Бил ли е доносник на зловещото Шесто управление на Държавна сигурност Етиен Леви? Самият той яростно отрича всеки намек и се кълне, че няма нищо общо. Само че Комисията по досиетата го постави в позорния списък, а името му беше осветено при проверка на кандидат-депутатите. Той самият е в листите на партията с гръмкото име „Величие”, като при това се бори и за Народното събрание, и за евродепутат. Какви документи са запазени и какво пише в тях, разрови „Уикенд” от първа ръка.
Съхранени са само три документа. Това са рапорт за извършена вебровка, регистрационна бланка и предложение за изключване на агент Панайотов, какъвто псевдоним е ползвал.
В рапорта за вербовката четем, че „съгласно утвърдено предложение”, на 5 декември 1988 г. старши лейтенант Цветан Войкински, заедно с капитан Р. Николов, началник на отделение 02, провели вербовъчна беседа с Етиен Леви в хотел „Славянска беседа” в центъра на София. Тя започнала с „очертаване на перспективите за бъдещата работа на група „Трик”. „К. аг. (вероятно съкращение на „кандидат агент” – бел. авт.) „Ето” сподели свои виждания за решаване на проблемите, възникващи в областта на естрадно-вариететното изкуство. В тази връзка му бе споменато за насоките на работа на идеологическите центрове на противника в областта на културата и бяха изяснени някои задачи на органите на ДС”.
Това е клишираното начало на рапорта, но веднага следва много странно изречение. То намеква, че явно и преди са провеждани подобни „беседи” между ченгетата и Леви. „Изказахме задоволство от досегашната съвместна работа, като от моя страна бе направено предложение за задълбочаване на нашите контакти и оказване помощ на органите на ДС” – пише в рапорта си Войкински. И продължава: „Етиен Леви заяви, че с готовност ще оказва съдействие според възможностите си. Надява се, че ще оправдае гласуваното му доверие.”
Ченгетата уточняват, че информацията, „която ще предава в писмен вид, трябва да бъде обективна, точна и своевременна, а гаранция за изпълнението на всички поставени задачи, е спазването на принципа на конспиративност. В тази връзка к.аг. си избра псевдоним Панайотов” - пише в съхранения рапорт за вербовката. Това означава, че Етиен Леви сам е посочил агентурното си име, вероятно препратка към колегата му Панайот Панайотов, който по онова време е в пика на популярността си.
В документите четем още, че е уточнен и начин за бърза двустранна връзка, но не са дадени подробности. На нововербования агент е поставена „задача да направи анализ на „Клуба на младия естраден изпълнител” и възможностите за бъдеща работа”. Преценено е, че „не е целесъобразно вземане на декларация за сътрудничество с органите на ДС”. „Вербовката бе закрепена с вземане на писмено сведение” – завършва документът.
Водещите офицери предлагат Етиен Леви да бъде регистриран в отдел 03 – ДС като агент на ДС, под псевдоним Панайотов по линия „Неорганизирана художествено-творческа интелигенция”. Отбелязано е , че агентът ще бъде ръководен от оперативния работник Цветан Войкински, разузнавач в отделение 02 на отдел 06 – ДС, Софийско градско управление на МВР.
В запазеното предложение от 13 март 1990 г. за изключване от агентурния апарат на агент Панайотов с регистрационен номер 88839/88 г. пише, че Етиен Леви е роден в София на 3 юли1957 г., женен, неосъждан, безпартиен. Вербован е за агент на идейно-политическа основа, пише в документа. „Приема с желание да сътрудничи, като е ползван предимно с експертни функции за мнение по нововъзникващи почитатели на различни музикални стилове и новосформирани вокално-инструментални групи, представляващи интерес за ДС”.
Да уточним, че в края на 80-те години на музикалната сцена в България се появяват модерни, алтернативни рок, метъл и пънк-групи и те няма нищо общо със сладникавата соцестрада, но затова пък са присърце на мислещите и недоволни от соца млади и стари меломани. Тогава се раждат и култови места като Кравай и градинката пред Кристал в столицата – места, които не са по вкуса на политическата милиция. ДС много внимателно следи всички тези процеси и дори се стига до обиски, изземване на касети със записи на „упадъчна музика” и викане за справка в районното. Сред алтернативните музиканти по онова време са групите „Ревю”, в която се изявява Милена Славова, „Ера”, в която свири Димитър Коачев-Фънки, „Нова генерация” на Димитър Воев, втората „Тангра” с вокалист Стенли, „Клас”, Васко Кръпката и „Подуене блус бенд”, Буги Барабата... Така че за ченгетата е било важно да имат информация и отвътре.
В документа за изключване на Панайотов от агентурния апарат е допълнено, че „връзки и позиции в средите на евреи във и вън от България агентът няма.” Затова пък водещият офицер отчита, че Панайотов „работи честно с органите на ДС. Няма данни за разконспириране”. В няколко реда е направена и характеристика на „героя” на тези документи: „По характер е пресметлив, хитър, прагматичен. Притежава висока обща култура и интелект. В процеса на работа е давал оценъчна и аналитична информация. Има добри субективни качества.”
А защо го вадят от структурите, става ясно от следните редове: „В съответствие с разгръщащата се демокрация и либерализация по отношение на всички музикални стилове, отдел ДС, СГУ-МВР не се нуждае от такъв тип специализиран агент”.
Документът в тъничката оцеляла папка завършва с изречението, че агентът не е разконспириран и при нужда връзката може да бъде възстановена. Днес Етиен Леви твърди, че това е пълна лъжа и никога не е приемал да стане агент. Съхранените документи обаче сочат друго... Конкретни сведения и доноси от агент Панайотов вероятно могат да бъдат открити в досиетата на част от разработваните музиканти, като например Стенли, Васко Кръпката, Милена Славова и Фънки, стига да не се погнусят и да отидат да си прочетат папките в ДС...
