Шумните тържества, блясъкът и суетата остават на заден план, когато човек премине през най-тежките житейски изпитания и оцелее. Това смята певицата на народа Сашка Васева, която за своя 60-годишен юбилей избра да изключи телефона си и да го изкара в пълно усамотение, в смирение заедно с монасите от село Скрино.
"Имах нуждата да отида до родното място на свети Иван Рилски и там, в Руенския манастир, хапнах с монасите и ги почерпих с бонбони за моя празник. Реших, че с благодарност към небето искам да отпразнувам рождения си ден в понеделник. Отдавна исках с децата да отида там", сподели ни Сашка Васева. "Беше много хубаво и зареждащо за мен и най-близките ми. Това, че съм жива, е най-големият ми подарък от съдбата. Нямам нужда от други подаръци за празника", казва още Сашето.
Изпълнителката все пак не остана без купон. На другия ден близките я изненадали с торта и красиви неща. "Никога не съм била монахиня по външни белези, но душата ми всячески се е стремила към аскетизъм. Преживяното от мен с болестта много ме накара да се променя и се надявам Бог да продължава да бди над мен, над семейството и над държавата ми. Защото нещата, които се случват в момента за всички българи, не са особено розови и трябва да сме силни", споделя Васева.
Правейки паралел между днешния ден и бурното си минало, Васева гледа на изминалия си път с много по-голяма зрялост.
"Всичко тогава беше любопитно - куфарчета с червени пари, инфлация, любов, мутри, а песните ни бяха огледало на действителността. И това, което пееха: "За кокошка няма прошка, за милиони няма закони", е актуално и днес. Времената бяха такива, че човек се изкушава да се понесе по вълните. Аз тогава бях просто гола, нахална и млада", признава певицата.
Не крие и че съжалява за някои от нещата, които е правила и показвала: "Тялото е нещо съкровено, трябва да се пази за любимия човек. Не можеш така да го пръскаш навсякъде", смее се Сашка на младежките си лудории.
Сега обаче Васева живее не с мечти, а с "планове за вършене".
"Всеки ден има какво да правя. След тази моя среща със смъртта съм друг човек. Достатъчно ми е, че вярвам в Създателя, с надежда да живеем всички по-добре и да сме по-усмихнати. Бог се грижи за всички нас като за свои деца", казва Васева.
Когато се събужда сутрин, Сашка търси простите чудеса: "Когато отворя очи и светът все още е размазан, първото нещо, което искам да видя, е Рила планина. Обичам я много. Това е моята любов. Искам да видя птиците в полет, в далечината", все още мечтае Сашка.
Въпреки че вече е добре и ходи до Германия само на контролни прегледи, Васева се надява да има светло бъдеще и вярва само в доброто, не мисли за друго.
"Аз съм вечният оптимист. Мисля и се моля не само за себе си, но и за целия свят, особено много за България", казва любимката на народа Сашка Васева.
