Новият сезон на „Отблизо” в неделя по БНТ започна с изненада. Актьорът Мартин Димитров се присъедини като ководещ към Лидия Христова в рубриката „За миналото знам“, посветена на исторически факти и връзката между поколенията. В първия си съвместен епизод те проследиха историята и произхода на театъра. За последно гледахме Димитров във втория сезон на крими сериала „Клетката”, който бе излъчен през есента на миналата година по Нова телевизия. Той стана особено популярен като Радо от „Братя”, също излъчен с успех в ефира на частната телевизия.
Въпреки че е в най-елитната трупа, тази на Народния театър „Иван Вазов”, напоследък Димитров не се появяваше в ефира на родните телевизии, а сега с гръм и трясък се завърна в БНТ.
Той започва обучението си като актьор в школата на Малин Кръстев към Младежкия театър „Николай Бинев“, участвал е още в Театрална работилница „Сфумато“, а от 2018 г. до 2024 г. е част от трупата на Театър „София“. Заради специфичния си запомнящ се глас се занимава с дублаж на анимации, записани в студиата „Александра Аудио” и „Про Филмс”.
През 2022 г. той преживя лична драма, която се отрази и на кариерата му. Тогава актьорът блъсна колоездач с мотора си в центъра на София. Велосипедистът оцеля, но беше сериозно потрошен и му се наложи да остане за дълго в болница с тежка черепно-мозъчна травма и счупване на бедрото. Тогава Мартин се отказа завинаги от мотора си и дори не го е ремонтирал след инцидента, а го заряза да събира ръжда и прах във вътрешния двор на кооперацията, в която живее.
Случайно или не, точно по това време героят му в „Братя“ – мафиота Радо, беше „убит” от сценаристите. Това предизвика мощно недоволство сред феновете на сериала, защото това бе един от най-запомнящите се персонажи. Стресът сринал Мартин Димитров и се наложи да се възстановява дълго време. Той дори се появи на премиерата на „Клетката” колкото да го снимат фотографите и изчезна яко дим още преди прожекцията. Така и не стана ясно дали е потърсил чужда помощ или се е справил сам. Той неведнъж е споделял, че рядко ангажира хората около себе си с емоциите и мислите, които се въртят в главата му. Към днешна дата обаче изглежда в отлична форма!

Мартин неведнъж е доказвал, че излиза по-силен от трудните ситуации. Той завършва НАТФИЗ в класа на проф. Иван Добчев. Обаче така и не получава предложения за роли. За да връзва двата края се хваща като готвач в ресторант. Шеф майстор не става, но и досега върти умело черпака в кухнята. „Работил съм в няколко ресторанта. Най-дълго в един италиански. Правех най-вече паста. Имам опит и в сладкарството”, споделя Мартин Димитров.
Че се справя отлично в кухнята, зрителите може би помнят и от изявата на актьора в „Черешката на тортата”. Тогава той призна, че вкъщи именно той готви по-често, отколкото съпругата му Маргарита. Нетипично за мъж, той е цар на домашните сладки изкушения като кексове, пайове и бисквитени торти.
Актьорството не е детската мечта на Димитров. Записан е на футбол от баща си. Като хлапе е пъргав като зайче на терена, но точно преди да направи крачката към юношеския спорт, спира и се насочва към актьорството.
Две години преди дипломирането си, през 2013 г., прави нещо забележително – дебютира на най-престижната българска сцена, тази на Народния театър. Тогава Мартин закъснява за кастинга за спектакъла „Козата, или коя е Силвия?“ от Едуард Олби. Режисьорът Явор Гърдев вече е приключил с избора си, но нещо в закъснелия младеж го кара да му даде шанс. И не съжалява – Мартин получава роля в постановката и така започва сътрудничеството му с един от най-разпознаваемите български режисьори.
Следват няколко години в театър „София”. Отлична школа, но с лошо реноме сред актьорите заради ниските заплати. През 2024 г. Мартин се завръща в Народния театър „Иван Вазов“. Сезонът е наситен с предизвикателства: „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“, където блести в ролята на Клавдий, „НЕЧОВЕК“, „Елементарните частици“, „Частици жена“, „Наблюдателите“. За ролята си на Бруно в „Елементарните частици“ получава Наградата за най-добър млад актьор от фестивала „Театър на кръстопът“ в Ниш, Сърбия.
През 2014 г. е първият му досег с БНТ - участва в сериала „На границата“ по разкази на Йордан Йовков. Класическите български истории му дават възможност да покаже друга страна на таланта си – способността да пресъздава автентични исторически образи. Нещо, което ще му е от полза и в новата му рубрика „За миналото знам”.
През 2017 година е особено ползотворен – снима се в „18“ на режисьора Атанас Христосков и в дебютния филм на Галин Стоев „Безкрайната градина“ с продуцент Мартичка Божилова. Тези проекти утвърждават позицията му като един от търсените млади актьори в българското кино.
Истинският пробив обаче идва със сериала „Братя“ по Нова телевизия, излъчван от 2019 до 2022 г. Ролята на мафиота Радо Андреев се превръща в знакова за кариерата му. Самият актьор споделя, че с тази роля за пръв път изпитва истинско удовлетворение от добре свършената работа. Персонажът е сложен, многопластов, балансиращ между брутална сила и неочаквана уязвимост. Мартин успява да го направи едновременно страшен и човечен, което си е истинско постижение.
През 2023 г. го видяхме в друг хитов сериал на Нова телевизия – „Клетката“, където играе Тодор Арнаудов – Тото. Както самият актьор споделя, винаги са го привличали крайностите в персонажите, а Тото определено е такъв. Така Димитров за пореден път блести като „лошото момче”. „Да играеш лошия е лесно, а да играеш добрия е изпитание за всеки актьор“, казва той.
Зад публичния образ на успешния актьор стои един затворен и семеен човек. Мартин е женен за Маргарита, която стои встрани от светлините на прожекторите, но неизменно подкрепя съпруга си. „Имам две дъщери, които са прекрасни. Те много ми отпушват въображението и ми помагат в тази посока. Обичам да си играя”, казва Димитров.
Актьорът е признавал, че е затворен тип, който не създава лесно приятелства, но се старае да се спогажда с хората и да им бъде от полза.
„Не се кефя на известността в днешно време. Да си инфлуенсър със 780 000 последователи с 800 лайка на снимката. Какво е това? Хората си мислят, че живееш безпроблемно, защото ти виждат готините, усмихнати снимки от гъзарските места, на които си отишъл. В същото време ти си смачкан като дъвка”, споделял е той. Затова е самокритичен, търси собствените си недостатъци и никога не е доволен от себе си.