Бони разкри: Избягах от Карамански боса в снега, после пак се срещнахме

Интимният свят на фолк звездата Бони винаги е бил тема табу в публичното пространство. Гласовитата певица, която е спрягана като победителя от звездния отбор на тазгодишния Hell’s Kitchen, навърши 50 години в края на миналата година, но е упорита в това да не е още булка.

„Това беше най-голямата мечта на мама, да ме види в бяла рокля и омъжена жена, но уви, това не се случи, докато беше жива“, споделя тя и добавя, че нейните амбиции са различни и са свързани в друга насока. „Искам да изуча детето си, да свърша работата си, а и една жена винаги може да се види като булка, това е най-лесното. Много хора вдигнаха сватби за реклама, след което се разведоха. Това не е най-важното за мен на този етап“, категорична е изпълнителката на „Клада от страст“.

За статута си в момента не крие, че е сама, но в очакване на поредната си голяма любов. „Надявам се на достатъчно отговорен мъж. Нямам претенции да ми купува чанта за 5000 лева. Просто искам отговорност от човека до мен. И искам да споделя. Да приема моята професия, колкото и да му е трудно да разбере, че съм певица.“, издава житейския си опит брюнетката.

За разочарованията си може да говори много. „Била съм изоставяна, но после колко са плакали, за да се върнат. Не изпитвам лоши чувства към тези хора, но и пак водят преговори за любов“, казва тя, а по повод мълчанието, което винаги следва в интервютата си да не говори с имената на половинките си, отсича, че не е от притеснение или някакъв страх. „Просто не съм от тези, които ще се възползват от това да са в центъра на вниманието заради личния си живот“, споделя сливенската перла.

Животът й невинаги е бил цветя и рози.

Едни от най-трудните моменти са тези, когато губи най-скъпите за нея хора. „Много трудно преживях загубата на родителите си. Първо майка и след това татко си отиде. С неговата загуба ми беше по-леко, защото някак го бях преживяла преди това със смъртта на мама. Когато тя почина, изпаднах в сериозна дупка, която продължи близо 3 години“, споделя за мъката си бившата вокалистка на група „Кристали“. „Винаги съм знаела, че моята майка има някакъв гастрит, а то се оказа, че е имала рак. Какво ли не направих, вярвах, че ще излекувам моята майчица, е не успях! Нито пари, нито слава, нито връзки, нямаше нищо, което да я върне“, допълва тя.

Певицата събрала сили да бъде до родителката си в интензивното, когато я оперирали преди години. „Помолих ги да вляза при нея, благодарна съм на лекарите, че го направиха за мен... Мама вече не говореше. Казах й: „Нали знаеш колко много те обичам и ти ако ме обичаш, стисни ми два пъти ръката!“. И тя ме стисна два пъти. Казах й още ако има нещо, да ми прости“, връща лентата към този труден етап от живота си Бони.

Фолк дивата опитва да разведри тъжната тема със спомени за майка си, която била много против да става певица, още повече че във фамилията й нямало музиканти. Все пак във времето майка й осъзнала едно, че навсякъде, където детето й се появи, то е център на внимание, колкото и да изпитвала неудобство от това.

„Моите родители бяха скромни хора, не бяха много щастливи от това, че не съм до тях. Мама винаги се притесняваше, когато трябваше да пътувам. На много ранна възраст съм излязла от Сливен и съм се отделила от тях. Преди това съм работила в Югославия и даже нямах 16 години. Нямах зеления паспорт, но имах служебен, с който мога да работя“, разказва с талантливата дама.

Ярък отпечатък остава срещата й с едно от култовите лица на ъндърграунда - Иво Карамански.

В онези времена Бони обаче е пяла не на един, а на всички от списъка с лошите момчета на 90-те. „Но никога не съм виждала нещо, което другите колеги разказват в интервютата си, че се стрелят. Не съм получавала унижения от тези хора, може би защото съм имала правилното поведение към тях“, уточнява ромската перла. Но все пак има една незабравима случка. „Работехме в Смолян с моя оркестър и един ден ни казват, че тази вечер очакват да дойде Карамански. Аз откъде да знам кой е този. Тогава си живеех с моето гадже музикант, който обаче ме предупреди: „Искам да сложиш дълга рокля и никакви танци!“. И вечерта идва един господин, висок, със сини очи, с едни хубави зъби, с една усмивка и зад него една сурия охрана. Събраха се около стотина човека в заведението. Поръча си песен на Цеца, след като я изпях и Карамански ми каза: „Знаеш ли, че много яко пееш! И много красиви очи имаш!“. Започнах да се притеснявам, че този ще ме отвлече. И както бях с танцьорката, облечена в ориенталските си одежди, а аз с роклята, хукнахме да си ходим, без да се преобличаме. А навън сняг, свалих си обувките даже, въпреки якия студ“, разказва Бонка, но историята не приключва дотук. „Тъкмо бяхме взели нова апаратура за озвучаване, зарязахме и нея, а след това Карамански отсякъл пред собственика на заведението: „Тази малката, ако иска да си вземе техниката, в София да дойде“. След това имахме участие в Бургас и взимам апаратура под наем. И пак имаше от мутрите, някои от тях вече ги познавах. Изведнъж гледам Карамански се задава с тежка стъпка. И размахва пръст. Причерня ми. И той: „Сега ще дойдеш ли при мен да седнеш?“, а аз му викам: „Ами то нямам друг избор...“ А той: „Моето момиче, знаеш ли кой съм?!“, а аз: „Не знам, само знам, че ми взе апаратурата. Да не си музикант?“. И той започна да се смее. Казва ми: „Всичко знам за теб, от А до Я. Работа, гаджета... Но така да ми избягаш, хем ме ядоса, хем ме амбицира да се срещна с теб и да те поздравя!“. След което ми каза, че дошъл да ми върне апаратурата. Накрая добави, че винаги мога да разчитам на него, ако имам нужда, че съм като част от семейството му“, спомня си още фурията. Вечерта на 20 декември 1998 г.,когато е убийството на Кръстника, Бони трябвало да пее за него по-късно в заведение. „Трябваше да го видя, но ни върнаха, вече го бяха застреляли“, спомня си певицата за този фатален ден.