Моделът Благомир Мастагарков натрупа огромна популярност през миналата есен, когато се представи много силно в най-гледаното риалити - „Игри на волята“ по NOVA, където достигна почти до финала.
За футболните маниаци обаче Мастагарков не е просто Българския Кен, а бивш юношески национал и футболист на Локо Пд, който дори има мач в Първа лига. 32-годишният Мастагарков бе гост в подкаста на „Мач Телеграф“ -„МачКаст“, където говори не само за своя живот, за участието си в „Игри на волята“, но и за своята футболна кариера, приключила доста рано.
„Вече съм напълно възстановен от участието си в „Игри на волята“. Говоря физически и психически. Върнах се към нормалния начин на живот - работа, работа, работа. Аз съм човек, който винаги взима правилната поука. Участието в предаването ме направи още по-уверен, преценявам по-добре хората. Затвърдих още повече своите качества. Аз съм човек, който търси адреналина. Това нещо е пристрастяващо“, каза Мастагарков.
„Аз съм спортист дълги години. Ходил съм на лагери, което пак е изолация. Но все пак „Игри на волята“ е една игра. Най-голямата трудност беше гладът. Не ми се връща на реката. Там бих минал само като турист. В „Игрите“ най-важна е психиката. Физически аз съм подготвен целогодишно. Преди да вляза обаче, направих по-различни, кросфит тренировки. Гледах и стари епизоди на предаването.
„Топли отношения поддържам с Момчил, брат му Васил, Крум, Гатьо, Рълев донякъде, Даниел, Калоян“, казва бившият футболист.
„Внимание към мен винаги е имало. Просто количеството е станало по-голямо, качеството - не. Пишат ми майки, които ми предлагат дъщерите си. Писа ми една баба, която ми предложи внучката си (смее се). Но аз все още нямам половинка. Търся правилната“, категоричен е Мастагарков. Той признава, че е работил много неща, но историята с моделството е много интересна. „Бил съм сервитьор в чужбина. Точно тогава една жена, която скаутира хора, ми предложи да стана модел. Даде ми визитка, но аз я хвърлих... След 2 седмици се върна и ме пита защо не съм пратил снимки в агенцията. Послушах я. В Англия започнах, работех с 10 агенции в един момент. В началото ми беше трудно, не беше моето. Но свикнах, научих се. Бързо заработих, изкарах парички и ми дойде музата - споделя той. - Харесвам и море, и планина. Обожавам природата, обичам походите. Карам сноуборд. Избягвам родното Черноморие, защото е презастроено, и предпочитам Гърция. Не ям сладко, не пия газирано, не консумирам пържено и това нещо не ми липсва. Когато съм гладен, не се ядосвам. Храня се по-разделно и се ограничавам“, споделя той за отличната си форма.
„19 септември 2010 г.? Какво си спомням от този мач? Влязох второто полувреме, пуснаха ме ляво крило. Паднахме от Локо Сф с 0:3. Мачът се игра на „Васил Левски“. Това е официалният ми дебют в „А“ група. Играх с много добри футболисти. Тунчев, Златински, Здравко Лазаров, Базил де Карвальо, Гарра Дембеле малко хванах. Когато казваха: „Нека най-малкият влезе в квадрата, то това винаги бях аз“. Георги Василев-Гочо ми беше треньор. Имам приятел, който живее в Кючука. Той му казал на Гочо да дойде и да ме види. Така ме взе при тях. Василев тренираше набор ‘88, нямаше го моя набор ‘92 и аз започнах с 4 години по-големите. Това обаче ме разви и когато дойде моя набор ‘92, буквално биех отборите сам“, разказва Мастагарков.
„Титлата през 2004 г. Аз гонех топките покрай терена. Когато отборът вече официално стана шампион, аз хванах една топка и я изритах навън. В този момент домакинът дойде и ми се скара. Каза ми: „Ти ще я плащащ тая топка“. Много се радвах. Но за мен най-голямата радост беше, когато аз лично облякох този екип и излязох в мач за мъжкия отбор“, казва още той. „Любимият ми футболист беше Кристиано Роналдо, конкретно в Манчестър Юнайтед. Видях нещо различно, видях бъдещето на футбола. Иначе ми харесваше Дидие Дрогба, Златан Ибрахимович също.
Аз започнах като крило, защото бях много бърз и нямах стигане. От 186 см обаче станах 192 см, което за крило е много. Така започнаха да ме пускат като нападател“, добавя той.
„На 21 години спрях с футбола. Играех с моя набор, с по-го лемите, с дубъл, с мъже. Бях претоварен. Така започнаха проблеми с едно коляно, с другото коляно, с корема. Четири операции преминах. Не е лесно. Не съм в Манчестър Юнайтед цяла болница да се грижи за мен... В един момент усетих, че не е моето, и заради това прекъснах. Не исках да се лутам до 30-годишна възраст - казва още той. - Не играя често в последно време. Но се пускам на голям терен. Изпитвам любов към футбола Повече искам да практикувам, не да гледам (смее се). Следя иначе българския футбол. Играл съм е Германия и Англия. Спортът ме е научил де падам, но и да се изправям Това се прехвърля и в живота Постоянно имаме загуби някъде Най-лесно е да се откажем. Но аз никога не го превя. Много хора ги е яд, че не спечелих «Игри на волята“. Но в крайна сметка така е трябвало да се случи“, казва той.
