Актьорите от премиерния спектакъл на Народния „Физика на тъгата“ с необичайна театрална кампания
Актьори от Народния театър масово смениха профилните си снимки в социалните мрежи с детски фотографии. Сред тях е и дъщерята на президента Румен Радев – талантливата и красива Дарина Радева.
„Азсме“ – тези две думи се появяват почти едновременно в съзнанието ни. То е подсказано за премиерата на новия спектакъл „Физика на тъгата“ по романа на Георги Господинов. На 6 и 7 октомври той ще оживее като пиеса в Народния, поставена от прочутия словенски режисьор Йерней Лоренци. Сред избраниците на Лоренци за ролите са Албена Ставрева, Валентин Ганев, Василена Винченцо, Дарина Радева, Веселин Мезеклиев, Параскева Джукелова, Радена Вълканова, Теодора Духовникова, Христо Петков. За да подскажат за бъдещата премиера, част от тях създадоха и театрална кампания във Фейсбук. А „Азсме“ всъщност е емблематичното начало на романа на Господинов.
„#АзСме или какво, ако се върнем в детството – поне за малко? Ако отворим старите албуми и потърсим сред тях детето, което някога сме били? Детето с неговите мечти и страхове, с онова, което е искало да стане, и с историите, които още носим в себе си – пишат от първата ни трупа. – В следващите дни ще ви срещнем с детските лица на актьорите от новия спектакъл „Физика на тъгата“. От тези детски лица, спомени и някогашни мечти постепенно ще се роди един общ разказ – за хората, които сме били, и за всички техни следи, останали в нас. Защото зад всяко днешно „аз“ живеят много предишни лица, времена и истории.“
Самият роман на Господинов е изграден около паметта, детството и онези уж малки лични истории, които остават с човека цял живот... Дали зад някои от фотографиите стоят истории, които по-късно ще чуем в залата? Под детската си снимка всеки от актьорите е написал по няколко думи.
Ето какво сподели Дарина Радева:
„Исках да стана... актриса и в свободното време да мия улиците с маркуч. Много добре си спомням... всяка секунда от игрите и белите, които съм правила. Ако можех да кажа нещо на това дете... просто щях да го прегърна. Като дете мислех, че... да пораснеш означава да имаш отговори. Оказа се, че означава да имаш все повече въпроси. Много добре си спомням... ходенето бос в горещите лета из двора на село. Страхувах се от... май от нищо. Ако можех да кажа нещо на това дете... да не бърза да порасне.“
Теодора Духовникова е написала:
„Като дете мислех, че... ще ме има винаги. Като дете исках да стана... исках да играя. Като дете ме беше страх... от нощта. Много добре си спомням... къщата на баба и дядо.“
Албена Ставрева споделя:
„Като дете... не ме беше страх от смъртта.“
