Синтия за участието си в "Ергенът“: Чувствах се като във влак на ужасите

24-годишната Синтия Цицвидзе бе една от най-атрактивните участнички в „Ергенът“. Тя е плод на смесен брак. Майка й е българка. С баща й Заза Цицвидзе, родом от Грузия, се запознават на цирково представление в София през 90-те години. Момичето, което се сражаваше за сърцето на Виктор в любовното риалити, е абсолвентка в театралния колеж Любен Гройс“. Синтия признава, че обожава живота на бързи обороти, да снима с камера и мечтае за звездна кариера е театъра и киното.Ето какво каза в интервю за "България Днес".

След като излязохте от „Ергенът“, се появиха нелицеприятни публикации, че вие сте едва ли не хулиганка, дори сте се били с ваша съученичка... Къде е истината, която искате хората да знаят за вас?

Всички, които участвахме в „Ергенът“, минахме през много разговори и кастинги и явно продуцентите ти създават един профил, който не съответства  на същността ти. Не бих казала, разбира се, че имам много различни лица, но зависи до голяма степен кой седи срещу мен. Мога да бъда Синтия дъщеря, Синтия внучка, Синтия сестра, Синтия приятелка... Но, честно казано, в ежедневието си, тъй като аз уча актьорско майсторство и от малка съм на сцена, свиря на китара, пея, затова мога да изграждам различни образи. Изкуството винаги е било голяма част от мен. И сме имали в обучението си различни задачи - един път трябва да влезеш в по-драматична роля, друг път - в по-агресивна, трети път - по-пасивна... Някак си, човек, поне за мен, е различен в различните ситуации, в които е поставен.

И не съм се сбивала с моя съученичка. Това момиче, с което бяхме в един клас, беше крало от раниците на мои съученици и от мен. Аз първа отидох при учителите, но те сметнаха, че не могат да вземат мерки, преди да говорят с родителите й, тя обаче продължи да краде от раниците, когато бяхме в големи междучасия. Отидох при това момиче и му казах да спре да прави тези неща, защото не е окей. Един път всички бяхме излезли на двора и така се случи, че си бях забравила храната в раницата, върнах се да си я взема и в този момент видях, че тя отваряше раниците на мои съученици... Това беше в Грузия, в частно училище и учителите сигурно са смятали, че такова нещо не може да се случва там, в едно от най-елитните училища на страната. Но човек в крайна сметка, за да направи нещо, е бил провокиран по някакъв начин, за да се стигне дотам. Аз обаче не съм възпитана да се бия. Аз съм от хората, които, като видят някаква неправда, сърцето и душата им не могат да се успокоят, докато не отидат и не въведат справедливост.

Малцина знаят, че сте учили криминология в Америка... Тези познания помогнаха ли в риалитито, имате ли полза от тях в живота?

Когато завършват училище, много често младежите нямат план какво ще правят в бъдеще, затова родители, баби, дядовци помагат. И тогава седнахме с българската ми баба, която беше главен следовател, тя ме посъветва да кандидатствам право в Софийския университет. Аз доста се замислих и си казах: „Защо не?“. Аз много обичам криминалните романи, гледам и криминални филми по телевизията. Баба ми е разказвала също за много случаи от нейната практика.

Един път имало убийство в гората. Отишли с целия екип, било в къщата на хора, които живеели в някакво селце. Мъжът бил ловец и заложил капана, който използвал за дивеча, за жена си, криминалистите намерили тялото и на много части в къщата. Самата аз си мечтая за някаква криминална роля в театъра, в киното.

Открихте ли ги в „Ергенът“?

Хората мислят, че нещата в шоуто продължават с месеци. Имам моменти,  които се чувстваш супер щастлив, а на другия ден се чувстваш ужасно и постоянно си като в едно влакче на ужасите, което се движи нагоре-надолу. Постоянно си в различни емоции, има различни провокации… Вие се борите за един конкретен мъж и на никоя жена не й е приятно, когато някоя от избраничките, примерно отива на среща с него. Но все пак осъзнаваме, че това е риалити, не е истинският свят, и се въздържаме от емоциите си.

Тази година продуцентите се постараха колкото се може повече да се доближат до реалния живот, до реалните отношения между момчетата и момичетата, всичко да бъде колкото се може по-автентично  и жените този сезон имахме по-голяма възможност да избираме или да не избираме. Затова и не сме прибягвали до т.нар. женски трикове, до играта на котка и мишка... А и тази игра в  епохата на социалните мрежи вече не е толкова актуална.

Имате ли идеал за мъж?

О, да! Сега, ако трябва да си избера мъж, той не е от младите, но макар да звучи клиширано, това е Ален Делон. Аз обичам стила на обличане от 80-те и 90-те години, как мъжете и жените гледат  на себе си, как се поддържат, докато в наше време има много пошлости в облеклото... В онези години всичко е с голяма грация, докато в момента и много млади хора избират стил на обличане, който изобщо не може да се нарече красив.