Владимир Ампов-Графа е успял да приеме загубата на майка си и да пусне духа й над джунгла, разположена под християнски храм в Индия, пише „България Днес“. Певицата Антоанета Ампова си отиде от този свят на 60-годишна възраст от коварно заболяване през лятото на 2016 г.
„Трябваше ми доста време, за да успея да пусна майка си. В нейна памет написах песента „Ако има рай“, но след грандиозния концерт през 2017 г. в зала „Арена София“, който бе в нейна чест, изпаднах в тежка депресия. Не спирах да плача, имах нужда постоянно да рева, това беше доста труден период в живота ми. Хубавото е, че мама знаеше за концерта, но просто не успя да го дочака“, разказа певецът. Той и до днес е благодарен на семейството и на съдружничката си Магдалена Сотирова, че са имали силите и куража да го изтърпят.
„Загубата на мама ме удари една година след кончината й“, признава Графа. Според него в такива разпадащи се от болка моменти човек се опира именно на най-близките си и разбира кои са истинските му приятели. Съдружничката Магдалена направила чудеса от храброст, за да извади музиканта от емоционалната агония, в която бил изпаднал. За да го зарадва и за да го разсее, тя успяла да уреди снимки на два клипа в Индия.
„Отидох там, защото ми бе супер мечта да посетя тази държава, и Маги успя, правейки и невъзможното, да я сбъдне“, откровен е певецът. В Индия той снима клип именно към песента „Ако има рай“, посветена на Антоанета Ампова. За видеото към парчето Графа тръгнал да търси християнски храмове. В Гола намерил няколко, но се спрял за снимките на най-величествения. Индийската продуцентска компания успяла да уреди достъпа на екипа в него. Църквата била разположена на хълм над индийската джунгла.
„Когато застанах край оградата й и видях тази внушителна гледка, изпаднах в едно безвремие и не знаех какво точно се случва с мен... Душата ми намери състоянието на покой, усетих, че най-сетне успях да си кажа „Чао“ с майка ми. Пуснахме се за един момент в този живот и си казахме: „До следващия път“. Защото аз трябваше да продължа напред“, спомня си музикантът.
Последното нещо, което Графа у майка му си казали в този живот било „Обичам те“.
Той не желае да си спомня за ужаса, който коварната диагноза, появила се внезапно и в толкова фатален стадий, е причинила на семейството. „Въпреки че се опитахме да направим и невъзможното, краят бе фатален“, признава Графа и допълва: „В такива моменти се стягаш, мобилизираш се, не можеш да си позволиш да се разпаднеш, но след концерта в „Арена София“, имах нужда постоянно да плача и не можех да се спра“. Според Графа хората по различен начин преживяват загубите и единна рецепта как се минава през болката няма, но животът винаги продължава.
