Фънки пак се гаври с примата: Не съм убеден, че Лили Иванова съществува!

- Фънки, разтърси ли ви смъртта на Ози Озбърн?
– Да, бях тотално разтърсен, когато разбрах, че е починал. Отиде си един невероятен човек. От друга страна пък, както казват приятели, той се спаси от мъките. Беше една делва, пълна с болести - включително и паркинсон.

- Заплакахте ли, когато разбрахте, че вече го няма?
– Не, не съм чак толкова чувствителен. Просто ми стана супер гадно - все пак той е един от големите ми идоли в рока. Има нещо свише в това, че почина две седмици след концерта си в Бирмингам, на който се сбогува със сцената. Просто не мога да се начудя. А някой да каже сега, че няма Бог!

- Преди 20 години промоутърската ви фирма е организирала концерт на групата на Ози „Блек Сабат”. Какви са личните ви впечатления?
– Концертът беше на стадион „Локомотив”. Бяха ни поискали каравани за всеки. Нямам спомен за някакви супер големи претенции. Ако някой очаква да разкажа за водопади от наркотици и алкохол, ще го разочаровам. Въобще не е имало такова нещо. Само глупендери могат да си го мислят това - явно четат някакви книжки и гледат филмчета с художествени измислици. Когато са на концерт, големите изпълнители са си на работа и не се наливат и дрогират.

- Снимахте ли се с някой от групата? Взехте ли си автографи?
– Има пропуснати възможности, за които ми идва да се гръмна. Безкрайно съжалявам за тях. Такъв човек съм, че гледам да не съм нахален. Неудобно ми е да безпокоя хората, на които правя концерти. Притеснявам се да не си кажат: „Сега и промоутърът иска автограф, ега ти досадника!”. Идването на „Блек Сабат” ми е сбъдната мечта. Така беше и с Том Джоунс, на който организирахме концерт в зала 1 на НДК. Всички от персонала на ресторанта се снимаха и си взеха автограф, а аз, тъпакът, и една снимка не си направих с него, въпреки че бяхме заедно цяла вечер. В началото на 2025-а организирахме концерт на SatchVai и тогава, въпреки притеснението си, съвсем учтиво попитах дали мога да се снимам с барабаниста Кени Ароноф. Той обаче, за съжаление, отказа.

- В последните седмици имахте проблем с ходенето. Ясна ли е вече причината за това? Каква диагноза ви сложиха докторите?
– Оказа се, че проблемът се дължи на прищипан нерв. Заради това мускулът ми на левия крак беше станал малко по-слаб. Не мога да кажа откъде ми дойде това, нямам никакво обяснение. Не съм човек, който се натоварва много физически. Най-вероятно ме е надухало някъде. Хубавото е, че ще се оправя.

- Приемате ли някакви лекарства за проблема с крака?
– Не. С повечко движения ще се оправя. Лекарят ми каза да се разхождам като луд и бързо ще се възстановя. Притеснявах се, че домът, в който живея, е без асансьор. Докторите обаче смятат, че това чудесно – идеален фитнес за мен. Препоръчват ми по няколко пъти на ден да слизам и да се качвам по стълбите.

- През годините имал ли сте други сериозни здравословни проблеми?
– Да чукам на дърво, не съм, животът ми не е поставян в риск. Само веднъж съм лежал в болница, и то за два дни. Беше заради някаква глупост.

- Това лято ще почивате ли, или ще поработвате?
– Страшна скука е в момента, направо не се издържа. В София съм си. На 31 юли ще свирим в „Маймунарника” с „Черно фередже”. След това на 5 август ще имаме концерт в Созопол. Липсва ми интензивното свирене. Иска ми се да се изявявам с поне още 2-3 групи. Нека да мине лятото, в което работата е доста умряла, и като дойде есента, ще се потрудим с промоутърската фирма.

- Кога ще започнете репетиции за втората част на спектакъла „Веселата карета”. Елин Рахнев твърди, че ролята ви вече ще е водеща...
– Чакаме с колегите Елин Рахнев да ни подаде команда и ще тръгнем за репетиции. Големи актьори играят във „Веселата карета” и трябва да се стиковат техните графици. Едва ли ролята ми в продължението на пиесата ще бъде главна, но както казва Елин, ще има повече думички.

