За много българи актьорът Павел Иванов доскоро беше просто Гунди. Още не знаят истинското му име. Но това е „недостатък“, на това му се строи паметник! Влизането в ролята на легендарния футболист Георги Аспарухов за Иванов не е тайна, че кинохитът „Гунди – Легенда за любовта“, който събра над 700 хил. зрители в киносалоните, тотално промени живота му и имаше огромна маркетингова кампания, превърна актьора в звезда за един ден.
Но всъщност зад гърба си 33-годишният актьор има сериозна биография с над 10 години като щатен актьор в Народния театър, турнета из България и Европа с две частни представления, както и участия в сериалите „Татковци“ и „Дяволското гърло – Есента на демона“. Сега го гледаме и в новия шести сезон на хитовия сериал „Под прикритие“ по БНТ в ролята на ченгето под прикритие Явор Кръстев – Тихия. Всеки следващ герой е опит да излезе от образа на великия Гунди, пише "Супер магазин".
Павел е роден на 8 септември 1933 г. в Русе. Още от малък показва признаци на буден ум и на творчество. Детството му в крайдунавския град преминава между учебниците и спортните зали. Любовта му към актьорската професия се заражда още в ученическите години, когато гледа моноспектакли на Мариус Куркински и на Камен Донев. Решен, че иска да стане актьор, започва да посещава актьорските школи в родния си град. Паралелно с това години наред тренира сериозно баскетбол и играе народни танци. Средното си образование завършва в престижната Математическа гимназия „Баба Тонка“, а решаването на задачи се оказва ключово за начина, по който изгражда кариерния и житейския си път. „Понякога не стигаш до верен отговор, но можеш да видиш къде си сбъркал. И до ден днешен си разписвам всичко. Вкъщи е пълно с тетрадки, изписани за всякакви неща. Дали ще бъде в създаването на роля или нещо друго, като си го разпишеш, можеш след това да си видиш грешките или да видиш какъв е верният път“, споделя Иванов своята философия на действие. Логическото мислене и точните науки му се удават, но любовта към изкуството надделява. Първите си стъпки на сцена прави в Драматичния театър „Сава Огнянов“ в Русе, където бързо разбира, че това е истинското му призвание.
През 2012 г. Павел взема решение да кандидатства в НАТФИЗ и е приет от първия път в класа на легендарния актьор и педагог проф. Стефан Данаилов.
Връзката между него и Маестрото се оказва ключова
Ламбо вижда у младия русенец огромен потенциал, благородство и чар, заради които колеги и критици по-късно често започват да наричат Павел Новия Стефан Данаилов. Завършва Академията през 2016 г. и всичко около него започва да се развива със светкавична скорост. Още като студент в трети курс (през 2014 г.) Иванов става част от трупата на най-престижния театър у нас – Народния театър „Иван Вазов“. Да дебютираш на този подиум още преди дипломирането си, е чест, оказвана на малцина. На тази сцена той прави запомнящи се роли в постановки като: „Двубой“ (по Иван Вазов), „Венецианският търговец“ (Шекспир), „Виновният“ (Димитър Димов), „Коварство и любов“ (Шилер), „Лунатици“ и „Цветът на дълбоките води“. Става разпознаваем и с пътуващите си комедийни шоу-представления като „Петък вечер“ и „Неделя сутрин“. Играе също в гостуващи спектакли в Сатиричния театър и Младежкия театър „Николай Бинев“.
След това пробива и на малкия екран, но върхът в неговата филмова кариера до момента, както споменахме, е ролята на Георги Аспарухов в „Гунди – Легенда за любовта“ (2024). За нея Иванов преминава през дългогодишна изтощителна физическа и психическа подготовка, за да пресъздаде максимално автентично не само техниката на великия футболист, но и неговата пословична доброта и благородство. Любопитен факт е, че Павел бил прясно завършил НАТФИЗ, когато сценаристът на филма Емил Бонев му се обажда, за да провери дали има интерес да изиграе Аспарухов в някакъв момент. Тогава нито има написан сценарий, нито план за филм. А до началото на снимките минават 7 години. Още в първите дни пред разговори със сценариста обаче Иванов започва да чете, да се задълбочава и да изследва личността на Гунди. Казва, че неусетно попада в капана на собственото си вдъхновение и решение, че трябва той да изиграе този образ, независимо какво ще му струва това.
Започва да изследва приликите и разликите между него и героя му и да мисли как да се доближи до образа на футболната легенда максимално. Започва с физическата форма – как се е хранил, какви упражнения е правел, кога, колко и защо... И уеднаквява тези данни със собственото си поведение. Следва изследване и адаптиране на темперамента му. Всъщност 7 години Иванов ежедневно се подготвя за роля, която все още не съществува, но се оказва най-ключовата в живота му досега. „Опитвах се напълно да живея по неговия начин и когато ми се случваше нещо, втората ми мисъл беше: Как ще реагира той? А как ще реагирам аз като него?“, казва Павел и допълва, че това му се е отразило страхотно. „Изборът да направя такава инвестиция от себе си, да взема опорни точки и после цял набор от истини за някого и да ги направя свои, е провокиран от факта, че това не е случаен човек. А човек, към когото проявявам огромно уважение и респект. Той е и човек, което исках да се превърна“, признава той и е категоричен, че е склонен на подобно отдаване и посвещение за всяко следващо превъплъщение.
В личен план снажният красавец също е успешен и щастлив. Той е женен за своята половинка Марина Стоилова, която е балерина в Националния музикален театър „Стефан Македонски“. През април 2023 г. двамата посрещнаха и първородния си син. Павел често споделя, че въпреки успехите му в работата най-важната, отговорна и смислена роля в живота му е тази на добър баща, съпруг и син. Той активно възпитава любов към спорта у детето си, като двамата често прекарват времето си в тренировки на открито и игри под баскетболния кош. Любопитен факт е, че малчуганът също участва в „Гунди – Легенда за любовта“, където влиза в ролята на бебето Андрей Аспарухов (сина на Гунди).
Иска да се развива в България
Запитан дали иска да развива кариера и извън България, Иванов отговаря леко изненадващо: „Толкова много са неизиграните роли, които могат да се снимат в България, и не виждам защо трябва да насочвам човешкия си ресурс в тази посока, при положение че той може да е зверски полезен и правилният в пазара тук. Ще бъда безкрайно по-щастлив, а и това е единственият начин, по който си представям себе си, да си колаборирам с правилните хора и да създаваме следващи етапи от кинопроизводството тук“, завършва философски екранният Гунди.
