„Макар в последната си пиеса да играя президент, никога не бих искал в действителност да съм такъв.“
Това каза за „България Днес“ любимият актьор на България - комедиантът Герасим Георгиев - Геро. Той е режисьор на спектакъла „За носа на един президент“, чиято премиера бе във вторник (27.10.2026). В ролята на държавен глава влиза колегата му Димитър Живков, а Геро играе психиатър, извикан по спешност да разреши абсурден и нелицеприятен проблем за президента броени часове преди важната му първа публична реч.
Политическата сатира, която е абсурдна комедия, разказва как държавният глава развива психологически проблем - силен сърбеж в носа, който му създава усещането, че лицевият орган расте и се изкривява като на Пинокио.
„Този тик и параноя
заплашва да провали
най-важната реч в живота на президента и да го направи за смях пред цялата нация. И в пълна секретност се появявам аз, но няма да ви кажа дали накрая успявам да му помогна. Елате да гледате сатирата и ще разберете“, през смях каза Геро.
По негови думи той никога не е искал да играе държавен глава.
„Всеки трябва да си знае мястото, аз не бих се чувствал добре в ролята на президент. Никога не бих я поел. Защото съм сигурен, че всички хора, които са се качили на най-високото стъпало в държавата, са изпадали в такива комични и емоционални ситуации като героят на Митко Живков заради страховете си от властта и отговорността. Суетата на политиците и
задкулисието около тях
са ужасяващи. Но не всички държавни глави са имали подръка верни психиатри, които да станат техните добри съветници, какъвто е моят герой за неговия президент“, настоя още Герасим Георгиев.
По негови думи големите политически лидери много лесно биха могли да бъдат превърнати в безпомощни деца от заобикалящото ги задкулисие.
„Много често президентите се водят за носа. Те са обградени от кариеристи и службогоници, които ги пляскат насам и натам. Те често се превръщат в нещо друго, не само заради собствените им комплекси, а от безжалостната и безмилостна заобикаляща ги среда. Днес всичко е толкова манипулируемо, че няма накъде повече“, отчаяно звучат думите на Геро.
