“, малко след като сбъдна най-голямата си мечта като треньор, но с едно голямо огорчение. На Олимпийските игри в Париж през 2024 г. бате Емо се радваше бурно, когато състезателят по борба Семен Новиков спечели златен медал. Изключителна гордост изпитал Емо, който като помощник-треньор бил един от хората, допринесли за добрата подготовка на Новиков, пише "Минаха години".
„Моята мечта, която реално като спортист аз съм изпуснал, като треньор ми се сбъдна. Не само, че бях на Олимпиада, но почувствах радостта от това след 25 години да имаме отново олимпийски шампион“, каза Емил във визитката си за „Игрите“. Затова бил неприятно изненадан, когато неочаквано бил освободен от поста си. Това се случило с телефонно обаждане, по-малко от пет дни, след като се върнал от Олимпиадата. „Това беше за мен един шок, защото реално не виждам къде съм сгрешил. Аз дадох душата си за този спорт“, каза Емо.
За уволнението си допуска, че може би е бил неудобен за някого, защото винаги казва истината и често е директен. С това Емо направи впечатление и в „Игри на волята“. Неведнъж влезе в конфликти, а по-младите в предаването се случваше да се шегуват с това, че все изтъквал на колко години е. „Моето единствено предимство е, че младите не знаят дали ще стигнат до това, което аз съм преживял за тези години. Всички други предимства са на младите“, сподели бате Емо след „Игрите“.
В периодите на финансови затруднения спортистът е работел като охрана в дискотека и е слагал изолация на жилищни сгради, за което изкарал курс за височинна работа. Така че бате Емо е висял на 12 етажа на въже. В един такъв работен ден той и колегите му сериозно се притеснили, когато силен вятър се извил и разлюлял въжетата, за които били закачени.
Емил Будинов е 6-кратен републикански шампион за мъже и 4-кратен световен шампион за ветерани. Отгледал е поколения шампиони като старши треньор на юноши и кадети. Често тренира и възпитава чуждите деца по лагери и състезания, докато съпругата му е отглеждала двете им дъщери. Това му казала и самата тя преди няколко години, като го посъветвала да помисли и за себе си.
Малко след този разговор, през 2014 г., Емил, който е бил дългогодишен треньор в клуб „Левски“, заминал за Норвегия, където продължил да се занимава с борба. Треньорът работил с млади надежди и значимите успехи не закъснели. Емо се адаптирал бързо в Норвегия, даже имал възможност да получи паспорт, научил и езика. Емо всъщност говори 3-4 чужди езика.
„Мърмори и вкъщи“, издаде го жена му Ани след отпадането му от „Игри на волята“. И се пошегува, че със съпруга й не спорят, а са в постоянна опозиция. Отстрани може би изглеждало, че се карат, но просто такъв им е разговорът. Двамата се допълват идеално и се познават добре, тъй като са заедно вече от 36 години. Ако Ани била само счетоводител, за какъвто е учила, може би нямало да може да разбира отдадеността на Емо на спорта. Само че тя е и треньор по художествена гимнастика. „Ние сме спортни души. Друга мая сме. Спортистите дори с поглед се разбират“, каза Ани и допълни, че с мъжа й винаги са се подкрепяли.
А дългият им и хармоничен брак се дължи на взаимни компромиси. Макар че тя май повече е отстъпвала. „Но в последно време не е така“, коментирал е Емо през смях. После, вече сериозно, е подчертавал, че жена му никога не се е опитвала да му налага мнението си, макар да имала силен характер.
Запознали се като студенти в НСА и в началото били само приятели. Тогава спортистът имал симпатии към нейна приятелка, но тя не си падала по него. В един момент Емо се отказал да я ухажва, а с Ани продължили да бъдат приятели. Затова и за двамата било неочаквано, когато при една среща на родното Черноморие се сближили.
Двете им дъщери са се занимавали със спорт. Започнали на 6 и продължили до 19-годишна възраст. Днес се развиват професионално в друга сфера. Те са най-голямата радост и гордост на Емо и Ани, както и внучката им Невена. Тя е вече на 4, дъщеря е на голямата наследница на Будинови. Невена рисува прекрасно като майка си, която освен спортистка, е и художник, завършила е Художествената академия. Внучката също се увлича по спорта, няма как. Ходи на уроци по плуване, танци и гимнастика. Дядото много й угаждал и глезел, за което майка й често му се сърдела. Угаждал на Невена за всичко. За него нямало правило „само един сладолед“. Невена се разстройвала много, когато дядо й не печелил в състезанието. „Тя е с моя темперамент. Иска все да е първа“, казвал е Емо. Той нарича внучката си „малкото лъвче“, а пък тя му казва „дедо Лъвчо“.
Голямата болка на Емил Будинов е загубата на брат му. Той бил с осем години по-малък, но по-едър. Починал на 32 в катастрофа, на път за Несебър, където имат семейна къща.
Братът на спортиста имал бурна младост, включително и проблеми с полицията. Емил никога не го изоставил. Опитвал се да му помага и да го вразумява, дори ако е трябвало да се стига до нарушаване добрия тон.
Деня преди катастрофата братята се чули по телефона. Провели кратък разговор. Рано сутринта на другия ден Емил получил телефонно обаждане, в което му съобщили, че брат му е загинал. Спортистът веднага се отправил към мястото на катастрофата. Колата, с която брат му се ударил в един стълб, била неузнаваема. „Трябваше да съобщя на родителите ни... Много тежко беше“, споделял е Емо. Трагедията се отразила много на цялото семейство. „Разбрах, че животът е такъв, че не можеш да го промениш“, казвал е Емо.
