Мариан Станков, който вече е готов с първите си интервюта за новия сезон на „Събуди се“, изпраща лятото с незабравим детски спомен. Той ясно е запечатал в паметта си как като съвсем малко момче бил в Морската градина в родния Бургас, когато си дал сметка за първи път в живота, че лятото свършва.
„В края на август седя на пейка срещу морето. Не го виждам, но го чувам. Духа онзи прохладен бриз, който идва след големите летни жеги, листата на дърветата шумят и във въздуха вече има миризма на отиващо си лято. Не помня на колко съм бил, но помня усещането, че нещо свършва. Странно е, че това е един от първите ми спомени за времето. Може би това е вкусът на моето детство. Първото, съвсем несъзнателно усещане, че хубавите неща имат край“, връща се в спомените си той.
Именно в Бургас Станков започва телевизионната си кариера едва на 18 години. През 1997 г. става репортер в кабеларката „Микс“, която спира да излъчва преди десет години. По-късно за два месеца се подвизава гастарбайтер в Испания. Обмисля да се върне в чужбина и след като остава без работа от Нова телевизия, но днес не би напуснал родината, пише "Минаха години".
„Живял съм извън България и знам какво е да погледнеш към нея от разстояние. Харесва ми да пътувам, да оставам някъде по-дълго, да си представям как бих живял там. Но окончателно? Не мисля. Животът ми тук. Езикът ми е тук. Работата ми има смисъл тук. Хората, на които разказвам истории, са тук. Мога да бъда щастлив на много места, но домът е друго нещо. И колкото и често България да ме ядосва, никога не съм имал нужда да я идеализирам, за да знам, че ми е дом“, анализира телевизионерът. По време на престоя си в Испания почти умирал от глад и затова решил да се върне в България. Заради липса на пари опитал да пътува гратис и бил арестуван във Франция. В крайна сметка успял да се върне в родината след серия от премеждия.
След краткото, но драматично пребиваване в Испания започва работа в телевизия „Европа“ в София. След една година вече е редактор в списание, което обаче е спряно от собствениците заради финансови проблеми. Едновременно с това остава без работа и от сутрешния блок на Нова и отново
поглежда към
странство
Но вместо към Испания, поема към родния си град. Безпаричен, той се връща в Бургас и живее с майка си. Съсипан от мъка, не излиза от апартамента дни наред и дори не вдига телефона си. Този период продължава кратко, но дълбоко го травмира и става причина да започне да пълнее неудържимо. Години наред Мон Дьо ходи на психотерапевт, за да се справи с емоционалната дупка в душата си.
Въпреки мнението на мнозина зрители, че
сам определя кой да
бъде събеседникът му
последната дума има продуцентът. „Той решава кой, кога и защо ще седне срещу мен. Получавам много предложения, но желанието да дадеш интервю не е достатъчна причина някой да го направи. Този стол не е отворен микрофон. До него се стига с биография, обществен интерес и с причина този разговор да се случи точно сега. Когато всичко това е налице, аз влизам в студиото и задавам въпроси. Кой стига дотам – решава продуцентът“, обяснява подготовката на всеки ефир Монди.
Благодарение на дългия си опит твърди, че разбира кога човекът срещу него го лъже и затова винаги е готов с уточняващ въпрос, но не се ядосва на събеседника за измислиците. „Моята работа е не да получа отговора, който искам, а да разбера отговора, който получавам. Ако се разгневя, би означавало, че съм влязъл в разговора лично. А тогава вече не интервюирам“, обяснява тайната на доброто интервю Мон Дьо.
Телевизионерът избра да прекара част от лятната си отпуска в Полша, привлечен от евтините полети към страната от летище София. Но вместо да опитва местни специалитети и да обикаля магазини, Станков стигна до смразяващия нацистки лагер Щутхоф, създаден през 1939 г. близо до Гданск. Той е първият извън германските граници преди войната и последният, освободен от съветските войски през май 1945 г. През 1944 г. се превръща в лагер на смъртта с газови камери и крематориум, в които умират над 65 000 души.
„Знаех какво е Щутхоф още преди да отида. Знаех числата, знаех какво е газова камера и крематориум. Само че знанието се оказа най-лесната част. После застанах пред купчина с нечии обувки. Влязох в бараките и видях къде са спали. Видях тоалетните, бесилото, пещите. И изведнъж 65 хиляди убити
престават да
бъдат просто число
обяснява смразяващото преживяване Мон Дьо. През август в района било едва 19 градуса и той дълго мислил как са издържали през зимите болните и зле облечени лагеристи. Не му дава мира друг въпрос – че създателите и управителите на лагера са били хора, точно като жертвите си. Умът му не допуска как се раждат същества, склонни да се превърнат в сатрапи...
