Режисьорът Бойко Илиев изпрати отворено писмо до министъра на културата Евтим Милошев и до председателя на Комисията по културата и медиите в НС Антон Кутев, в което се възмути срещу спектакъла на Театър 199 „Както в най-добрите дни“ от италианския драматург Диего Плеутери, разказващ за любовна връзка между двама млади мъже.
Илиев критикува най-вече факта, че постановката на Марий Росен, която според него не е в противоречие с традиционните християнски и семейни ценности, се представя на сцената без обозначено възрастово ограничение и в обичайния времеви пояс като всички останали заглавия от репертоара.
„Считам, че представянето на еднополова любов като илюстрация на универсалната тема за любовта представлява идеологическа предефиниция на човешката природа, а не задълбочаване на разбирането за нея в смисъла на класическата естетика“, пише още той.
„Появата на подобни заглавия в централен, престижен театър като Театър 199 смятам за несъответстваща на българските исторически, нравствени и православни традиции и на ценностите, свързани със семейството“, изтъква Илиев, който е баща на актьора и режисьор Ники Илиев. Той повдига и темата за държавната субсидия за такива постановки. „Театър 199 е държавен културен институт, субсидиран от бюджета. Съгласно чл. 2 от Закона за закрила и развитие на културата държавната културна политика е насочена към „опазване и обогатяване на културно-историческото наследство, съхраняване на българския книжовен език, традиции и обичаи“ и т.н. Във връзка с това той смята, че липсва Закон за сценичните изкуства, а последният е бил от 1947 г., който да регламентира ролята за „утвърждаване на нравствени ценности и национални идеали“ на изкуството и да се въведат ясни критерии за обозначаване на спектакли със специфична тематика.
От своя страна актьорът Севар Иванов, който е в една от главните роли, се изненадва, че постановката е предизвикала такива чувства у Илиев. „Аз за първи път имам гола сцена. Досега всеки път ме събличат я до кръста, я до бельо. Сигурно хората си представят сцена в интимен план, но не – то е всичко друго, само не и това. Не е било някой от нас да се почувства унизен и за момент или по някакъв начин употребен чрез тази гола сцена“, казва Севар и допълва, че всъщност постановката е комедия, на която фокусът не е любовната история, а за всички „важни неща от живота“. „Сексуалната ориентация не е нещо, което се предава в изкуството. Така че не е срамно да ти хареса нещо, което е за или направено от хора, различаващи се от тебе“, обяснява още актьорът.
Позицията на Бойко Илиев бе подкрепена от доста артисти, сред които Ирен Кривошиева, която написа под поста му във фейсбук: „Подкрепям и адмирирам написаното от Бойко Илиев. Ние всички е нужно да се вдигнем в защита на нравствеността, срещу пошлостта в изкуството в последните времена“.
Но имаше и доста други мнения: „Някога Свевейк говореше за учудването си, че уж в армията не вземали хора с тесни гърди, пък войската била пълна с тесногръди хора – пише Влади Михайлов. – Е, явно и театърът вече е засегнат. Този сигнал много прилича на нещо, написано в близкото ни минало – с поглед към светлото бъдеще. Наричаше се доносничество и за мен е срамно и недостойно“.
„Колко е хубаво, когато един режисьор открие в себе си вътрешния цензор – явно следващата постановка ще бъде „Морал и ред“ с художествен ръководител Комисията по благоприличие“, смята Деян Русев.
„Кога ще пишем да се забрани слушането на „Бийтълс“, дънките и носенето на дълги коси?“, иронизира Игор Дамянов.
