Светлана Василева е една от най-разпознаваемите личности в българския светски живот. Известна като модел, носителка на титлата „Мис Плеймейт“ и успешен инфлуенсър. През годините тя се превърна в популярно лице от телевизионния ефир и активно присъства в социалните мрежи, където споделя своя начин на живот, модни проекти и лични моменти. Освен професионалната си кариера, Светлана е майка на четири деца и често говори открито за предизвикателствата на майчинството, както и за баланса между семейството и публичния живот. Днес тя продължава да бъде сред най-коментираните и следени български личности, като развива своя личен бранд и присъствие онлайн.
В интервю за вестник „Галерия“ Светлана Василева засяга една от най-обсъжданите теми – вярва ли в магии. Красавицата признава, че през годините е преживявала събития, които трудно могат да бъдат обяснени с логиката, но днес гледа на подобни явления по малко по-различен начин.
„Категорично да. Имало е периоди, в които около мен се случваха толкова невероятни неща, че не могат да бъдат обяснени рационално. Опитвам се обаче да трансформирам виждането си относно тази тема и да мисля от следния ъгъл – че най-силната магия всъщност са мислите на хората. Любовта е магия, омразата също, завистта също. Когато достатъчно хора мислят за теб лошо, започваш да го усещаш. Не знам дали това се нарича магия, но със сигурност е енергия.“
Според плеймейтката именно завистта е способна да се превърне в негативна енергия, която оказва влияние върху човека. По думите ѝ обидите се преживяват по-лесно, отколкото завистта.
„По-лесно можеш да понесеш обидите, отколкото завистта, защото тя е тиха. Тя идва без крясък, с лицемерна усмивка, с добро отношение, понякога дори от хора, които са били най-близки до теб. Последните години, около събитията, които ми се случиха в личен план, имах достатъчно поводи, в които от първо лице усетих това чувство“, казва красавицата.
Като най-тежкия период в живота си Светлана определя времето, в което е трябвало едновременно да бъде силна жена и силна майка, докато вътрешно е била напълно съкрушена.
„Хората виждат заглавията в медиите, снимките, публикациите в социалните мрежи, но никой не вижда какво се случва вечер, когато останеш сам със страховете си. Имало е моменти, в които съм се чувствала така, сякаш целият свят се разпада около мен. Аз нямах право да падна, защото четири чифта детски очи ме гледат и чакат да им покажа, че всичко ще бъде наред.“
Светлана не крие, че една от най-тежките загуби в живота ѝ е смъртта на нейния баща – болка, с която все още не е успяла да се примири.
„Аз съм емоционален човек, както повечето жени, затова няма да скрия, че изключително тежко преживях загубата на моя баща. Навършиха се три месеца, откакто го няма, но все още има моменти, в които забравям, че той вече не е сред нас. Казвам си например: „После ще звънна на татко, за да му разкажа някаква случка от деня.“ Опитвам се да свикна с тази мисъл и да се държа като силна жена, особено пред майка ми и децата.“
Когато се връща към спомените за баща си, първото, което изплува в съзнанието ѝ, са неговият глас, усмивката и чувството за сигурност, което ѝ е давал.
„Липсват ми най-обикновените неща – разговорите, прегръдките и съветите. И до днес има моменти, в които инстинктивно посягам към телефона, за да му се обадя. Най-често, когато съм сама в колата, защото точно тогава обикновено си говорехме. Понякога дори му пиша съобщение, въпреки че знам, че няма как да ми отговори. Може би това е начин да усещам, че той все още е някъде край мен.“
В момента един от най-близките хора до Светлана е нейната майка. Именно от нея, признава тя, е научила най-важния житейски урок – че истинската сила не е никога да не падаш, а винаги да намираш сили да се изправиш.
„Тя е човекът, който никога не спира да вярва в мен, дори когато аз самата се съмнявам в себе си. Винаги е била моята най-голяма опора, най-искреният ми приятел и човекът, който ме обича безусловно.“
Красавицата признава още, че най-самотна се е чувствала именно в моментите, когато около нея е имало най-много хора.
„Самотата не е липса на хора. Самотата е липса на разбиране. Имала съм дни, в които телефонът ми звънеше непрекъснато, а аз съм се чувствала по-самотна от всякога.“
Най-голямата промяна в живота ѝ обаче е дошла с майчинството. По думите ѝ именно децата са я превърнали в по-силен и по-добър човек.
„Преди да имам деца, мислех, че съм силна. След като станах майка, разбрах колко малко съм знаела за истинската сила. Да бъдеш майка означава всеки ден да поставяш някой друг пред себе си, да заспиваш последна и да се събуждаш първа, да носиш тревоги, които никой не вижда. Моите деца ме направиха по-добър човек.“
В края на интервюто Светлана отправя емоционално послание към всички жени, които преминават през труден период в живота си.
„Бих им казала нещо, което самата аз имах нужда да чуя преди години. Не бързайте да се събирате отново, когато животът ви е счупил. Дайте си време. Болката не е слабост. Сълзите не са слабост. Понякога най-смелото нещо е просто да преживееш деня и да станеш от леглото на следващата сутрин. И повярвайте ми – колкото и безкрайна да изглежда една буря, идва ден, в който небето отново се прояснява.“
