Под прикритие: Мира Добрева лежала в психиатрия

Колеги от телевизията, изтъкнати писатели, приятели, лекари, психолози и дори божии служители от манастир дойдоха на представянето на най-новата книга на Мира Добрева. Обичаната журналистка и бивша водеща от БНТ вече твори в писателското поприще. Първата й книга е „Столетниците”, а сега излезе дебютният й роман „Светулки зад решетките” и веднага стана една от най-търсените книги.

Мира е писала книгата в продължение на две години и половина. Определя я като велика емоция и ни разказва за болезнената реалност в света на алкохолно зависимите. Тв иконата споделя, че с този роман иска да покаже как дори в най-тъмните времена светулките на  надеждата ще ни отведат в правилната посока.

„Досега съм имала само пеперуди в стомаха, вече имам и светулки”, казва Добрева за работата по новия си роман. Но разлиствайки страниците му никъде няма да чуем гласа на онази Мира, която познаваме до този момент -деликатна, фина и нежна. Защото, за да го напише, й е наложило

да надникне и в

клоаката на живота

и дори да се внедри под прикритие в психиатрична клиника.

На представянето Люба Пашова, една от гостенките, сподели: „Излиза Мира от болницата (след операция от перитонит и последвала медикаментозна кома през септември 2023 г. - б.р.), слава Богу жива и здрава, след всичко, което преживя. Беше преди Коледа и казва:

- Моля те ела, вземи ме с колата и ме повози из нощна София. Искам да гледам светлините!

Понеже я виждах за първи път след премеждието, реших че не може да се явя с празни ръце. Погледнах бананите, шоколадовите бонбони и накрая посегнах към една малка бутилчица с ракийка, защото ние народни момичета, обичаме да си пийваме.

Качихме се в колата, пуснахме музика до дупка и тръгнахме много бавно по софийските улици. Попитах я какво има в тая книга и тя изведнъж каза: - Знаеш ли, моята книга е за хората, страдащи от зависимост.

Стреснах се. Как така? А тя отвърна:

- Абе, Любче, нали това, което правим, трябва да има смисъл!

И, да мога да ви кажа, че в романа всеки може да разпознае себе си, толкова пъстри, многопланови и дълбоки са образите. За мен тази книга е много истинска и мога да я определя с една дума, от която всички имаме нужда – поука. Да се вгледаме в себе си и да продължим напред.“

Източник: Минаха години