Любовта е ключова в живота на водещата Нана Гладуиш. Въпреки това тя споделя, че това чувство никога не е успявала да я завладее така, че да я направи лекомислена. Нана признава, че чак на 30 години казва „Обичам те!“ на бъдещия си съпруг. Често определя себе си като непокорна, шегувайки се, че все пак е зодия Овен, и като всички рогати представители на зодиака обича да се инати. За себе си казва, че е човек, който винаги задава въпроса „Защо?“, още от съвсем малка.
В училище учителите били недоволни от прекаленото ѝ любопитство и на родителска среща класиката й обърнала внимание на майка ѝ. Баща ѝ обаче, който бил капитан далечно плаване, я защитавал и ѝ казвал да продължава да пита.
Според Нана все повече хора искат да говорят, но малко да питат. Инатът на родената във Варна бъдеща телевизионна водеща се проявявал за първи път още когато е на 4-5 години и я обиждат на голямата маса у дома. Баща ѝ прави забележка да не говори, докато яде, и тя в отговор го замерва с кокала от отхапаното пилешко бутче. Не иска да се извини за постъпката си и цели 3 часа плаче упорито, държейки на своето.
Когато растяла, и двамата ѝ родители били строги. Майка ѝ, бивша спортистка, непрекъснато повтаряла как няма да отгледа лигави деца и я хвърляла в морето, за да се научи да плува, и Нана започва за първи път да плува. Определя родителите си като интересни и забавни хора. Двамата чели книги, в които пишело, че децата не трябва да се целуват и да се прегръщат. Никой в семейството нямал право да бъде слаб, признава още тя.
Вече омекотена обаче, вижда баща си безсилен и разбиращ своята обреченост пред тежка болест — рак на белия дроб. По-късно майка ѝ се разболява от Алцхаймер. В откровен разговор с Мариан Станков – Мон Дьо в ефира на NOVA, Нана си спомня как много обичала да сяда до леглото ѝ и просто да се прегръщат. В това мълчание, в тази тишина и невъзможност да си кажат нищо, тя разбира, че майка ѝ усеща обичта на дъщеричка си.
Докато е в Израел се потвърждава втората диагноза рак на Гладуиш, тя разбира, че сестра ѝ Мартина също е болна от коварната болест. Нана се хвърля да спасява нея и забравя за себе си. За този период от живота си казва, че се е чувствала като човек, който е притиснат до стената и в гърба му е опряна цевта на „Калашников“. Сестра ѝ умира през декември 2023 г. и не доживява да види внучето си. Нана си спомня как Мартина е казвала „Зайче“ на нейния син Джейсън. Сега бившата телевизионна водеща се грижи така към внучето на своята сестра. Понякога Нана машинално посяга да набере телефона на сестра си, за да я чуе.
Първата диагноза на Гладуиш е поставена през 2012 г., когато е на 38 години, а синът ѝ тогава е още на 3 г. За този момент си спомня колко много е искала да живее, както го иска и сега. Казва, че ракът ѝ е носил дрехите, бил е с нея на масата и в леглото.
14 години всяка вечер си пие хапчето
Преживява биопсии, операции, две химиотерапии, две таргетни терапии, две лъчетерапии, хормонални терапии.
Не иска да си спомня за интервюто, в което признава, че има рак. Спомня си обаче затишието след това в живота си, в очакване на бурята, но вече извън нея. Започват да й се обаждат хора, които преди това не искат да говорят с нея, и разбира, че те не се интересуват от Нана Гладуиш, а за тях тя е само една сензаация, за която да пишат, и им отказва.
Не харесва, когато в медицината някои се изживяват като Господ и забравят, че пациентът също е личност и заслужава уважение и емпатия. Не обича да чува или да прочита: „Нана се пребори с рака“. За себе си смята, че вярата и помага да оцелее.
Запознава се с мъжа си Джонатан през 2005 г. на барбекю, посветено на Деня на независимостта на САЩ. Смята, че ако не го е срещнала, може би нямаше да е жива. Покрай фондацията „Една от осем“, създадена от нея в помощ на болни от рак, вижда всичко – мъже, които се обединяват, други, предпочитащи да заминат под килима проблема, или желаещи да продължат живота си свободни и да не се занимават с чужди битки за оцеляване. Определя подобни диагнози в едно семейство като изключително разрушителни. Тя смята, че въпросът е и двамата да преборят проблема, и да могат да излязат след това относително цели и все още да се обичат.
Смята, че това, което е между нея и мъжа ѝ Джонатан, е нещо по-голямо от любов –доверие, признателност, спокойствието да знаеш кой е до теб.
Не убедена дали е толкова хубаво животът да е в розов балон без проблеми и дали това ще ги направило по- щастливи. Създава фондацията, защото е почувствала потребността да бъде до други хора като нея, борещи се с коварното заболяване. Обича да си припомня думите на Никос Казандзакис: „Единственият начин да спасим себе си е като се борим за спасението на другите.“
„Чрез борбата за другите аз също оцелях“, казва тя. Смята, че част от българите не са възпитани да имат ангажимент към обществото и заради това институциите ни не работят по правилата.
Нана споделя, че не се преживява като типичната жена, а като едно човешко същество, което носи със себе си определени качества. В нея има и слънце, и буря.
Енергията ѝ винаги е готова да изригне като вулкан. Веднъж изляла цяла бака боя върху колата на актриса, защото спряла на нейното място за паркиране. Подразнил я отказът на жената да се извини.
Съпругът ѝ Джонатан все мисли, че тя му се кара, тъй като когато му Нана говори, твърде високо. Има болезнено чувство да контролира ситуацията и едва ли не бъдещето. Страхува се от всичко, включително и от самолет, но доста често пътува на дълги и кратки разстояния.
Чувства се безгрижна единствено на плажа в слънчев ден. Подобно отпускане обаче си позволява за кратко време. Продължава да тича и да мисли за себе си като за 30-годишна, въпреки че понякога се чувства на 70. Телевизията обаче ѝ липсва. Не си прави планове къде ще живее след 5 години, движи се според схемата, която животът поднася в този момент. Защото, както казва любимият ѝ виц: „Една овца цял живот се страхувала от вълка, а накрая я изял овчарят“.
