Мариана Маринов е позната като организаторката на редица конкурси за красота у нас и има ново начинание.
В момента е записала курс по йога – естествено продължение на интерес, който съществува от години. Йогата никога не е била мода за нея, а убежище и практика, която я е съпътствала по света – от Лас Вегас, през Дърбан и Куала Лумпур, до различни континенти, където е живяла и работила сама с месеци.
Път
„Когато си сам в непозната държава, търсиш нещо стабилно. За мен това винаги е била йогата“, споделя тя. Работата ѝ в международната конкурсна индустрия я отвежда в Китай, Малайзия, Африка и Америка. Пътуванията са част от ежедневието ѝ, но заедно с тях идва и търсенето на баланс – между движение, вътрешен свят и тяло. Интересът ѝ към духовното, окултното и алтернативните практики не е случаен, а резултат от дългогодишно самонаблюдение и личен път.
„Аз съм зодия Скорпион – ние имаме интерес към окултното“, добавя Мариана.
Днес тя е част от курс по йога с преподавател от Индия и планира пътуване до ашрам още в началото на следващата година. Мечтата ѝ не е просто да практикува, а един ден да предава знание.
„В някакъв момент искам да преподавам. Но дотогава имам още много да уча. Най-много ме влече висящата йога. А някой ден – да създам собствен център за баланс между тяло и дух.“ Център, в който йога ще върви ръка за ръка с чиста храна, пречистване, алтернативни методи и грижа за човека като цялост. Не като бизнес идея, а като философия.
„Има време за това“, казва тя, без да бърза.
Медал
Паралелно с йогата, в живота ѝ се появява друга голяма страст – тичането. Започва като бягство от лични и семейни трудности, но постепенно се превръща в нейна форма на медитация и сила.
„Някои хора пият, други залитат по различни неща. Аз започнах да тичам“, разказва Мариана.
От едва изминат километър в началото, днес тя бяга маратони и ултрамаратони. Само за една година печели пет медала от полумаратони, бяга във Варна и София, участва в Търново Ултра и Марково Ултра. Най-екстремното ѝ преживяване остава маратона „Полярна нощ“ в Тромсьо – при минус 20 градуса.
Километри
„Тичането е най-голямата ми страст. Харесва ми идеята да обикаляш света с бягане. Затова сега мечтая да участвам в маратоните в Истанбул, Барселона и Париж“, споделя Маринова. В силните си периоди изминава между 60 и 70 километра седмично. В по-спокойните – около 20. Редува бягане навън с пътека във фитнеса, дълги дистанции в парка и стриктна рутина. Денят ѝ започва с поздрав към слънцето, чаша вода с лимон и фитнес – навик, който поддържа от години. За нея движението няма нищо общо със суетата.
„Грижата за тялото е инвестиция. Не го правя за външния вид, а за да мога да живея пълноценно и активно до късна възраст.“
Мариана има особено мнение и по отношение на темата за възрастта. Тя отказва да приема ограниченията, които обществото поставя след определени години.
„Човек е на толкова години, на колкото си позволи да бъде. Всичко е в главата“, казва Мариана. Според нея, ако веднъж се примириш, че „вече не е за теб“, тогава започваш да живееш като възрастен човек – независимо от реалните си години.
„Постоянно ще се намери някой да каже: вече си стар за фитнес, вече си стар за къса пола, вече си стар за ново образование, вече си стар за скъсани дънки“, с усмивка добавя тя и отказва да слуша такива глупости. Затова храната, движението, женските ритуали, позитивната мисъл и знанието са в центъра на философията ѝ. Но позитивното мислене не е клише – то изисква и чистота на средата.
Драма
„Започнах да отбягвам излишните драми. Махнах доста хора от живота си. Някои са още на изчакване.“ Тя чете много – но не книги за личностно развитие. Вярва, че никой не може да ѝ каже как да бъде щастлива.
„Знанието е основата. Четенето те прави по-широко скроен. Знаещият човек не е тесногръд – той е приемащ“, обяснява тя. И добавя, че когато човек има широка палитра от познания, може сам да направи правилната преценка за щастлив живот. Любимата ѝ книга е „Най-щастливият човек на света“ от Еди Джаку – история за силата на знанието и вътрешния избор. Водещ на подкаст наскоро я нарича „октопод“. В социалните мрежи тя сама се определя като „мултитаскинг кралица“.
Колело
„Моят един ден е цяла седмица за друг“, споделя с усмивка Мариана. Тя успява да съчетава майчинство, тренировки, работа, грижа за дома, време за себе си и постоянен поток от нови идеи. Работи много, организира конкурси за красота, но признава, че тази сфера вече не ѝ носи същото предизвикателство.
„Там съм постигнала всичко. В България съм организирала почти всеки един конкурс. Създадох „Мис Силикон“ и той се превърна в моя запазена марка – за добро или зло. Този конкурс влезе в книгите, в Румъния и Унгария се опитаха да откраднат идеята ми. Вече 18 години го организирам, значи е успешен. 17 години организирам с Меги „Мисис България“ – правила съм редица национални конкурси. Работила съм 10 години в Азия и Латинска Америка като национален директор в една от най-престижните световни вериги. Взела съм в тази сфера „златен медал“ и вече конкурсите влязоха в една рутина – няма предизвикателство, защото знам, че мога да спретна един конкурс за ден.“
Днес тя е по-малко суетна, но по-осъзната. Интересът към естетични интервенции е изчезнал, времето е станало най-ценният ресурс.
„Бих си намалила гърдите, дори ходих при д-р Георгиев с идеята да ми махне дупето, но се оказа сложна задача. Не ме влекат операциите. Да, важно е да си красив, но не чак толкова, че да е център на вселената.“
Пример
Последното ѝ работно поле са наградите. Създава платформа за успешни хора и бизнеси, организира награди и събития, изследва историите на хората, които я вдъхновяват.
„Срещите с успешни хора ме мотивират да бъда по-добра във всичко“, обяснява тя.
Няма нужда от почивка
„Почивам си с тотално бездействие. Аз нямам нужда от почивка в смисъла на това да лежиш и нищо да не правиш – аз се зареждам от действието. Но все пак, когато ми дойде в повече, имам нужда за ден да остана сама – да лежа и да не си вдигам телефона. Нямам нужда нито от книги, нито от филми“, казва тя. Зимата разпуска със сноуборд, лятото – уейкборд. Научила е и децата си, така винаги може да разчита на компания. Винаги има движение, винаги има живот.