- Редовно ли се виждате с приятеля си Коцето?
– Много е трудно да се виждаме толкова, колкото ни се иска и на двамата. Коцето си има своите делови ангажименти. Пълен е и с участия, което е съвсем нормално, тъй като е един от най-добрите певци в неговия стил музика. Голям сладур е и само да ми звънне и каже: „Брато, пристигай, чакам те!”, тръгвам. Сега той е по морето. Видяхме се за рождения му ден – 17 юли, и си изкарахме приказно 3 дни. Бяхме в уникалния комплекс „Оазис” – там все едно си в друг свят. На втората вечер присъствах на дегустация на бели вина. Нямам винена култура и гледах като ударен по главата, докато много подготвен човек представяше напитките. Бяхме и в ресторанта на Андре Токев, където кухнята е невероятна. На третата вечер Коцето поиска да го придружа на участие в Созопол. Там беше краят на света - не се дишаше от народ. Много се забавлявах.

- На рождения ден на Коцето са присъствали и Преслава и Софи Маринова. Бихте ли направил песен в дует с някоя от тях?
– Да, разбира се, защо да не направя?! Въобще не ми пука, бих се навил за дует, но никой не бива да очаква да се представя по начина, по който се представят те. Преслава и Софка са си типични за стила си. Аз, ако се намеся, ще вкарам хевиметъл настроение в пеенето им. С Преслава и Софка сме си приятели от години. На рождения ден на Коцето си изкарахме много готино.

- Само вие ли бяхте рокаджия на рождения ден на Коцето?
– Да, но си изкарахме страхотно, незабравимо. Коцето беше поканил само най-близките си хора. Няма никакво значение, че аз и останалите не сме от един стил музика. Имам познати, които често ме питат какво общо може да има метъл като мен с изтъкнат фолк изпълнител. Отвръщам им: „Абе, вие малоумни ли сте?! Двама души са приятели, защото си допадат!”. На Коцето въобще не му пука за моята музика, нито пък аз да се интересувам от техния жанр.

- Какво е това подобно на микрофон ваше украшение, което Софка държеше в ръцете си на рождения ден на Коцето?
– (Смее се.) Боже Господи! Софчето го видя на рождения ден и ме попита дали е микрофон. Не, не е. Украшението, за което става дума, е череп с пенис. Въобще не си спомням откъде го имам. Притежавам огромно количество бижута на стойност 50-60 лева. Готини са и изобщо не ми пука, че са от тенекия.

- Планувате ли да отиде на по-дълго море до края на лятото?
– Всяка година по някакъв начин отивам до морето за някоя свирня, както ще е и сега на 5 август. Не искам обаче и да чувам за курортуване. Омръзнало ми е. Не ходя на плаж, мразя да се пека като пържола. Да отида да пия на морето ли? Аз мога да си пия и в София и да си гледам на телевизора всякакви крайбрежия.

- Близките ви обичат ли морето?
– Само аз от семейството не обичам да ходя на почивка, където и да е. Дъщерята Карла беше в Гърция. И кучето ни Леополд отиде с нея. Щерката ми изпрати снимки и видеа. На тях померанчето ни плува като бясно, за разлика от други от неговата порода, които умират от страх във водата. Влюбен съм в Леополд, както и той в мен. Като ме види, трепери от кеф. Синът Гого беше на Северното Черноморие. Съпругата ми също ходи на море, а обича и планината.

- През лятото спазвате ли някаква диета?
– През лятото човек дори и да не иска, прави диета. В горещото време няма как да седна навън да обядвам. Не съм идиот да го правя, а и не изпитвам глад. Не мисля за ядене сега, хапвам много малко. Не знам дали съм отслабнал, но не ме и интересува. Небрежен съм към килограмите, добре ми е с теглото, с което съм.

- Любимото ви питие през лятото?
– Консервативен пияндур съм. И зиме, и лете си пия само водка.

- Съседи сте от доста време с Лили Иванова на ул. „Оборище”. Засякохте ли се най-накрая в махалата с естрадната прима?
– Не, а няма и да се засечем. Изобщо не съм убеден, че тя съществува. Ами ако жената, която хората мислят за Лили, е неин двойник? Видя ли я случайно, първо ще гледам да не припадна. След това ще се прекръстя и ще плюйна назад, а ще се пробвам и да я бодна с пръст, за да съм сигурен, че не е привидение.