Михаил Билалов отново е в „Под прикритие“ в ролята на Петър Туджаров, по-известен като Джаро, безскрупулния мафиотски бос, който се превърна в един от най-запомнящите се образи в историята на българските телевизионни сериали. Шестият сезон на криминалната поредица се завърна по БНТ десет години след финала на предишния сезон, а новите епизоди обещават да разкрият повече за миналото на престъпния бос и пътя, по който той се е превърнал във властелин на подземния свят.
Самият актьор в живота също е човек на противоречията – артист, който се е отдалечил от сцената, за да открие друг свят. Българин, прекарал значителна част от живота си във Франция. Баща, разделен географски от дъщерите си, мъж, който говори за секса без благоприлични заобикалки, но за любовта и близките си пази територия, в която любопитството на публиката не е добре дошло.
Михаил Билалов е роден на 19 май 1965 г. и израства в Бургас в семейство на актьори.
Детството му минава между различни градове
театри и пътувания. Самият той се шегува, че е живял в толкова много жилища, че има навик да ги брои, пише "Супер магазин".
„Аз съм от чергарско семейство – пътуващи хора, пътуващи актьори. Те се движеха с влакове и денкове през цялото време, а аз – между багажа. Имам навик да броя в колко жилища съм живял в София. Някъде към 20-ина са... Имам навика да броя колко години съм прекарал и във всеки град... Оказва се, че в Париж съм пребивавал много повече, отколкото в София.“
Тази подвижност със сигурност определя и характера му. Още като ученик в Софийската класическа гимназия се научава да работи упорито и да приема сериозно образованието си. По-късно завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, а през 1994 г. получава награда за изгряваща звезда за ролята си в „Мадам Бътерфлай“.
На пръв поглед кариерата му започва по най-добрия възможен начин. Има образование, театрални роли и признание от професионалната общност.
Вместо да се възползва от инерцията обаче, Билалов заминава за Париж. „Като цяло там ме задържа фактът, че тук беше много ужасно през онези години. Нямах желание да се връщам. Особено в началото“, откровен е той.
В Париж продължава да учи актьорско майсторство, но разбира, че дори доброто владеене на езика не е достатъчно, за да получава ролите, за които мечтае. Често го канят за персонажи на руски шпиони и генерали от службите.
Тогава започва да търси други възможности. Работи като продавач на картини, в рекламна агенция и като готвач, а впоследствие учи ландшафтен дизайн и създава фирма за проектиране на паркове и градини. „Когато си на двайсет и няколко, вярваш, че навсякъде чакат само теб“, признава грешките на младостта си той.
Не крие, че е любител на високия адреналин
След близо 15 години във Франция Билалов постепенно се връща към актьорската професия в България. През 2009 г. играе в „Козата, или коя е Силвия“ на Явор Гърдев в Народния театър, а през 2010 г. получава награда „Икар“ за най-добра мъжка роля. Следват театрални и филмови участия, но истинската му масова популярност идва с „Под прикритие“.
Джаро се оказва роля, която трудно може да бъде забравена. Билалов разказва за случай, когато черен джип започнал да се движи успоредно с него по улица „Раковски“ в София. Стъклото се спуснало и човекът на задната седалка тихо започнал да повтаря: „Джаро, Джаро...“. На актьора му станало смешно. Непознатият сякаш искал да му покаже, че са от един отбор.
Това обяснява и защо се справя успешно с „Бум-Бум. Малка нощна музика за мафиот и оркестър“ – моноспектакъл, който отново поставя в центъра му човек от престъпния свят, но този път с много повече хумор, самоирония и коментар върху обществото. Той посвещава спектакъла на брат си Огнян. „Нямах баща и малко по момчешки се възпитавахме с брат ми. Той беше 10 години по-голям.
Научи ме на всички мъжки работи
защитаваше ме от големите, той ме научи да се бия. Понеже съм израснал без баща, брат ми пое ролята на такъв“, споделя той.
Ако продължим семейната тема в личен план, Билалов преди години се жени за японката Санае, с която се запознава във Франция. Двамата имат две дъщери Данае-Анна и Олга-Елена, които израстват в Париж и говорят български. В продължение на години актьорът съчетава живота си там с ангажиментите в България, като често пътува за снимки и театрални представления. По-късно се установява трайно в родината, докато децата му остават във Франция.
Билалов не е от хората, които обичат да разказват подробно за семейството си. Когато го питат дали е женен за японка, отговаря с краткото „Благодаря, знам“. Бракът му със Санае приключва през 2019 г., но запазват добри отношения, но когато говори за дъщерите си, тонът му е различен. Той иска те да бъдат самостоятелни и да имат собствено мнение.
„Не е важно какво искам аз, а какво искат те. Искам да са независими от мъжете, с които са. Бил съм с жени, които са били зависими от мен, и не съм оставал с тях, защото това ме е дразнело. Искам дъщерите ми да знаят кои са. Да се радват на живота, ваканциите, детството си. Не ги карам да учат. Само да не повтарят класове. Искам да са против мен, дори да не са съгласни с мен, но да са личности.“
След края на първия му брак в живота му влиза сценаристката Ваня Николова, с която се запознава покрай „Под прикритие“. Връзката им е едновременно лична и творческа. Актьорът споделя:
„Ваня е достатъчното основание да направя нещо, което ми беше много тежко да направя. Трябваше да скъсам с бившата ми жена. Ваня ме накара да се върна в тази професия и ми показа, че мога
да изпитвам отново такова силно чувство
Ваня Николова е сценарист на „Под прикритие“ и автор на текстовете за някои от сценичните му проекти.
Между другото Билалов е известен и с интервютата си, в които говори за секса без притеснения. Актьорът естествено споделя, че физическото привличане започва много преди самия акт и че въображението има съществена роля. А на въпроса „Какво търсите у една жена?“ без колебание отговаря: „Секс! Една жена, която не ми запали мозъка, да си я представям ежедневно... Предварителната работа, фантазмът за мен е доста по-интересен, отколкото самото действие, което, разбира се, трябва да затвори цикъла. Сексапилът според мен е в очите и устата. Също в миризмата на жената, която се излъчва от шията и зад ушите.“
