106-годишната италианка Личия Марли Барони, известна като Нона Личия, шашна българската публика с гостуването си пред Мира Добрева. Известната пианистка не крие, че обича уиски, капка-две та (италиански ликьор) и пурите, но същевременно е категорична, че диети и не обича да ходи по лекари. На 31 август тази година тя е празнувала рождения си ден, а през септември заяви в телевизионно интервю, че вече чака 107-ата си година. В Италия тя е истински знаменитост, а профилите й в социалните мрежи имат близо 60 000 последователи.
„Обожавам да си пийвам самбука, уиски. Доставя ми огромно удоволствие да си пия уискито пред телевизора и да си пуша пурата“, споделя столетницата пред Мира Добрева. Тя не се притеснява да говори открито за навиците си, които едва ли биха били препоръчани от лекарите като рецепта за дълголетие. Италианката признава, че мрази лекарствата, не обича медицинските прегледи и никога не е спазвала диети. Пуши по четири-пет цигари дневно, а вечер си позволява чаша уиски.
„Няма други столетници като мен, защото тя нямат желание за живот! Това е истината. Дори животът да ми е удрял тежки шамари, винаги съм вдигала глава, заърбвайки лошото и продължавайки напред, жадна за живот“, разказва тя.
Личия държи на външния си вид и не смята, че възрастта е причината човек да се откаже от грижите за себе си. „Обожавам да се гледам в огледалото, да се обличам, да се гримирам и да се привеждам във вид, в който да изглеждам добре“, казва италианката. Тя задължително използва кремове за лице и не се отказва от тях дори в най-трудните си моменти. Посещава фризьор, ходи по магазините и обича да излиза на аперитив. „Не съм страдала от липса на внимание. Заобиколена съм от хора. Не съм самотна и не се чувствам стара“, категорична е тя.
Нона Личия има и впечатляваща музикална биография. Родителите й били музиканти, а самата тя се занимавала с музика от съвсем малка. За първи път изпълнила сопранова партия на шест години, а по-късно станала професор по музика в консерватория. До 90-годишна възраст свирила на пиано по осем часа дневно.
„Имам богата музикална кариера“, разказва тя. Днес най-много й липсва възможността да сяда перед пианото и да свири, защото ръцете вече не я слушат. Въпреки това продължава да се интересува от музика, да слуша чужди и да чете.
Денят й започва около 10 часа с капучино. Гувернантката й помага със сутрешния тоалет, но италианката запазва максимална самостоятелност. Въпреки че се придвижва трудно, тя сама си готви и се обслужва през деня. Храни се с малки порции, които предварително замразява и после затопля в микровълновата. Когато времето е слънчево, излиза на терасата, за да се припече. По-късно я посещава дъщеря й.
Животът на Личия никак не е бил лишен от тежки изпитания. Тя е била омъжена три пъти – с единия си съпруг се развела, а другите двама починали. Най-голямата й любов бил мъж, с 13 години по-млад от нея. Двамата били щастливи заедно, но той загинал при автомобилна катастрофа. По това време Личия била бременна в осмия месец и дъщеря им така и не успяла да се запознае с баща си. „Думата „никога“ не е в моя речник. Никога не казвам „никога“, заявява тя.
На 14 години баща й я научил да шофира. Пътуванията остават една от големите й страсти. На 90 години заминала за Ню Йорк, на 95 посетила Мексико, а миналата година била в Брюксел. „Никога не се уморявам да обикалям по света, имам любопитство към всичко!“, споделя тя пред Мира Добрева.
„Наслаждавам се на живота. Не ми се умира! Искам да пътувать, да се срещам с нови хора, да посещавам нови места“, казва италианката. А когато я питат какво я прави най-щастлива, отговорът й е: „Искрената прегръдка... защото в нея са събрани всички чувства на сърцето във вселената“.
