Дъщерята на Радев чистила тоалетната с четката за зъби на брат си! Дарина разкри немислими семейни тайни

С бурни аплодисменти и сълзи премина премиерата на постановката „Физика на тъгата“ по романа на Георги Господинов и режисурата на Теди Москов.

В представлението режисьорският подход прави ключов обрат — вместо на сцената да се пресъздават просто личните спомени на автора Георги Господинов и неговия герой, актьорите на сцената изваждат собствената си изповед. Чувството за патологична емпатия — онази способност да влизаш в чуждите животи и памет, оживя чрез самата трупа. Актьорите отключиха своята капсула на времето.

„Веднъж с братовчедка ми намерихме четката за зъби на брат ми и чистихме тоалетната с нея и после му я оставихме. Той това все още не го знае, така че, като дойде да гледа представлението, ще го разбере. Друго, което правихме, е да вземем пилешки бульон, размачквахме го и го тъпчехме в слушалката на душа. И той като се къпеше му бяхме поставили камера да снимаме, стана на супа“, разказва спомен от детството си Дарина Радева. Дъщерята на премиера сподели и друго забавно преживяване - събирала си падналите зъби, както и тези на кучето си като феята на зъбките.

Към този пъзел от спомени Теодора Духовникова добавя своя. „Родена съм се в снежна София. Мама имала някакво заболяване на кръвта и лекарите и казали, че най-добре за нея би било да забременее. И така се появявам аз. От любов и със смисъл. Когато ме подали на мама, тя изпищяла. Никога не била виждала по-грозно бебе. Даже си помислила, че някаква друга жена ме е родила, не ме е харесала и ме е изхвърлила на улицата. Така с течение на времето съм започнала да ставам по-приятно дете“, разказва Теодора. Тя си сспомня и за смъртта на дядо си. "Смъртта е студ, тогава го разбрах", казва тя.

Чрез автентичните истории на всеки на сцената — първата целувка, първият секс, неуспешните аборти, процедури, спомени за любими книги и кучета, се разкри и същността на самия литературен първоизточник. Книгата се фокусира върху събирането на предмети, списъци, каталози и истории в опит да се сътвори капсула на времето, която да спаси мимолетното от разпад. Постановката изследва географията и физиологията на тъгата, паметта, носталгията, които тежат и как се преживя през поколенията. В крайна сметка тъгата тук не е депресия, а емпатия, изкуството да се отвориш и да съчувстваш към всяко живо същество и памет, която ни крепи, когато светът около нас оредява.

Междувременно се разбра, че Георги Господинов е сред фаворитите с реални шансове за Нобелова награда за литература. Световни медии и българският е голям шанс за наградата, която ще се реши днес.