Мъж на място: Миро на Лена скочи на квартални пияници

Лена Бориславова и Мирослав Иванов са прекарали не чак толкова приятни семейни великденски празници в столицата. Въпреки че имали възможност да заминат в провинцията на гости на роднините на Миро в Ямбол, юристката поискала да останат в София заедно с 8-месечната им дъщеричка Деа. В серията от почивни дни обаче Мирослав се натъкнал на неприятна ситуация, за която разказа в личния си фейсбук профил.

„Двама мъже в тридесетте уринират в квартална градинка. На 30 м от това място има детска площадка и е пълно с деца. Виждам ги, спирам. Виждам и че (по ирония на съдбата) в този момент се задава и униформен служител. У мен се събужда надежда, че тази ситуация ще има някакво позитивно развитие – извинение, назидание, предупредителен протокол. Униформеният минава на 2 метра от уриниращите. Поглежда ги и ги отминава. Оставам в ступор. У мен започва да се надига гняв. Чудя се – да гоня униформения или да изчакам и направя забележка на уриниращите. Избирам второто. Уриниращите виждат, че стоя минута-две с бебешка количка пред себе си. Разбират защо. Заобикалят ме от разстояние. Едва-едва ме поглеждат и срещат укоряващия поглед. Става им неудобно. Завличат крак с бира в ръка към близката градинка.

Изводи:

1. Ако наблизо имаше тоалетна, вероятно нямаше да се стигне до необходимостта да се „поливат“ местните храсталаци. Ама тоалетни няма (то няма тротоари, ние за тоалетни сме се закахърили – благодарим за богатото наследство на предишните управници)…
2. Униформеният – явно с края на работния ден приключват и ангажиментите му към обществото.
3. Липсата на санкция за всякакъв вид неправомерно поведение води до липсата на каквито и да е вътрешни бариери у отделния индивид и той все повече и повече си позволява да извършва такива.
4. Обръщането на гръб на проблемите – било то от обикновен гражданин или от полицай (към които някак си имаме очаквания да се намесват по своя инициатива в подобни случаи), не означава, че проблема го няма и той ще се разреши от само себе си. Проблеми се решават с активна позиция и с постоянство.
5. Апатията убива. Апатията убива обществото ни като органична маса, която може да изисква и да налага стандарти на поведение. И когато това се превърне в хронично заболяване, нито обществото може да е коректив за неработещите институции, нито може да налага и изисква спазването на определени стандарти“, пише Мирослав Иванов.

Очевидно по време на разходката, която го е вбесила, бившият депутат от ПП е бил сам, без своята половинка Лена. Напоследък двамата се грижат „на смени“ за дъщеричката им Деа, за да може всеки от тях да разполага с лично време и да върши собствените си занимания. Младите родители все още не са наели бавачка, а разчитат предимно на роднини, защото нямали доверие на непознати хора.