Рени Гайтанджиева, по-известна като фолкпееицата Рени, има издадени 7 албума на български и една двойна компилация. Получава номинации за певица и песен на десетилетието. Издава и 4 албума на сръбски, продуцирани от компанията на Лепа Брена „Гранд Прадакшън“. Успехите и в Сърбия са ненадминати от друга чужденка. Била е като подгряващ изпълнител на самата Лепа Брена на нейни концерти. Вече 35 години е на сцената и продължава да твори. Ето какво споделя певицата в интервю за „България Днес“.
-Забелязва се, че през последната година сте доста продуктивна. Какво се крие зад музата ви?
-Винаги съм изпълнена с желание да работя и да радвам своята публика. Когато човек е щастлив, това му дава стимул да върви напред, да твори, а когато е и влюбен - да лети. Моята А колежка Деси Слава ми каза, че има песен по нейна музика, която ще ми пасне. Първоначалният замисъл беше да запиша солов сингъл, но по време на записите Деси Слава дойде в студиото и се роди спонтанно идеята да направим песента заедно. Така се получи хитовото парче „Утре пак ела“. Дуетът ни пожъна голям успех и от седмици е по първите места в родните класации.
-Казвате, че напоследък музиката е станала доста агресивна. Защо?
-Нашият жанр много се промени през годините. Да, нормално е да се развива, но към днешна дата до голяма степен изгуби облика си. Така или иначе аз също се старая да съм актуална, когато поднасям нова музика, но в същото време се опитвам да запазя истинското фолкзвучене. Агресията в музиката идва от самите текстове, които са за раздяла, за отмъщение, за изневяра. Хората дори и да желаят да слушат попфолк с положително послание, в днешни дни не могат. Това е и причината да се слушат толкова много ретро фолкпарчетата.
-Тази година се навършват 35 години, откакто сте на сцена. Труден ли беше пътят дотук?
-Имало е много моменти, в които не ми е било лесно, но в крайна сметка, ако е лесно - не е интересно. През годините претърпях много трансформации - като музикален хамелеон съм. В края на 90-те започнах да изпълнявам и сръбски песни. Малко след това направих летящ старт и в попфолка у нас. Буквално се разкъсвах между България и Сърбия. Независимо от възходите и паденията аз оцелях и продължавам да творя успешно.
-Как Лепа Брена ви подари песен за дует с Орлин Горанов?
-Първият ми албум в Сърбия имаше феноменален успех и ми донесе наградата „Най-проспериращ изпълнител“ на компанията на Лепа Брена. В този момент дойде предложението за тази песен от сръбската легенда. Това е солова песен от нейния репертоар, но идеята е била тя да бъде дует между поп и фолкизпълнител. За съжаление не са успели да я осъществят. Тогава Брена ми подари тази песен с условието да я направя на български език с нашия най-добър поп певец. Още щом получих песента, знаех, че ще се спра на Орлин Горанов.
-Бяхте беквокал в дует „Ритон“. Как се случи, че избягахте от попа и добавихте едно фолк?
-Ще кажа нещо, което досега не съм споменавала в интервю. Аз получих своето първо предложение да поставя началото на този жанр много преди да се появи попфолкът у нас. Това се случи в началото на 90-те години. Тогава един от видните текстописци ме забеляза и ми отправи предложение да обсъдим моето творческо бъдеще. Бях изключително щастлива. В един момент въпросният господин каза: „А това, че ще имаме интимни отношения, да не те притеснява“. Всичко се срина точно за миг, аз си взех чантата и напуснах заведението. Малко след това започнаха ангажиментите ми в чужбина и напуснах България. През 1998 г. реших да запиша няколко песни в студио, за да имам професионални записи, които един ден да пусна на бъдещите си деца. Докато пеех в студиото, случайно мина моят бивш продуцент, който забеляза потенциала ми, и получих предложение да записвам в неговата компания и да издавам неща за българския пазар.
-Пели сте за Георги Илиев навремето. Какви са ви впечатленията от него?
-До онзи момент единствено бях чувала истории и легенди, тъй като тепърва се установявах обратно в България. Тогава ме поканиха да пея на частно парти на Жоро Илиев в заведението му в Бургас. От музикалната компания, която ме издаваше, ме увериха, че няма повод за притеснение. Точно тогава си бях купила апартамент в София и имах нужда от пари за ремонта. Така че се съгласих. Нямах представа как изглежда Жоро Илиев и помолих един от музикантите да ми го покаже. Докато пеех, музикантът ме сръчка, за да ми го посочи, и бях приятно изненадана, защото Жоро Илиев беше много добре сложен мъж. Той се държеше на положение, беше истински джентълмен.
-В едно предаване казахте, че сте си платили част от апартамента с приходите от участието. Много ли бяха?
-Не мисля, че е толкова важно дали са били много, но бяха достатъчно, за да завърша ремонта й да се нанеса. Помня, че охраната носеше куфарче с пари на участието й след като то свършеше, отиваше да вземе ново.
-Загубили сте връзката с големия си син. Какво стана?
-Това е най-голямата ми болка. Имахме изключително силна връзка помежду си. Той идваше на участия с мен и съм го викала на сцената. Като всеки родител се стараех нищо да не му липсва и да има безгрижно детство. Навремето ограничих изявите си, дори в Сърбия, за да мога да му отделям повече внимание и грижи. Заради децата си заминах и в Израел за 4 години. Но с настъпването на пубертета големият ми син коренно се промени. Започнаха проблемите в училище, да не се прибира навреме, острият език. Като самотна майка се опитвах да бъда строга, за да се справя с това поведение, но не успях. Баща му използва момента и поощри поведението му, без да съзнава, че го насочва към пропаст. Искайки да накаже мен, той използва детето ни като оръжие. Още докато Борис, синът ми, беше на 16 години, бившият ми съпруг му нае квартира и го подтикна да се изнесе от нас. Даваше му пари, не упражняваше никакъв контрол, напротив - стимулираше лошия път, по който вървеше той.
-Искал е да го праща в казарма в Израел. Как се справихте с това?
-Ами не съм се справила. Не одобрявам намеренията на баща му, още повече сега, когато има конфликт там. Обзета съм от притеснения непрестанно и единственото, за което се моля, е детето ми да бъде добре и в безопасност. Той е вече пълнолетен и се надявам да си върне разума. Нямаме с него почти никаква комуникация, но съм убедена, че един ден ще ме разбере, когато стане родител.
-Какво бихте направили, за да си го върнете?
-Направих, каквото беше по силите ми, за да го накарам да разбере, че майката прави всичко не за собственото си благо, а за децата си. Посявах години наред добрата, толерантност, отговорност, но за съжаление материалното и безхаберието взеха връх при него. Така или иначе моята най-голяма опора в момента е малкият ми син Аспарух. Той учи в спортно училище и тепърва очаквам неговите изяви.
